Нейка Кръстева за „рицаря на музиката” Илия Темков и за отиващата си журналистика

  • 21.05.2024
  • СБЖ
  • Къдринка Къдринова
Нейка Кръстева с новата си книга "Илия Темков. Един рицар на музиката"

В новата си книга известната журналистка Нейка Кръстева разказва увлекателно за изключителния музикант и човек Илия Темков, а освен всичко друго открива, че той е бил и журналист – дописник и главен редактор на първия вестник за музика „Музикален живот“. В специално интервю за сайта на СБЖ Нейка Кръстева споделя и неутешителното си мнение за отиващата си от днешния объркан свят журналистика.

Нейка Кръстева е известен български журналист. Работила е като репортер, редактор и специален кореспондент в някои от най-големите за своето време вестници в България като „Вечерни новини”, „Отечествен фронт”, „168 часа”, „Стандарт”. Била е главен редактор на седмичника „Политика” и на англоезичното издание „Europost”. Автор е на десетки журналистически разследвания, интервюта и коментари по актуални теми, както и на две книги и един документален филм.

За съжаление Нейка е натрупала и горчив опит от съдебни дела, заведени срещу нея от недоволни от публикациите ѝ. Но никой не е успял да я осъди поне досега заради винаги желязната ѝ „подплата” на фактологията и стриктното спазване на законовите изисквания.

На фона на нейния досегашен журналистически път, изненада за колегията и за публиката е най-новата ѝ книга със съвсем друга тематика – „Илия Темков. Един рицар на музиката”. Премиерата ѝ премина много успешно преди броени дни и нямаше как да устоя на изкушението и да не помоля Нейка, с която се познаваме от години покрай съвместната ни работа в общи редакции, за интервю.

- Поздравления за новата ти книга, посветена на големия диригент, музиковед, композитор и публицист Илия Темков. Сигурно тази тематика ще изненада голяма част от публиката. Известна си най-вече като разследващ журналист по парливи обществени теми. Но ето, че сега си избрала за свой герой ярка личност от света на музиката. Какво те тласна в тази посока?

- Стана случайно. За Илия Темков чух за първи път преди една година по повод на международния конкурс „Млади виртуози на пианото“, който се проведе в София. По това време вече ходех на уроци по пиано и всичко, свързано с музиката, ме интересуваше. Темков е добре познат в музикалните среди, но аз като журналист не съм била близо до тях. Дълги години се занимавах предимно с тъжните и грозните неща от живота. Срещах се с престъпници и техните жертви, разследвах корумпирани политици, магистрати и държавни чиновници. Бях преследвана, заплашвана, съдена. Изпитвах огромно омерзение, душата ми се беше вгорчила.

Но съдбата ми помогна да изляза от този омагьосан кръг и да видя вълшебния свят на музиката, и то не само с уроците по пиано, но и докато проучвах живота на тази изключителна личност – Илия Темков.

- Докато работеше върху книгата, откри ли в личността и живота на Илия Темков нещо неизвестно за теб, нещо особено вълнуващо?

- Всичко беше неизвестно и вълнуващо. Като започнем с това, че той се е научил да свири на пиано покрай децата на съседите, с които е играел, после е кандидатствал в Консерваторията с цигулка, взета назаем от приятел, минем през работата му като музиковед в Софийската филхармония и диригент в Пловдивската, специализацията в Дрезден, назначаването му като щатен диригент на Симфоничния оркестър на Радио Берлин и завършим тази част от повествованието за живота му със завръщането му в България, за да оглави Русенската филхармония.

Можел е да остане в Германия, но като един истински родолюбец се връща в България. В Русе Темков създава Международния фестивал „Мартенски музикални дни“, както и „Зимни музикални вечери“. Мнозина русенци, и не само, още помнят неговите лектории, благодарение на които са заобичали музиката, а усетът му да открива талантливи млади музиканти е причина някои от тях да станат световноизвестни диригенти и изпълнители.

Впечатляваща е и любовта към съпругата му Румяна – толкова силна, че дори всемогъщата Държавна сигурност не е могла да ги раздели. А каква беше изненадата ми, когато научих, че Илия Темков е бил дописник и главен редактор на първия вестник за музика – „Музикален живот“. Той го е създал и го е правил абсолютно професионално. Казвам го като вестникар с дълъг стаж и опит.

- Наистина, много ценно откритие си направила и за журналистическата памет  – да се помни, че толкова изтъкнат музикант е оставил следа и в нашата професия. Според теб, как един „рицар на музиката” като Илия Темков се възприема в едни толкова нерицарски и смутни времена като днешните? Как според теб би се чувствал самият той в сегашния объркан свят?

- Не мисля, че днес отношението към хора като Илия Темков се е променило, за съжаление. Приживе той е бил възхваляван и критикуван, отстраняван от работа и изключван от Партията, обект на професионална завист и скалъпени доноси, вечно преследван от безпаричие. И никога не е направил нищо за себе си. Днес е позабравен. В сайта на „Мартенски музикални дни“ дори не се споменава името му, което е много жалко. Защото летоброенето не започва и не свършва с нас, нали?

В сегашния наистина объркан свят той щеше да продължи да работи и да служи на Нейно Величество Музиката, без да мисли за последствията, без да очаква признание или награди. А на нас двете би казал: „Не си губете времето, ами заведете децата и внуците на симфоничен концерт или им пуснете нещо от Бетовен, Моцарт, Чайковски“.

- Този съвет е универсален, без значение на възраст и занятие. Дано повече хора го последват, та да добие нови сили и поизгубилата се световна хармония. Нека погледнем и  към съвременната журналистика по света и у нас. Останали ли са според теб възможности за реална независимост и свобода на мненията в нашата професия? Доколко това зависи от самите журналисти и доколко от законовите регулации в медийната среда?

- Журналистиката – такава, каквато я познаваме – си отива. Навремето от нас се искаше да проверяваме фактите и да представяме всички гледни точки по дадена тема. Днес различното мнение не само, че не се приема, но се преследва и наказва.

И ако в България все още има няколко сайта като този на СБЖ, където журналистите държат фронта, така да се каже, на Запад е далеч по-страшно. Там цензурата, която сега я наричат политическа коректност и евроатлантически ценности, взима застрашителни размери. Примери има, колкото искаш – случаят с Джулиан Асандж, войната в Украйна, геноцидът срещу палестинците.

Кой и как разказва на читателите, слушателите и зрителите за тези събития? Има ли различни мнения? Не! Защото всеки журналист, и не само, който се опита да представи фактите, да зададе въпроси и да даде трибуна на всички замесени, моментално влиза в черния списък на антидемократите, путинистите, антисемитите, терористите и става заплаха за националната сигурност и световния мир.

„Борците“ за политическа коректност и евроатлантически ценностивече размахват своята бухалка дори в чисто културни прояви. Бях потресена, когато научих, че германски журналист е бил критикуван, защото в своя репортаж за конкурса „Евровизия“ е объркал притежателното местоимение на победителя – онова нещо от Швейцария, облечено в розова рокличка, което не знае, или поне така твърди, дали е мъж или жена. Колегата казал „неговата награда“, вместо „тяхната награда“. Ужас! Ама как така някакъв си журналист ще обижда Нещото? Съжалявам, но не знам как да нарека този изпълнител, без да наруша правата му. Опа, май вече го направих. И с риск да вляза в оня списък ще кажа, че за мен това е пълна порнография.

За съжаление, вече нищо не зависи от журналистите. Ако искат да упражняват професията си и да получават прилични заплати, те трябва да се придържат строго не към фактите, а към законите на политическата коректност и евроатлантическите ценности.

Колкото до регулациите в медийната среда – и от тях нищо не зависи. Първо, защото те се пишат единствено, за да ограничат свободата на словото, а не за да я защитят. Регулация означава контрол. И второ, наивно е да смятаме, че ако една държава нарушава резолюции на ООН, ще се втурне да спазва правила за медиите.

Да не говорим, че зад ъгъла дебне изкуственият интелект, който ще довърши не само журналистиката, но и тази цивилизация. Ако, разбира се, преди това някой световен лидер не обърка копчето на сакото си с онова другото, ядреното.

Снимки: личен архив на Нейка Кръстева

Представяме ви