Любов от пръв поглед: Как един новозеландец видя България и българите през 60-те години на ХХ век

  • 14.07.2024
  • СБЖ
  • Нейка Кръстева

Интервю с журналиста Владимир Дворецки, превел на български мемоарната книга „Назад-напред” на живелия у нас новозеландски поет Кевин Айърланд, който си отиде, без да дочака излизането ѝ.

Мемоарната книга „Назад-напред“ на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023) излезе от печат на български език през пролетта на 2024 г. като издание на Фондация „Европа и светът“ (www.evropaworld.eu) в превод от английски на Владимир Дворецки. В книгата авторът разказва за пребиваването си в България през периода 1959-1961 г., както и за по-кратката си визита у нас през лятото на 1969 г.

Младият новозеландец идва в София уж за кратко, но се влюбва в студентката по кинознание Дона Маринова, оженва се за нея и двамата заживяват в семейното й жилище на ул. „Цар Иван Шишман“ №35. Кевин Айърланд постъпва на работа като езиков редактор-стилист в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина – държавна агенция, натоварена със задачата да популяризира „постиженията“ на социалистическия строй. Освен че редактира преведените на английски пропагандни статии за списанията, издавани от тази институция, той също така превежда стиховете на Ботев, Багряна и други наши творци.

В мемоарите си Кевин Айърланд разказва за приятелството си с писателите Цветан Стоянов, Васил Попов, Георги Марков, изкуствоведа Петър Увалиев, кинорежисьора Рангел Вълчанов и др.

„Назад-напред“ представя и широка картина на живота на българите у нас и в емиграция в Лондон през 60-те и 70-те години на ХХ в. Авторът описва позабравени наши обичаи и събития, на които е станал очевидец. 

Владимир Дворецки е журналист в сайта на фондация „Европа и светът“ и преводач на книгата с мемоари на Кевин Айърланд „Назад-напред“. Завършил е английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има над 35 години стаж в няколко български вестника, като „София нюз“, „Континент“, „Денят“, „Новинар“ и „Телеграф“. Интересува се от историята на ХХ век, има много публикации на тази тема.

 

- Поздравления за мемоарите на Кевин Айърланд „Назад-напред“! Къде намери тази ценна находка? Авторът не е известен у нас, а неговата родина – Нова Зеландия, рядко влиза в новините.

- По време на дългогодишната ми кариера на журналист-международник придобих навика всеки ден да проверявам новините в търсачката на „Гугъл“ с ключова дума Bulgaria. По този начин през ноември 2022 г. ми попадна една статия от новозеландски уебсайт със странното заглавие “Kevin, in Love at First Sight” ("Кевин се влюбва от пръв поглед").

Отначало я подминах, защото си помислих, че става въпрос за публикация, чиято единствена цел е да привлече повече кликвания от цял свят. После обаче нещо ме накара да се върна отново към тази статия и видях, че подзаглавието е „A romantic interlue in Sofia, 1959“ ("Една романтична интерлюдия в София през 1959 г.“).

Това вече подхрани любопитството ми и зачетох публикацията с интерес. Оказа се, че е откъс от биография на новозеландския писател Морис Шадболт, за когото естествено не бях чувал нищо. Стана ясно, че той не само е идвал у нас, но е имал и връзка с известната преводачка Жени Божилова, впоследвие съпруга на Николай Хайтов.

Този Шадболт поканил в София своя приятел Кевин Айърланд (който също не ми бе известен). За мой късмет, във въпросния откъс бяха описани два много важни епизода от неговия живот – как сез апознава с красивата българка Дона Маринова в кафенето на хотел „Славянска беседа“ и веднага й предлага брак, и как става очевидец на скандала с шотландския поет Хю Макдърмид (още един неизвестен за мен творец), когото тогавашните наши власти са уговаряли да преведе стиховете на Ботев.

Тези случки отначало ми се сториха като художествена измислица. Представете си само – двама млади новозеландски литератори попадат в София през 1959 г. и въртят любов с красиви и интелигентни българки! И отгоре на всичко на единия от тях му възлагат да преведе на английски стиховете на Ботев (след отказа на Макдърмид).

Естествено, постарах се да намеря повече информация за Шадболт и Айърланд. Оказа се, че и двамата са популярни не само в родината си, но и в целия англоезичен свят. Пак чрез „Гугъл“ успях да изровя от дебрите на интернет откъс от мемоарната книга на Кевин Айърланд „Backwards to Forwards“(„Назад-напред“), публикувана от малко новозеландско издателство в ограничен тираж през 2002 г. В откъса от книгата двата ключови епизода от софийските преживелици на младия поет бяха описани по почти същия начин, както в откъса от биографията на Шадболт.

След това установих, че Кевин Айърланд бе все още жив, макар и в напреднала възраст, и успях да вляза във връзка с него чрез електронната поща. След като той почина през май 2023 г. – малко, преди да навърши 90 години, се уговорихме с вдовицата му проф. Джанет Уилсън за авторските права за издаването на книгата на български от Фондация „Европа и светът“, на която съм съучредител и член на настоятелството.

„Назад-напред“ бе отпечатана по-рано т. г. и бе представена на Пролетния панаир на книгата в София. Специално за случая дойдоха проф. Уилсън и сестра й Джули, която пристигна чак от Австралия.

- Преводът ти е брилянтен. Книгата звучи така, сякаш е писана на български. А това напоследък се среща все по-рядко, за съжаление. Затрудни ли те работата по текста?

- Благодаря за високата оценка! Работата по превода наистина бе доста трудна. Кевин Айърланд има изключително богат речник на английски език, освен това в „Назад-напред“ използва термини от най-различни сфери на живота – ветроходство, печатарство, архитектура, британско право и т. н. Също така той често прибягва до поетични метафори и диалектни думи и изрази, а и обагря повествованието с характерното си чувство за хумор.

Голямо предизвикателство за мен бяха и дългите му изречения, при които трябваше да уточнявам кое за какво се отнася. Изглаждането на текста понякога предизвикваше дълги спорове със съпругата ми – поетесата Гергина Дворецка, която е редактор на българското издание. Много ми помогна и зоркото око на нашия син Боби, който бе коректор.

- А преводът на стиховете?

- Това също бе голямо предизвикателство. Някои от стиховете, които Кевин Айърланд бе вмъкнал в прозаичния текст, бяха доста сложни по структура и смислов заряд. От време на време се налагаше да се консултираме с проф. Уилсън, но и тя невинаги бе сигурна какво е искал да каже покойният й съпруг. Независимо от тези трудности, мисля, че преведените стихове дават представа за разностранния му талант.

Разбира се, те нямаше да зазвучат толкова добре на български без приноса на Гергина, която много ми помогна с ритъма и римите.

- Макар да си общувал с автора само онлайн, сигурно имаш лични впечатления от него. Какъв човек беше Кевин Айърланд?

- Той бе широко скроен човек, с щедра душа. Отначало бе доста сдържан, тъй като не ме познаваше, а и спомените му от България от времето на Тодор Живков (както става ясно и от „Назад-напред“) не бяха само положителни. Но след няколко разменени имейла, нещо в него се отприщи, започна да си припомня български думи, които бе учил преди повече от половин век.

А когато разбра, че в нашите библиотеки липсват книги от богатото му творчество, той ми изпрати за Коледа една пратка от Нова Зеландия. В един от последните си имейли пък разказа, че е уловил голяма риба и е сложил маса за шестима – и много съжалява, че не мога да споделя трапезата му.

След кончината му прочетох доста материали за него и разбрах на колко много хора е помагал, включително и на израсналата в Нова Зеландия писателка Капка Касабова.

- Смяташ ли да преведеш някоя от неговите двайсет и седем стихосбирки или някой от шестте му романа?На каква тематика са, ако са ти попадали?

- И от него, и от проф. Уилсън получих няколко негови книги. Той е писал на всякакви теми, включително за хора и събития, свързани с България. Някои негови стихове съм превел и съм публикувал на сайта на Фондация „Европа и светът“ (www.evropaworld.eu), за други негови произведения само съм разказал.

Кевин Айърланд е безспорно много стойностен творец, не случайно е удостоен с Ордена на Британската империя за заслуги към литературата. Но творчеството му е толкова обемно и многопластово, че изисква дълги години труд, за да бъдат подбрани и преведени най-подходящите за българския читател негови произведения.Не мисля, че това е по силите ми.

- Като журналист-международник, как ти изглежда положението в света днес? Кои са най-сериозните предизвикателства?

- Струва ми се, че сме се завърнали в епохата на студената война, която Кевин Айърланд е описал в „Назад-напред“, но вече сме от другата страна на „Желязната завеса“. Близкият изток отново е в пламъци, води се война и на североизток от нашите граници, което няма как да ни остави равнодушни.

Естествено, хубаво би било въоръжените конфликти да спрат колкото се може по-скоро, но това няма как да стане от само себе си. Най-важното е в съответствие с Устава на ООН да се оказва помощ на страната, която е станала обект на агресия, и да се прави всичко възможно да се облекчат страданията на мирното население. Но регионалните конфликти не са единственото предизвикателство пред света. Не по-малко сериозна е климатичната криза, която става все по-очевидна за всеки един от нас.

- Ще успее ли нашата цивилизация да ги преодолее или просто ще изчезне?

- Нашата цивилизация изживява бум на технологиите, което води до илюзията, че те може да решат всичките ни проблеми. За съжаление, това не е така. Някои индустриални сфери консумират прекалено много природни ресурси, които не могат да се възстановят. Главоломно нараства обемът на отпадъците, които замърсяват околната среда. Промишлеността, транспортът и дори някои отрасли на селското стопанство водят до отделянето на големи количества вредни емисии, които не само отравят въздуха, почвата и водата, но и повишават температурите до нетърпими равнища.

Не съм сигурен дали човечеството ще успее да забави глобалното затопляне до границата, отвъд която няма връщане назад. Възможно е големи райони от Земята да станат необитаеми, което ще засили миграцията и ще създаде нови проблеми. Налага се да се адаптираме към тези неизбежни промени, в противен случай просто ще измрем.

 

Представяме ви