Колегата Благой Цицелков написа в своя профил във фейсбук един спомен за TV7 на Диляна Грозданова.

Ето и постът на Благой Цицелков във фейсбук:

Някои го наричат манифестиране, други — молитва, трети... съдба.

2006 година. Роди се TV7 на Диляна Грозданова.

Моята майка — също журналист — насочи вниманието ми към нея и към "Отзвук". Показа ми, че журналистиката е повече от новини — тя е вяра, тя е мисия.

TV7 беше различна — първата телевизия в 16:9 във време, в което всичко останало беше 4:3.

Имаше всичко, което едно общество има нужда да вижда — новини, публицистика, токшоута, спорт, стойностно кино… и нещо, което днес толкова липсва — предавания за деца и младежи.

И тогава, на малкия екран, видях пилотното издание на "BG-Къде? Къде?".

Гледах и си казах: "Това го мога. Аз съм по-добър."

По това време бях на 13 години.

Бях спечелил конкурс за есе — написах го с молитва в сърцето си, защото истински желаех наградата: участие в лагер по иконопис. Не можех да си позволя този лагер сам, затова писах с цялото си сърце. Любовта и желанието ми ме поведоха.

От TV7 забелязаха есето и решиха да направят материал за мен — за момчето, което на 13 рисува икони. Без уговорки, без сценарии — учителката ни каза сутринта, че следобед ще дойдат. Така за първи път срещнах Ваня Иванова, Зорница Гюрова, Мирослав Гайдошик, Биляна Николова... Те ме попитаха: "За какво мечтаеш?" Отговорих просто: "Да водя това предаване." И така стана.

Четири години — от шести до единадесети клас — разказвах истории, срещах се с хора, поглеждах света през очите на дете, което знае, че любовта и желанието могат да променят живота. В седми клас вече бях направил интервю с председателя на парламента. Любовта ми към военните хеликоптери ме отведе до авиобазата в Крумово, където за първи път се качих на хеликоптер. Стотици сюжети, стотици срещи, стотици разкази за един свят, в който още вярвах, че всичко е възможно, ако вярваш достатъчно силно.

Тези години ме създадоха.

После TV7 беше продадена.

Новите собстевици не вярваха в нуждата от предавания за деца и младежи.

Телевизията се промени. Аз поех по нов път, получих покана от БНТ.

Пиша всичко това, защото в последните дни загубихме хора, които са част от моя път.

Хора, които вярваха в мен, които уважаваха истината, които вярваха в силата на думите. Техните уроци, техният пример нося със себе си.

И всичко това се случи — защото някога една жена като Диляна Грозданова имаше смелостта да създаде една уникална екосистема.

Среда, в която мечтите растяха.

Среда, в която едно момче на 13 можеше да повярва, че всичко, което носи в сърцето си, има значение.

И тези дни е много, много трудно.

М.Л.