Здравка Димитрова на тържеството в СБЖ през 2018 г., на което ѝ бе връчено "Златно перо" за книгата ѝ "Любовно танго с Аржентина". Синмка: Майя Любомирска

Точно преди година Здравка представи в СБЖ увлекателната си книга „Белисима Ангола” и допълни с нея колоритната палитра от свои творби, разкриващи ни „отвътре” възможно най-пълния облик на далечни магнетични страни, които авторката е успяла да опознае и да обикне покрай дипломатическите мандати на съпруга си. Вече ни беше показвала и други удивителни  хоризонти – чрез книгата си за Мозамбик „Кентавъра” (2015), „Мехико махико” (2017), „Любовно танго с Аржентина” (2018 – наградена със „Златно перо” н СБЖ).

Специален принос на Здравка е и уникалният ѝ превод на български на книгата на конкистадора Ернан Кортес „Как покорих ацтеките”, издадена през 2020 г.

А първите ѝ две книги от поредицата „Зачеркнати хроники”, в които разказва за личности от света на културата, изкуството, науката, политиката, икономиката, излизат през 2016 и 2018 г. Към тях сега се прибавя и най-новата – „Зачеркнати хроники 3”. Тя е с по-калейдоскопчен обхват. Събира в пъстри картини фрагменти от различни книги на Здравка, от нейни пътешествия, от журналистически интервюта и репортажи, от импресии, срещи, преживявания, размисли, дори от най-актуалните ѝ граждански вълнения за войната и мира.

Писателката сама въвежда читателя към новата си книга с шест пестеливи изречения още на титулната страница: „Събирайки третата книжка на поредицата „Зачеркнати хроники”, зорко внимавам да не би да се получат „избрани произведения”. Не ни е дадено на нас сами да преценяваме значението си. Това ще го стори времето. В искрен разговор със себе си реших, че ще придам на третата книжка характер на равносметка. Навършвам своите 90 години. Приемам ги като дар от боговете, макар да не знам как съм го заслужила.”

Завършила педагогическа гимназия в Русе със златен медал и журналистика в Софийски университет с отличие, Здравка работи през годините като редактор в БНР, в сп. „ Лада”, във в. „Труд”, като главен редактор в издателство „Кабри”.

Първите ѝ книги, които излизат през 60-те, са за деца. Сътрудничи с репортажи на детската редакция на БНТ. Помощник-режисьор е в екипа на Неделчо Чернев при създаването на първия телевизионен филм „Нашата улица” през 1964. Коментатор е на предаването „Магазин за жени” през 1973-1974 г.

Излязлата ѝ през 1987 г. книга „Герои в труда и творчеството” е с очерци за хора с най-високи трудови отличия. През 2013 г. е отпечатан и книгата ѝ „Срутено небе”, посветена на прехода в българското село и отличена с награди в три литературни конкурса. Публикуваните ѝ след това книги вече изредихме.

Здравка е член на СБЖ още от 1953 г. Също така членува в Съюза на свободните писатели от 2017 г. и в Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) от 2018 г. Носителка е н наградата на СБЖ „Златно перо” и на отличието на СИЖБ „Обединител на култури”.

90-годишнинта ѝ бе чествана на 8 май т. г. с юбилейно тържество, организирано от Съюза на свободните писатели в столичното читалище „Славянска беседа”.

СБЖ сърдечно поздравява винаги лъчезарно усмихнатата и окрилена от творческа енергия Здравка Димитрова с нейния забележителен юбилей и с новтаа ѝ книга, с която го отбелязва. Пожелавамe ѝ здраве, все така зареждащо вдъхновение и още много нови интересни книги!