Ако не ни беше напуснал толкова рано, Виктор Пасков щеше да навърши 76 години...

Спомняме си за талантливия писател и днес. И ви предлагаме кратки размисли за Виктор Пасков от Енчо Господинов

Беше наистина свеж вятър - не полъх - над литературната ни нива. Жалко, че талантливото “момче” си отиде толкова рано. Да си спомним за незабравимия и талантлив български интелектуалец Виктор Маринов Пасков!

Писател, музикант, музиковед и кинодраматург.

Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949г. в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976г.

След дипломирането си работи в Източна Германия като композитор, певец на джаз и опера, критик.

През 1980г. се връща в България и става редактор в издавания от „София прес“ чуждоезичен седмичник „Софийски новини“, където работи до 1987г.

От 1987г. Виктор Пасков е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“.

През 1990 – 1992г. живее в Париж – отглас от това може да се открие в разказа „Биг бизнес“.

След връщането си в България е директор на Бургаския театър и програмен директор на Българската национална телевизия. Дебютира със стихове в списание „Родна реч“ още през 1964г.

Първата книга на Пасков - „Невръстни убийства“ (1986) - още с пилотната публикация в сп. „Съвременник“ предизвиква голямо внимание от страна на читателите и критиката, защото представя нов, непознат начин на писане през епохата на социалистическия (критичен) реализъм.

Втората - „Балада за Георг Хених“ (1987) - печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция, и е преведена на много европейски езици. По време на кампанията на БНТ Голямото четене е определена от зрителите на 99 място сред любимите книги.

Печели и наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза с романа „Аутопсия на една любов“ (2005).

Финото и дълбоко усещане на изкуството, както и стремежът на Пасков към авангардизъм и смели новаторски решения, среща съпротивата на политически влиятелни среди, които превръщат в ад последните години от живота му и водят до фатално заболяване.

Само на 59 години си отива от този свят, изтормозен и омерзен, един от най-ярките и оригинални творци на съвременната българска литература.

Оригинални издания:

„Невръстни убийства“ (1986; 2 изд. – 1997, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 177 с., ISBN 978-954-07-0652-8)

„Балада за Георг Хених“. София, „Български писател“ (1987)

„Ций Кук“. Велико Търново: Абагар, 1991, 102 с. (ISBN 954-427-007-8)

„Германия – мръсна приказка“. София: Христо Ботев, 1992, 220 с. (ISBN 954-445-076-9)

„Аутопсия на една любов“. София: Библиотека 48, 2005[27]

„Гледната точка на Гоген“. София: Захарий Стоянов, 2008 (ISBN 978-954-09-0180-0)

„Стихотворения“. София: Сиела, 2022 (ISBN 9789542840244)

Избрано, събрано

„Алилуя“. София: Захарий Стоянов, 2001 (ISBN 978-954-09-0252-4)

Киносценарии

„Ти, който си на небето“ (1990)

„Индиански игри“ (1990)

„Пльонтек“ (1991)

„Духове“