Кирил Вълчев: Крайно време е за ясен план за придобиване на нов научноизследователски кораб на България

  • 03.12.2024
  • БТА
Кирил Вълчев говори по време на международната конференция. Снимка: БТА

´´Смятам, че е крайно време да поставим като обща инициатива, обща и за българските политици, ясен план за придобиване на нов научноизследователски кораб на България´´.

Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев  на втората панелна сесия на международната конференция, посветена на европейската политика за устойчива планета, с акцент върху полярната наука, която се проведе днес в СУ, информира БТА.

''Този кораб, който в момента използваме, е с една солидна възраст. В него има перспектива. Когато говорим за плаване, това означава да мислим с перспектива, дори 10 години напред, но това означава да изработим проект за този научноизследователски кораб, да мислим как ще бъде построен. Това очевидно ще трябва да стане с търгове, на които трябва да бъде даден шанс на българските корабостроителници или на консорциум между български фирми и чужди фирми'', обясни Кирил Вълчев.

Според директора на БТА учените заедно с политиците в България трябва да мислят с перспектива. По думите му е необходимо да бъде помислено за научното оборудване на новия кораб, на базата на опита, който България има, на базата на съпоставяне на готовите оборудвания на другите кораби на европейските държави.

Кирил Вълчев отбеляза, че държавите членки на Европейския съюз, които имат научноизследователски кораб, са между 6 и 8, което показва, че България при всяко положение е  в първата 1/3 на ЕС като научна инфраструктура, която да събира данните, за които е станало дума по-рано на събитието.

''Би трябвало всички медии да се опитаме да помогнем, защото това имаше голямо значение за взимането на решението за закупуването на настоящия кораб. Ако ние проявяваме далновидност, трябва да започнем да водим разговор не само за кораб, а и за нова следваща база на България, вече на самия континент Антарктида'', допълни той.

''Антарктида може да се окаже пример не само за сътрудничеството на човечеството изобщо, а и за сътрудничество между българите, които непрекъснато, виждаме примери като настоящия, не можем да работим заедно. А може да се окаже и добър пример за българските политици, които при закупуването на сегашния кораб се оказа, че едно правителство може да започне работата, друго правителство да я продължи, а трето да финансира следващата експедиция и всички да бъдат съгласни, и да действат съгласувано'', акцентира директорът на БТА.

Той отбеляза, че е важно научни организации, Софийският университет, други университети, Българската академия на науките, държавни институции, неправителствени организации, частни фирми и медии, всички заедно да започнат инициатива за нов научноизследователски кораб на България. 

'' Аз съм ръководител на Държавната национална информационна агенция на България и съвсем телеграфно, само ако изброим през последните три години какво тази държавна институция правеше за популяризирането на българския принос в науката на Антарктида, ще се потвърди това, което Ви казах'', отбеляза  още Кирил Вълчев на конферевцията.

''БТА поддържа специална рубрика на български и на английски език, и то целогодишно. Тази рубрика използва и платформите на социалните мрежи, включително Тик-Ток, където е особено популярна темата сред младите - не е лесна задача да се представи наука през такива формати. Изпращахме кореспонденти по време на първото плаване до Антарктида, и то през цялото плаване - 127 дни, постоянен кореспондент на кораба на Антарктида и по време на изследванията там. През 2023 година фокусът беше върху видеорепортажите, снимките, които бяха използвани от всички български медии. Сега отново в частта от Българската експедиция, на кораба, и на базата, свързана с научните изследвания, ще имаме за около месец и половина постоянен кореспондент'', обясни Кирил Вълчев.

Директорът на БТА акцентира, че България се нарежда сред държавите, като САЩ, Русия и Украйна, например, които имат постоянни хора - журналисти, фотографи, които да отразяват експедициите на Ледения континент. 

''Ние стъпихме на една солидна и световна, и българска традиция. С проф. Пимпирев се опитахме да преброим колко журналисти са участвали в експедициите - това са над 30 души", посочи Кирил Вълчев.

Той отбеляза, че има смисъл от държавна програма, която по-целенасочено да помисли за помощ за българските медии, така че те още по-сериозно да представят темите за Антарктида.  Директорът на Българската телеграфна агенция изброи и някои от инициативите, които БТА е осъществила, отразявайки българските експедиции в Антарктида.

М.Л.

Панорама