Наскоро Българската асоциация по реторика (БАР) отбеляза своята 30-годишнина и по този повод в СУ „Св. Климент Охридски“ се състоя Международна научна конференция, посветена на тази древна наука под надслова „Реторика и политика“. Във връзка с юбилея гост на сайта на СБЖ е председателят на асоциацията проф. д-р на философските науки Донка Александрова.

Професор Донка Александрова е родена на 16 май 1945 г. в Дряново. Завършва местната гимназия „Максим Райкович“, а после българска филология и история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, като защитава по-късно докторска дисертация в НАТФИЗ. Специализира художествено слово и ораторско изкуство в Ленинградския институт по театър, музика и кинематография, а философия и естетика - в МГУ „М. Ю. Ломоносов“. Специализира семиотика и комуникация в Делхи и президентска реторика в Тексаския университет и в президентската библиотека „Джордж Буш“.

Проф. Александрова е един от основателите на катедра „Реторика“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ и неин дългогодишен ръководител. Председател е на Българската асоциация по реторика, която вече е член на Световната организация в тази наука. Била е гост-професор по българистика в Делхийския университет и Университета „Джамия Милия Исламия“ в Делхи. За приноса й в областта на реториката е удостоена с орден „Св. Кирил и Методий“ и е наградена от президента на Индия д-р Шанкар Дайал Шарма за заслуги за развитието на българо-индийските културни връзки. Носител е и на голямата награда на фондация „Човещина“. Проф. Донка Александрова е автор на редица книги, учебници и антологии.

– Тази година Българската асоциация по реторика (БАР) навърши 30 години от създаването, проф. Александрова. По този повод се проведе Международна научна конференция под надслова „Реторика и политика“. Споделете за нашия сайт какъв беше пътят и дейността на организацията? Трънлив или гладък и без препятствия?

– Има поверие, че няма успехи и радост ако всичко е „без препятствия“…В обществената дейност най-вече… Първо стане ли дума за общуване  с части от обществото, то веднага излиза наяве неговата многоликост, противоречиви нагласи, антагонизъм на интереси. Но „без тръни и болка“ няма я и блажената радост, че и ти си сторил нещо за щастието на другите…  

– Какви цели има БАР и какви специалисти обединява в своята структура?

– Основната цел на Българската асоциация по реторика е да се издигне  културата и цената на словесното общуване, да се прилагат на практика заложените в Конституцията граждански права и свободи. Ние сме реалните проводници на демокрацията – нейни ученици и наставници.

– Да се върнем на мотото на конференцията „Реторика и политика“. Според вас безсилна ли е политиката пред една от древните науки или реториката се оказва безсилна пред политиката!

– Не случайно провокативно сме избрали темата на конференцията. Гражданите на една демократична държава трябва активно да участват в нейното управление. А реториката е най-демократичното и действено оръжия за това! Истинската демокрация е подвластна на реториката. Където управлява правдата на свободното демократично слово няма почва за терор и насилие в управлението на държавата. Няма демокрация, където царува демагогията!

– Реториката е наука, която предизвиква дискусия и критичен анализ на публичното слово. Какви са изводите и заключенията с днешна дата на публичното слово у нас?

– Ако честно и професионално трябва да се оцени съвременното състояние на обществената дискусия, то изводите няма да ни зарадват…

Наблюдаваме вакханалия на парламентарната дискусия! Не, тя е битка, и по-често в буквалния юмручен вид…За съжаление българският парламент ( дори и трета “царствена”)  зала да му се предостави скоро няма да достигне висотата на културния творчески диалог, посветен на благото на гражданите…

– Още древните са владеели до съвършенство реториката. Тя е помагала и на дипломатите в разгорещени спорове и дори в погасяването на фатални конфликти. С днешна дата да се обърнем към нашите политици, известни интелектуалци, лидери - владеят ли те това изкуство и каква е диагнозата, която бихте поставили Вие, проф. Александрова?

– Разбира се, има една сравнително малка част от българските интелектуалци-политици, чието слово доставя наслада на ухото и душата…

Но за съжаление, тяхната словесна виртуозност отеква в публичното пространство като ехо на древни битки в българското Народно събрание… 

– Днес особено много се акцентира на политкоректността. У нас също започнаха да се упражняват в този стил, а всъщност, ако се обърнем към народните поговорки, това си е чиста проба „усукване по килифарски“. Как си обяснявате налагането на политкоректност сред народа? Значи ли, че по този начин се налага цензура да се говори истината?

– Невежият човек силно се впечатлява от новите, непознати термини. Вие сте права със сравнението за „усукване по килифарски“. В противоречие с подмяната на истината тази в действителност се призовава към замъгляване и скриване на реалното състояние на обществото.

– Как се отнасяте към това, че в последно време дори и в официалните изказвания навлязоха думи, които бих нарекла диалектни, като „преценям“, „ваканцувам“ и прочие? Имат ли те място в официалното говорене? Вече често по телевизията те се използват от уважавани персони, поканени на споделят своето мнение по дадени въпроси.

– Навлизането на диалектни думи и изрази има две лица: едното е стремеж към въвеждане на народни думи и изрази в публичната реч, т.е. псевдо-демократизиране на парламентарната реч; а другото лице – то е израз на бедния словесно-културен запас у подобни оратори…  Има и друг ъгъл на зрение – стремежът да се подражава на „вождовете“ в тяхната ниска езикова и обща комуникативна култура…

– Бихте ли споделили ваши впечатления от владеенето на словото и реториката от известни наши личности? Горчив пример май за народа е „общуването“ на народните ни избраници в пленарната зала.

– За съжаление почти няма ден, в който БНТ или друга телевизия да не ни поднесат скандали, отказ да се продължи парламентарната дискусия (много по-често това е полемика, махленски спор и то с доводи, които нямат нищо общо с обществената полза, и културата на общуване…

– Има ли рецепта кога даден политик или лидер на партия може да завладее аудиторията със своята реч така, че присъстващите в залата да му повярват, да го харесат? И според Вас кои са нашите политици, които владеят масите със словото си? А от чуждите? Спомням си Фидел Кастро…

– Рецептата е  една – да се говорят само истини по начина, от който слушателят ще долови грижата за народа, аудиторията! Хората вярват  и харесват само онези оратори, за които знаят, че са честни, умни и патриоти! Световната история познава много примери на народни водачи, чийто имена не угасват във времето поради техните идеи и поведение, посветени на благото на мнозинството. И нашата история изобилства от имена на оратори-народни водачи: Левски, Ботев, Бачо Киро, Александър Стамболийски…

– Казвате, че „словото може да гали, но може и да убива“. И за още една крилата фраза се сещам, че „политик и муха се убиват с вестник“. Според Вас журналистите владеят ли тайните на словото и как те се справят с него? Споделете вашите наблюдения и впечатления.

– Ролята на журналистите е не само огромна, но и много отговорна! Те създават или рушат образите на полезните, народните водачи – оратори, чието слово кънти през вековете поради правдата и красотата, които носи. С истинско удоволствие чета, гледам и, слушам онези журналисти, които са талантливи разказвачи на народната съдба…

За съжаление през последните десетилетия заедно с промените в обществото се видоизмени талантът на някои от Вашите колеги – те проявиха особена артистичност и гъвкавост в поднасянето на новините,  на новопоявилите се социални лидери, обществената полза от едни или други явления… Във фолклора или художествената литературата техните образи се припокриват с „лъжлив Съби“, но за тях това идентифициране няма стойност…

– В края на разговора ни не можем и ние да пропуснем актуалната  тема – изкуствения интелект. Днес когато вече голяма част от обществото борави с изкуствен интелект какво е мястото на реториката в този контекст? Променя ли се тя в дигиталната епоха?

– Във време, когато всичко реално съществуващо може да се подмени с „изкуствено“ създадено, реториката също намира своите „образи на поведение“, които ще са печеливши за науката за убедителното слово - реториката не може да не следва и дори да изпреварва модните тенденции… Нима можем да си представим, че една „дама на всички времена“ ще загърби страстта си към модата и няма да заблести с нововъведения! И все пак науката за убедителното  слово  винаги  във финала на всяка битка ще побеждава в съюз с ИСТИНАТА!!!!