Антун Сехнауи, председател на Обединената банка на Ливан( Société Générale de Banque au Liban (SGBL), подаде жалба срещу журналистите Антони Баракат и Талин Нора, изпълнителен директор и управляващ редактор на независимата медийна платформа NAQD, по обвинения в клевета.

Журналистите отказаха да се явят пред Бюрото за киберпрестъпления на 8 юли в знак на протест срещу подлагането на журналисти на разпити от службите за сигурност.

Международната федерация на журналистите (IFJ) се присъединява към своя филиал, Съюза на журналистите в Ливан (UJL), като призовава съдебната власт да поддържа правната защита на страната, предоставена на журналистите съгласно ливанското законодателство, както и да спре използването на закони за наказателно дело за клевета и други неясни законови разпоредби за сплашване и заглушаване на медийните работници.

Журналистите от NAQD Антони Баракат и Талин Нохра бяха призовани в Бюрото за киберпрестъпления във връзка с доклад, отнасящ се до банкера Антун Сахнауи, който е завел дела срещу повече от десет журналисти от пет различни медии, отразяващи предполагаеми финансови злоупотреби от страна на SGBL и ливанския банков сектор.

Адвокатът Фарук Ал-Маграби, адвокатът на Баракат и Нохра, е бил уведомен на 7 юли, че съдията-прокурор от Бейрут е отменил решението си да призове журналистите за разпит в Бюрото за киберпрестъпления на следващия ден. Това развитие се случи, след като членът на МФЖ, Съюзът на журналистите в Ливан (UJL), представи правен меморандум от името на журналистите, с който поиска жалбата, подадена от Сехнауи, да бъде отнесена до Съда по публикациите – съдебния орган, законно упълномощен да разглежда въпроси, свързани с публикуването на публикации и свободата на словото.

Ако решението не беше отменено, това щеше да е първият път от две години, в който журналисти в Ливан са подложени на разпит от агенция за сигурност. Това не е изолиран случай в Ливан, където правните жалби – подадени от лица със значително финансово, политическо или съдебно влияние срещу разследващи журналисти, отразяващи предполагаеми финансови злоупотреби в банковия сектор – са станали често срещани.

Тези жалби целят да сплашат и накарат журналистите да замълчат. Според законодателството на страната, делата, включващи журналисти, преследвани за изпълнение на служебните си задължения, включително дела за клевета, трябва да бъдат отнесени до Съда по публикациите, който е съдебният орган, законно упълномощен да разглежда въпроси, свързани с публикуването и свободата на словото. Съдебната система – и по-специално прокуратурата – обаче все по-често прибягва до систематични и произволни призовавания на журналисти чрез служби за сигурност, като например Бюрото за борба с киберпрестъпленията и правата върху интелектуалната собственост на Ливан, звено на Силите за вътрешна сигурност.

Президентът на UJL Елси Муфаредж заяви пред МФЖ: „Тези практики излагат журналистите на риск от принудителни мерки, включително натиск да изтрият публикувано съдържание или да подпишат незаконни обещания да не съобщават за определени фигури, които притежават значителна политическа, финансова или институционална власт, или да се въздържат от разследване на случаи на корупция. […] Повтаряме призива си към съдебната система, и по-специално към прокурорите, да зачитат правната защита, предоставена на журналистите съгласно ливанското законодателство, като отнасят всички свързани случаи изключително до Съда по публикациите. Това е от съществено значение за поддържане на независимостта на пресата и защита на основните свободи.“

Генералният секретар на МФЖ Антони Беланже добави: „Възхваляваме смелостта на нашите ливански колеги, които се изправиха и действаха единно, за да защитят правото на журналистите да не се явяват пред службите за сигурност. IFJ е напълно солидарна с тях. Силно осъждаме всякакви правни действия, насочени към журналисти, като пряк опит за сплашването им и за възпрепятстване на репортажите им. Призоваваме ливанските власти да поддържат правната защита, предоставена на журналистите съгласно законодателството на страната, и да спазват свободата на пресата и правото на обществеността да знае.“

М.Л.