Новите ветрове от Вашингтон и необузданите слова и действия на тамошния „шериф“ и отбора му отекват гръмовно по света и у нас. Никой още не знае добро или зло носи тази стихия. Нашенският политически и медиен „елит“ става съвсем гротесков със смута си сред зейнали прикрити и неприкрити хранилки, сред отломки на срутвани опорки. Дано Одисеите на журналистиката, която мисли сама, без указания, успеят да преведат бруления ѝ отвсякъде кораб между халите и въртопите

В речта си пред Мюнхенската конференция по сигурността на 14 февруари американският вицепрезидет Джей Ди Ванс продължи предизвикателния стил на „новия шериф“, както сам нарече президента на САЩ Доналд Тръмп, и стъписа Европа с порой от остри критики. Очевидно е, че сред тях имаше болезнени истини, особено за накърнената свобода на словото, цензурата, отмяната на избори с „неправилни“ резултати и т. н. Същевременно речта съдържаше и спорни крайности на консервативната идеология, изповядвана сега в Белия дом.

Реакциите също са крайни – люшкат се от възмущение до възхита – и в тях почти липсва рационалност. Да, ясно е, че казаното от Ванс в Мюнхен е в синхрон с вече подетото от Тръмп срутване на пропагандните опорки и инструменти на западния свят от последните години. Но още никой не знае добро или зло носи тази стихия, какво е рациото зад нея и има ли го въобще.

А и кой точно говори за отслабена свобода на словото, за цензура, за накърнена демокрация? Не беше ли предишното управление точно на Тръмп (2016-2020) онова, което поде най-свирепата фаза в разправата с преследвания от общо три американски правителства разобличител от „Уикилийкс“ Джулиан Асанж? Нека си спомним, че точно по онова време ЦРУ е готвело план за отвличането на Асанж от еквадорското посолство в Лондон и убийството му. А след като това не стана, бе издействано Еквадор да му откаже политическо убежище и през април 2019-та той бе насила изведен от посолството, арестуван и без съд и присъда пратен в зловещ британски затвор за най-закоравели престъпници. Заради „престъплението“, че е разкрил в публикации истински военни престъпления на САЩ в Ирак и Афганистан... Асанж беше помилван от правителството на Джо Байдън през юни 2024 г., но и това бе гавра – срещу признанието му за „виновен“. Виновен в какво? В изпълнение на журналистическата мисия да разкрива истината?

Да, днес официален Вашингтон предизвикателно рита по пропагандни НПО, фондации, хранилки; кара се на Европа, че е следвала довчерашната официална линия, идеща пак от САЩ; размества геополитическите пластове; радва зажаднялата за промяна масова публика. Но всяка еуфория, че промяната е позитивна, е прибързана. Историята учи, че независимо от ексцентричността на сегашния „нов шериф“, САЩ никога и нищо не са правили, ако то не е продиктувано от интереса им. А той рядко е съвпадал с интересите на останалото човечество.

Несъмненото е обаче, че точно насред този разлом и хаос трябва да звучат и да се чуват именно онези независими и критични гласове на станалата тъй дефицитна автентичн журналистика, която мисли сама, без указания. Която има силите да е ориентир дори и в най-мрачните бури. Досега тя бе брутално заглушавана, но това не значи, че я няма. Напротив. Оцеляла е и е калила своята независимост и безкомпромисност спрямо всякакви „месии“ и контрольори. Лесно е да се разпознае. Тя не е заразена от изкушението да злорадства днес, да натяква и да заприличва на довчерашните си душители. Така че не е нужна специална „медийна грамотност“ за идентифицирането ѝ – публиката винаги безпогрешно усеща разликата между истината и фалша преди всичко на морално ниво.

И да, този точен усет е в основата и на погнусата, еднакво предизвиквана в обществото ни от всички видове втръснали му политкоректни медии, повтарящи едно и също под строй. Наистина еднакво жалки са – и „грантовите“ (допълнително лъснали сега с хранилките си отвън покрай новите повеи от Вашингтон), и отдавна завладените от един едър политик, бързо преобразил се напоследък в тръмпист и „защитник на свободното слово“, и обилно захранваните от държавни реклами при един дълго управлявал премиер.

Политическите разправии между босовете няма как да излъжат публиката. Тя отдавна не вярва на техния омесен в еднакви калъпи медиен ерзац, който вдига много шум за личните им дрязги или прилежно повтаря геополитически тезиси, но никога не рови в дълбочината на проблемите, тровещи обществото ни.

Журналистите, хванати в тази примка, също са жертви – принудени са да влизат в калъпите, за да имат работа и да хранят семействата си. Друг е въпросът, че като приемат такива рамки, всъщност участват в съсипването на достойната журналистическа професия. Веднъж влезли в този капан, те не смеят да надигнат глас, дори когато ги уволняват – видяхме доста такива случаи...

Разбира се, има и журналисти с осъзната лична мотивация, когато в работата си лансират еднопосочни тези и оценки. Това си е напълно легитимно. Стига със същата свобода на изразяване плуралистично и демократично да разполагаха и други колеги с алтернативни възгледи. Уви, нагледахме се на грозни епизоди, в които първите се нахвърлят да клеймят вторите, да отричат правото им на различна гледна точка, да им лепят етикети и т. н.

Нека да напомним отново толкова широко тиражираното в медии и социални мрежи клеймо „четирихилядник“, тръгнало от никога недоказани твърдения на изявена политическа фигура, юристка и днес депутатка. Не само, че тя самата никога не си направи труда да подплати думите си с факти – въпреки юридическото си образование – но отприщи и сходно със средновековния лов на вещици настървяване на едни журналисти срещу други. Черната ирония е как сега, покрай вашингтонските промени, лъсна колко много повече от фамозните и недоказани уж руски „4000“ доказано са взимали от американските си благодетели именно най-шумните обвинители на „четирихилядниците“... Кой „фактчекър“ ще изясни истината около тази срамна история, колеги?...

Сред цялата тази нашенска и световна гротеска надеждата на обществото за известляване на хоризонта е в Одисеите на истинската и честна журналистика. Дано те съумеят да преведат бруления ѝ отвсякъде кораб между Сцилата и Харидбата на домашния ни медиен въртоп и на глобалната многоглава хала.

 

Снежана Тодорова, 

председател на УС на СБЖ