Известният журналист и анализатор на международната политика Енчо Господинов написа в своя профил във Фейсбук коментар за отразяването на кончината на папа Франциск и постави въпросите дали безкрайните репортажи не ни отвличат от истинските проблеми днес.

Ето и пълния текст на поста на Енчо Господинов от Фейсбук

ТЕЛЕВИЗИОННИЯТ ОПИУМ

От Марк ТРЕЙН

На един брадат немски философ, почиващ в лондонското гробище Хайгейт, се приписва мисълта, че Религията е опиум за народа. Или за народите…

Като се взрем сутрин, по обяд или вечер в сините екрани, може дори да си помислим, че днес телевизията е опиум за същите народи.

Ако пък Религия и Телевизия се комбинират, въздействието на Опиума вероятно се удвоява. Заживяваме в някакъв транс, в сладко униние и неусетно в дълбоко опияняващо забвение.

Потъваме в сладките тресавища на Ферми и Ергени…

Бог да прости Папа Франциско, както го наричаха аржентинците. Той беше нестандартен водач на католическата църква и каза на глас много нестандартни мисли както за съдбата на палестинците, така и за “лая на НАТО пред портите на Русия” като основна причина за жестоката война в Украйна.

Но когато дойде ред на Глобалната Пропаганда да замести истинската журналистика, един умен англичанин - Ерик Артър Блеър - по-известен като Джордж Оруел, често ни подсеща, че днес телевизионните канализации с лекота могат да вкарат действителността в прекрасно криво огледало.

Безкрайните репортажи за отишлия си Папа, които се точат ден след ден по глобалните екранни канализации вероятно искат да ни отвлекат от истински трагичните проблеми на човечеството, срещу които се бореше покойният Папа.

Да не мислим за всекидневието, за мизерията и неравенството, за цените на тока и на парното, за трагедията в Газа, за дрънкането на оръжие в Европа и войната, която отново е спуснала зловещата си сянка над Стария континент; за насилието във всичките му отвратителни форми; за мръсния въздух, който дишаме и мръсната вода, която пием… И още, и още. Важното е “да се отнесем”, да забравим, да не задълбаваме много в истинските драми, пред които сме изправени.

Да гледаме с умиление как световните “елити” и техните послушни “слуги на народа” ще уважат Папата, като се покажат с тъжни лица и черни костюми на церемонията в Рим.

Ако устатият Арт Бъкуалд, талантлив унгарски евреин от Виена и нестандартен присмехулник на “Вашингтон поуст” беше жив, сигурно щеше да напише, че медиите, особено телевизиите, са се подготвили грижливо за предстоящите и неизбежни по възрастови причини погребения на дузини политически величия. Дълъг списък с тъжни церемонии, безкрайни опиумни репортажи , само и само да забравим онова, което ни тревожи.

Опиумните войни днес не са точно копие на онези от Китай в миналото, когато Великобритания беше велика и слънцето никога не залязваше над Империята.

Те са Гобалният Пропаганден поток, който залива света днес като Потоп и замъглява очите и умовете на милиони. Както казваше един полски сатирик - Станислав Йежи-Лец, прозорецът към света може да бъде запушен и с вестник…