СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

В света на големите пушки, които в третото действие на пиесата винаги гръмват, писалките са безпомощни

14.07.2024
Фейсбук
Енчо Господинов

"Демокрацията и правото да се убиваме, когато не се харесваме, май вървят ръка за ръка," пише с болка известният журналист международник и дипломат Енчо Господинов в свой коментар на профила си във Фейсбук по повод покушението срещу републиканския кандидат в предизборната кампания в САЩ Доналд Тръмп.

Енчо Господинов е озаглавил коментара си във Фейсбук "Кръв и демокрация". Препечатваме тук неговия текст:

ОЧЕВИДНО КРЪВТА Е НЕОТМЕНИМ АТРИБУТ НА ПОЛИТИКАТА. И не само в Америка.

От далечната 1865, когато президентът Ейбрахам Линкълн е застрелян в един театър, докато гледа пиесата - до онзи ноемврийски ден 1963 в Далас, когато главата на президента Джон Кенеди беше пръсната на парчета, и до вчерашната събота, когато Доналд Тръмп се размина на косъм със същата съдба, демокрацията и правото да се убиваме, когато не се харесваме, май вървят ръка за ръка.

И тази кървава вакханалия не е само запазена марка на американците. Накъдето и да погледне човек, кръвта се лее като Мисисипи и Волга взети заедно.

Някои си избиват президентите или кандидатите за такива. У нас се избиваме по пътищата или в полите на Витоша, където мутри от всякакъв калибър обичат да си разчистват терените на мръсния бизнес.

От двете страни на Днепър доскорошните братя руснаци и украинци се избиват безмилостно, докато храбри донори като нас и “другите” планирано и “солидарно” наливат масло в огъня - още пари, още оръжия, още подпалваческа риторика, та кръвта да се лее по-дълго.

И нито дума за дипломация, за “шанс на мира”, както пееше застреляният в Ню Йорк Джон Ленън. Днес Мирът няма шанс. Поне засега. Говорят оръдията.

За палестинската Газа по-добре да не влизам в детайли. Това, което беше в началото акт на законно и морално възмездие от страна на Израел, е на път да се превърне в трайно глобално отвращение към израелските политици и военни от типа на Нетаняху.

По зла ирония на съдбата, и Тръмп не направи нищо като президент да се сложи намордник на тази стръв, с която американците си купуват оръжия за домашна употреба и после методично се избиват с тях - в училища, молове и стадиони.

И всичко много често се привързва ту към демократичните традиции, ту към Втората поправка на Конституцията, ту към правото на законна самоотбрана в същите демократични общества, където личната свобода да стреляш, да се дрогираш и после да избиваш по пътищата на България горе-долу колкото един малък град в и без друго смаляващата се “демографска общност”.

На нас специално не ни трябва Сребреница, макар да не сме застраховани… Ние си я уреждаме по завоите и мантинелите. И после дрънкаме по теле-канализациите колко обичаме демокрацията. Вместо да гледаме как швейцарците шофират по стръмните си алпийски пътища. По челата им се лее пот от старание да са внимателни. А не кръв.

Докато пиша с отвращение тези редове, CNN методично показва дълъг списък с убити, ранени или случайно пропуснати на косъм от куршума политици или икони като политически неудобния Джон Ленън. И Роналд Рейгън беше тежко ранен, и Джеймс Гарфийлд, и Теодор Рузвелт, и Робърт Кенеди, и Мартин Лутър Кинг, и да не продължавам. Културата на кръв и насилие, насаждана десетилетия от Холивуд и “възпитаваща” много поколения по цял свят, днес стреля отмъстително във всички посоки. “Backfired”, както казват в Америка, нашият дълъг и обичан някога модел за подражание и среднощни мечти. Действителността надмина целулоидния си холивудски баща.

Окървавената и демократизирана глобализация сложи в една статистика Улоф Палме и Алдо Моро; Зоран Джинджич и Робърт Фицо, Алексей Петров и една смела журналистка от Малта. Даже Махатма Ганди, вечният символ на ненасилието в политиката не успя да се измъкне жив от убиеца си.

А у нас по когото и да стреляш, накрая все умира Алеко Константинов, горчиво казваше неповторимият Станислав Стратиев.

Култът към личността се изроди в култ към кръвта. Към насилието . Един одраскан калник на пътя води до престрелка и кръв на асфалта.

В света на големите пушки, които в третото действие на пиесата винаги гръмват, писалките са безпомощни.

СБЖ - организация и документи

В света на големите пушки, които в третото действие на пиесата винаги гръмват, писалките са безпомощни

Гласът на журналистите

Законодателни инициативи

Събития в СБЖ

Мнения

Гласът на журналистите