Предлагаме мнението на юристката Мила Герасимова по повод едно от изданията на предаването „С БНТ завинаги“.

Мила Герасимова публикува на своя профил във Фейсбук следния коментар:

Днес попаднах на повторение на едно от изданията на предаването „С БНТ завинаги“. То започна след „БНТ на 60“ с водещ Драгомир Драганов, което признавам беше приятно с повечето от гостите, които Драганов канеше и спомените, които те разказаха.

Спомените са така устроени в човешкото съзнание, че често „някога“ е по-добре от „сега“. Затова и въпросните интервюта бяха изпълнени с една симпатична и уютна носталгичност – дали по изминалите години, дали по онова време.

След изтичането на 60-годишнината на БНТ, телевизията реши да продължи предаването под някаква форма, но да не се ограничава със срокове. Т.е. да поеме директно към вечността. Та така се появи „С БНТ завинаги“. Новата вариация е в по-луксозно пространство, с повече гости и всяко издание е тематично. Не знам защо, но продължението не можа да постигне чара на първата версия. Гледах няколко издания, но не така умилително.

Та попадам и на издание, посветено на новините в миналото. Очаквах предаването да върне зрителя към едни други времена на държавната телевизия, които познавам и помня. Красивите говорители, стойностните журналисти, изключителните програми, прекрасния телевизионен театър, неповторимите телевизионни филми.

Очаквах да се отдаде дължимото на професионализма на тогавашните водещи на новините. Някъде бях чела техни спомени, че конкурсът за прием на говорители в телевизията тогава е продължавал по 6 месеца. След одобрението им пък почти 2 години са се обучавали във ВИТИЗ на правоговор, сценична реч и публично поведение.

Макар и предварително написани, новините, които представяха пред зрителя тогава, не са били четени по аутокю, а са били почти наизустявани. По този начин, новините се обогатяваха от човешката емоционалност на новинарските лица.

Това бяха очакванията ми, но получих нещо съвсем различно. След откъси от стари предавания и новинарски емисии, очевидно в иронична конотация, водещият Драго въздъхна драматично и попита гостите – Поли Златарева, Геновева Радева и Даниел Чипев – как биха понесли, ако днес трябва да прочетат подобни новини, „захаросани като тулумбичка“.

Първа започна Геновева Радева. Тя се задъхваше от възмущение какви лъжи са се говорели тогава по новините. Единствената ѝ мечта била никога повече да не чуе подобни новини. Обясни ни, че по онова време вечер във всяко семейство се гасяла лампата, пускали са се завесите и са включвали „Свободна Европа“, за да чуят истината. Същата ни разкри и друго. Че всъщност едно време, а не сега, са се случвали най-страшните престъпления. Че тогава се е живеело по-трудно от сега. И все такива заключения, на които Драго щедро кимаше и пригласяше с примери.

Даниел Чипев като един същи следовател направи разбор на лицата на хората от миналото. Изглежда, че се срамували, изглеждали нещастни.

Поли Златарева се втурна да хвали днешното време и журналисти в противовес на едновремешните. Как днес журналистите говорят истината и само истината, как имат свободата да питат и да изискват отговори. Обърна се към зрителите, за да ги убеди, че днешните журналисти са в телевизията, за да задават въпросите на обикновените хора.

Не за първи път виждам как новото поколение отрича старите, но този път се обидих. Обидих се даже лично. Някой се опита да отрече и моят живот, да го нарече лъжа. Да твърди, че е срамен и престъпен.

Приех болезнено и неуважението към онова златно поколение на Христина Христова, Мария Тролева, Анахид Тачева, Лили Ванкова, Любинка Няголова, Мария Янакиева и много други. Та нали тези, днешните, би трябвало да са се учили от тях. Би трябвало да са им благодарни.

Споменавам дамите и защото познавам добре част от тях. Едно време зрителите толкова ги обичаха, че често ги канеха като водещи на концерти, шоу програми, празници на селища или трудови колективи. Именно в тези си участия си партнираха с татко (авторката е дъщеря на отишлия си миналата година голям български актьор Димитър Герасимов – б. р.) в тандем на сцената. Особено близки бяха с Христина Христова. Пътуваха заедно на концерти дълги години. Случвало се е да бъда с тях. Даже веднъж ме качиха на сцената уж да асистирам при раздаването на някакви награди. Много се вълнувах, а нямах хабер как да се държа, затова за всеки случай бях много сериозна и гледах предимно надолу.

В предаването „С БНТ завинаги“ никой не спомена тези имена. Явно отиваме в „завинаги“ без миналото си. То е забравено, погребано и посрамено.

Днес в БНТ явно емоционалност няма. Няма и красота, но това е природа все пак, макар душевното богатство да озарява и външността, но да не прекалявам в изискванията. Днес има само отрицание и водещи с изобилие на говорни дефекти, истерична модулация и неправилна артикулация. Но дори и това не е най-страшното. Най-страшни са липсата на обща култура, езиковата неграмотност и професионалната елементарност. Във всеки ден могат да се дадат примери за нелепо журналистическо поведение и те не са само смешни. Личното мнение и собственият почерк явно са срамни и страшни за телевизионните лица. Неуважението към някои от гостите, явната политическа зависимост, пошлото навлизане в личен живот и манипулиране на чутото с жалко дребнодушие.

Заучените фрази, страхът за хляба и вмененото поведение. Това е на което ставаме свидетели. Журналистът има призванието да бъде почти будител. И да, днес това вече звучи само смешно.

Нямам представа какво се учи понастоящем във факултета по журналистика, макар някога да си го представях като една от възможностотите ми за обучение. Но за тези днешните уж-журналисти, ако въобще за преминали през неговата школа, той очевидно вече не създава нито знания, нито поведение, нито професионализъм. Тези уж-журналисти не са нито обичани, нито даже познати. След години няма и да бъдат запомнени. Защото, който отрича миналото, не е готов за добро бъдеще.