Сайтът на СБЖ продължава да представя изказвания на журналисти, направени по време на проведената на 12 март т. г. съвместно от Съвета за електронни медии и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ дискусия на тема „Войни и конфликти, медии и общество“. Днес публикуваме изказването на проф. Симеон Василев от Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ, който има и дългогодишен опит като журналист международник в БНТ.

Ето основното изказване на проф. Симеон Василев по време на дискусията:

Пет века преди Христа Тукидид е написал в предговора към „История на Пелопонеската война“: разказвам тази история, защото съм я видял, или двама очевидци са ми я разказали.

Нищо ново под небето няма.

Бих искал обаче да акцентирам върху подготовката. Тук чух много пъти думата логистика. Подготовката за отразяване на подобно събитие – война, е много, много важна. Аз съм от тези, които не са участвали като журналисти във военни или въоръжени конфликти. Но съм изпращал много журналисти и знам какво означава това. На първо място, естествено, че става дума за пари. Става дума за сигурност на журналиста.

Един път съм изпитвал истинска гордост от журналистическата солидарност – през иракската война. Кореспондентът, който бяхме изпратили, изчезна, бяха го отвлекли. И трябва да ви кажа, че такава журналистическа солидарност дойде от цял свят – от американци, немци, датчани, руснаци... Накрая намерихме журнлистката.

Малко като оправдание ми прозвуча сега постоянното споменаване на социалните мрежи. Публичната информация зависи от няколко неща. Първо – от мястото ѝ в традиционните медии. Второ – от скоростта, с която се разпространява в социалните мрежи. И на трето място зависи от коментара на аудиторията, защото тя е един пълноправен автор и съавтор на медийно съдържание. И всеки, който се занимава с медии и журналистика, трябва да си дава сметка за това.

Тук говорихме повече за професионалната роля и журналистика. Моля, не я бъркайте с медиите. Отговорността пред обществото е първо на медиите, като посредник, средство, среда, и чак после е, как да кажа, съзнанието на медиите, което е журналистиката.

Социалните мрежи, да, промениха страшно много неща. Ето днес сутринта влизате в мрежата и виждате десетки и десетки клипове от ударите с дронове по Одеса. Няма да ги видите тези картинки от специални пратеници, военни кореспонденти или както и да ги наричаме там. Но една добре, умело направена редакционна политика, с отговорност към обществото, би се справила.

Освен това искам да кажа, че истината е философско понятие. Тук стявя дума за достоверност. И има едно просто правило: пиши и показвай това, което е. Всъщност, това е най-трудното нещо.

Естествено, че в една минута, в десет минути, никой не може да покаже многообразието на този свят, камо ли пък на това жестоко събитие – войната. Но когато журналистът е на място, може да предаде по достоверен начин това, което вижда и усеща, за което разговаря. Това е едно от най-най-трудните неща.

Има един журналист, много добър журналист, който написва една страхотна книга преди 100 години и повече – „Обществено мнение“. Журналистът се казва Уолтър Липман. Той нарича журналистите „ловци в хаоса на времето“. Войната е възможно най-големият хаос. Въпросът е тук в отговорността, в отношението към този хаос.

Естествено, че подготовката изисква много неща. Изисква акредитации. Естествено, че когато един журналист отиде от едната страна на фронтовата линия, е в прангите – да го кажа – на пропагандата, военната пропганда. Там става сблъсъкът между медийната и военната логика. И това всеки трябва да го има в съзнанието си, когато тръгва на такава журналистическа мисия.

Вижте какъв е печатът в Америка преди Виетнамската война и вижте го след тази война. Вижте българските медии преди Първата световна война и след нея какво пишат и правят. Така че тук не трябв да бъдем някакви супер максималисти.

При един подобен разговор г-н Енчо Господинов ми напомни името, бях го забравил, на един отличен журналист – Филип Найти. Той има една страхотна книга, казва се „Първата жертва“. Найти е изследвал военните кореспонденции от Кримската до Виетнамската война, че и после. Ами да, първата жертва винаги е истината.

Но аз призовавам повече за необходимостта и от теоретична подготовка. Представяте ли си, вече има и научни дисциплини в Европа, аз много се стреснах – „Култура на войната“. Е как да ги съберем тези две неща в едно изречение?! Много е трудно.

В крайна сметка – различавайки медията от журналистическата, професионалната роля на журналистиката, ще ни е малко по-лесно.

Поздрвявам СЕМ и Софийския университет за тази среща, но следващия път, моля, наемете Аулата, да дойдат младите, студентите, хората, които имат амбиция да се занимават с тази професия, за да чуят този опит. Струва ми се, че ако поканя колегите, които говориха, да изнесат по една лекця, ще бъде много, много по-полезно от, без да ги игнорирам, теоретичните постановки за една такава работа.

 

Репортажът, публикуван на сайта на СБЖ за дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“, може да се прочете тук.

Пълният видеозапис от цялата дискусия може да се гледа на сайта на СЕМ или в YouTube