От сутрин до здрач традиционни и нетрадиционни медии – ако наистина са медии социалните платформи и изявяващите в тях самоопределящи се като новите журналисти инфлуенсъри и създатели на съдържание – тръбят за изкуствения интелект ИИ. Обсъжда се полезен или вреден е, дали ще унищожи професии и занаяти, може ли да замести човека и пр., и пр. Показват ни в ефира на традиционните медии синоптични карти, изработени от ИИ. Обсъждат как ще прави операции на нас човеците и дали в един миг няма да се превърне във Франкенщайнтът на човечеството.

В това, разбира се, няма нищо лошо. Светът се развива, човечеството се развива, индустриалните и технологичните революции са факт. Вървим напред.

Да, ама не всички вървим напред. И това става ясно всеки изминал ден в обичаната ни татковина. Това обяснява и действията на столичната община, която за пореден път показа, че е далеч, ама много – много далеч от новите времена. Нищо, че избраниците ни са завършили Харвард, Кеймбридж, Оксфорд, и са собственици на най-съвременни бизнеси. Ние пак си живеем в някаква си наша прединдустриална епоха, когато човекът е разбрал, например, че налягането в една тръба увеличава мощността на струята вода и с тази създадена сила може да се преместят предмети с определена големина.

Иначе как да си обясним действията на столичните общински служби и по-точно на тези, отговарящи за чистотата, които решиха да мият улиците в София.

За какво става дума ли? За това, че тези акции по миенето на улиците, които от години провеждаха подопечните на кметицата Фандъкова и чийто „челен опит“ използват и настоящите, и които се провеждат един или най-много два пъти годишно, са манифест на търсене на обществено одобрение, маскирано като грижа за града – респективно за хората, но подплатено с безстопанственост.

И как иначе, след като в тази акция са впрегнати ен на брой общински служби: първо, разлепват листовки по входните врати (тук няма да се задълбочаваме, че това не само загрозява, но и цапа стъклата на вратите, които трудно могат след това да бъдат почистени). Тези листовки задължават собствениците на леки коли да ги преместят от паркоместата за повече от половин ден – къде да ги паркират при тази „брилятна“ уредба на паркирането в София не се казва.

Но пък се казва, че ако не сторят това, общинският паяк ще ги премести на онези паргинги, които знаем колко струват. После се затваря едно голямо каре от улици и булеварди и полицейски коли стоят, за да не допуснат някой да премине. В това време нито магазини, нито ресторанти, нито кафенета, нито гражданите могат да получават някаква стока, защото няма как тя стигне до тях. Но това е бял кахър, както се казва.

Следва най-важното: по платното тръгват едни цистерни с тонове вода от последните десетилетия на миналия век, видимо купени втора ръка, и хора от чистотата, които започват да мият платното и улиците с огромно количество вода! Не говорим за това, че покрай работещите десетина човека върви една гвардия от два пъти повече чиновници, които ги наблюдават, провикват се, за да раздават заповеди и да е ясно „кой тук е шефът“, пият кафета, ядат сладолед и наблюдават как тонове вода изтича, за да бъдат „измити“ улиците, които поради летните температури изсъхват веднага.

И всичко това не прави впечатление на никого от управниците, както изглежда. Защото, ако им правеше впечатление, те щяха не само да забранят така да се мият улиците, но и щяха да приложат опита на другите държави. А те, другите държави, онезиq към които се стремим, са богати, защото знаят как се използват най-икономично обществените средства.

В същите тези държави, които управниците ни обичат да посещават и да се снимат с лидерите им, улиците се мият всяка вечер, никой не мести паркираните коли (няма да говорим за многоетажните паргинги – това едва ли ще го доживеем в милата ни татковина), и вода не изтича с тонове. Малки камиончета минават и разпръскват водни пръски, които почистват всяко кътче. Навярно ИИ в компютрите на тези специализирани автомобили командват количеството вода. Но то е пренебрежимо малко и несравнимо малко с това, което се лее по нашите улици.

В същите тези държави никой кмет няма да позволи на бизнесмена, който е спечелил обществена поръчка за почистване и то за десетилетия напред, да използва такава стара техника. Защото, първо, ще бъде глобен, ако го направи, и второ договорът му ще бъде прекратен.

Ние обаче сме си българи от старо време. Живеем си в минали векове, хич не ни е грижа за проблемите с природните ресурси(водата скоро ще стане по-скъпа от златото!) и си чатим на телефоните. За едно – друго. А и за изкуствения интелект.

А медиите – традиционните и новите, също предпочитат да се занимават с ИИ. Защото така е по-лесно, по-модерно, по-безопасно – не знаеш дали собственикът ти не е френд на бизнесмена с почистването, или пък с кмета. Пък и нали все пак мият улиците – веднъж или два пъти годишно. Защо да си разваляме рахата с подобни репортажи, когато можем за пореден ден и за пореден път да поканим някой от перманентните анализатори, който да ни говори за ИИ. Или за разцеплението в партиите. И как пак ще ходим на избори. Но и там никой няма да каже, защо едва трийсетина процента от нас гласуваха, а във Франция – 70%. Сигурно и защото това са онези другите държави, на които искаме да приличаме, но КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ?