Журналистката Райна Дамиани, чието легендарно предаване „В часа на синята мъгла“ по „Дарик“ още се помни, споделя на своя профил във Фейсбук горчиви размисли за бързо девалвиращата у нас журналистическа професия.

Ето какво написа Райна Дамиани на профила си във Фейсбук:

Постепенно мазохизмът ми, да наблюдавам, гледам и слушам българските телевизия и радио, намаля. Дали ми липсват като работа? Да, понякога ми липсва микрофонът и камерата, когато имам какво да кажа на хората, липсва ми студиото, трескавата атмосфера, колегите.

Тази сутрин по една от телевизиите, без да искам, попаднах на разговор между Любо Киров и Десислава Плевнелиева, която се опитваше, да изглежда на нещо като журналист, задавайки риторични въпроси, (както го правят почти всички), да прави комплименти на събеседника си, по глупав и сервилен начин.

Такъв е обликът на нашата журналистика, главната слугиня на системата, епицентърът на матрицата, особено през последните 7 години. Непрофесионални журналисти, некултурни, ниско образовани. Актьори и актриси, шоумени и манекенки станаха водещи, сценаристи и режисьори.

Истинските журналисти отдавна са пенсионери или не са сред живите, други, като мен, от години са без работа. Телевизиите и повечето радиостанции заприличаха на големи машини за боклук, имам предвид пошлите и отвратителни реалити формати, игри и др., които гледат и слушат децата, докато хрускат зрънчовци и чипс.

Исках да преподавам журналистика в София, Пловдив и Бургас. Не се случи. Няма да обяснявам защо. Опитах се да създам частна школа, не стана. Днес журналистиката в България е една от бързо девалвиращите професии. Няма да правя задълбочен анализ, тук и сега, защо това е така. Да се посветиш на тази необикновена работа, не е за всеки. Има смисъл да си журналист, ако разследваш сериозни афери и проблеми или работиш за смислени социални каузи. Е, това може да се окаже и кратко "приключение", ако не останеш жив или не те откажат навреме.

Спирам, защото това да знаеш много и прекаленото мислене не е полезно за здравето.