Говори Валери Тодоров, един от инициаторите на конференцията. Снимка: проф. Искра Баева

Сред участниците в интересната дискусия по тази толкова важна и актуална проблематика бяха авторитетни медийни експерти, философи, историци, журналисти, изследователи, като проф. Борислав Градинаров, проф. Симеон Василев, проф. Искра Баева, председателят на СЕМ Соня Момчилова, д-р Валери Тодоров, доц. Александър Сивилов, посланик Любомир Кючуков, д-р Христо Христов, доц. Христина Амбарева, доц. Благовеста Николова, Мехмет Юмер.

Фокусът на обсъждането беше върху дигиталните медии, които днес са истинските властелини на обществения дебат, политическите трансформации и частната сфера. Те са много по-пластични, вирулентни и манипулативни от скромните си аналогови предшественици. Могат да пренапишат историята, да промият съзнанието на милиони, да превърнат аутсайдера в топ-политик, бизнесмен или милиардер. Но са и в състояние да сринат най-грижливо съградената репутация, да разкрият дълбоко заровените тайни и да опозорят всеки, които не играе по техните правила.

Наясно ли сме с истинските мащаби на дигиталната медийна революция, която не просто се разгръща пред очите ни, но и ни принуждава да станем преки участници в нейните битки? Как се трансформира уважаваната до преди две-три десетилетия журналистическа професия, след като всеки с достъп до компютър или смартфон може да стане популярен влогър, блогър, копирайтер или пранкер? Как да опазим човешкия облик на творческата си същност от агресията на изкуствения интелект? Това бяха част от въпросите, които бяха дискутирани в Клуб „Журналист”.

С приветствени думи към събралите се се обърна председателката на СБЖ Снежана Тодорова, която поздрави инициаторите за провеждането на конференцията, посветена на толкова парлива и съществена тема. Тя изтъкна, че СБЖ винаги е поставял като свой приоритет отклика в професионалната гилдия и в обществото на всички пряко засягащи медийната независимост, правата на журналистите и демократичните устои проблеми.

Снежана Тодорова също така припомни, че тази година СБЖ отбелязва 180 години от началото на периодичния печат в България и 130 години организирано журналистическо движение у нас – и най-доброто възпоменание за юбилеите е святото спазване в съвременната ни медийна сфера на неизменния журналистически принцип „Истината, само истината и нищо друго, освен истината!”

Участниците в конференцията „Властта на дигиталните медии (предизвикателствата пред журналистиката в епохата на интернет)“ бяха поздравени и от Богдана Тодорова зам.-директор на Института по философия и социология на БАН.

Първото изказване в програмата бе на един от инициаторите за провеждане на събитието – проф. д-р Борислав Градинаров. Той говори по темата „Дигиталните трансформации на журналистиката в интернет вселената” и очерта основните предизвикателства пред журналистическата професия, която през последните десетилетия „в движение” и във все по-ускорен ритъм трябва да се приспособява към фундаментални промени не само в технологиите, но и във всички свързани с тези процеси обществени параметри.

Проф. Градинаров изтъкна: „Либералните условия и достъпност до интернет позволяват всеки, притежаващ базови компютърни умения, да се превърне в автор на различни по жанр произведения, в посредник за предаване на разнообразни съобщения, в потребител на богата гама от медийни услуги и продукти и разбира се в активен субект на една нова, дигитална икономика. Достъпността и демократичността на интернет превръщат дигиталните медии (социални мрежи, мобилни комуникационни средства - смартфони, таблети и др.) не просто в продължение или подвидове на традиционните електронни медии от аналоговата епоха (телевизия и радио), а в качествено нов тип средства за масова информация”.

Професорът продължи: „Ако приемем, че медиите са единство от посредник и съдържание, което се модифицира в зависимост от това средство и каналите за пренос на съдържанието, следва, че интернет и т. нар. нови медии са в отношение на необходима и двупосочна зависимост, но не са синоними. Най-отчетливо това можем да разберем по начините на регулиране, приложими към интернет и към новите дигитални медии, базирани на интернет протокол. Един от основните проблеми на интернет като глобална мрежа е, че не може да бъде обхванат задоволително от отделните национални законодателства. Той не е и достатъчно добре регламентиран чрез нормите на международното право. Трансграничният характер на виртуалното пространство влиза в колизия с ограниченията по отношение на лицата и територията, с които се характеризира традиционно действащото право”.

Проф. Градинаров обърна внимание на факта, че интернет и Web не се припокриват и че тази разлика изпъква в начина, по който се уреждат търговските правоотношения във всяка от тях: „За интернет възмездното ползване на комуникационната инфраструктура за определен период от време е под формата на заплащане на такса или наем. За базираните на IP медии или за Web това са най-често закупуване на авторски права (на софтуер или на съдържание), но обичайната практика е безвъзмездното ползване и разпространяване на информацията. И в това е другата важна отлика, но и заплаха за журналистиката, осъществявана в интернет-средата. Разглезените потребители на информацията тук очакват мигновен и лесен достъп до ресурсите на мрежата безплатно или на пренебрежимо ниска цена”.

Професорът открои три основни отлики между дигиталните медии и начините, по които се правеше журналистика в аналоговата епоха.

На първо място той постави съпоставката затвореност – отвореност. Журналистическите формати в аналоговия свят са от затворен тип. Когато излезе от печат или когато се излъчи информацията в аналоговия свят, тя остава в миналото и не е възможно да бъде обогатена, дописана, преформатирана или отменена. Тя е затворена в онзи отрязък от време, в което се е появила и за което се отнася. Дори ако се наложи да бъде добавено нещо или да бъда опровергана, това ще е съвършено друг обект, който отново ще бъде затворен в момента на публикуването си. А в дигиталния свят медийното съдържание остава отворено за дописване, промяна или трансформиране не само непосредствено след публикуването си, но и много време след това. То е пластично и лесно се копира, видоизменя, профанизира и дори е възможно да се унищожи, макар и не в буквален смисъл. Дигиталната журналистика е един безкраен разказ или дискурс, който свършва тогава, когато интересът на потребителите угасне. Но следите от него в световната информационна мрежа остават на практика вечно, отбеляза проф. Градинаров.

Като втора отлика той посочи, че за аналоговия медиен свят е типично комуникирането с публиката в еднопосочен режим – потребителите са поставени в позицията на пасивни читатели, зрители или слушатели, които нямат техническата възможност да се намесват в създаването на съдържанието. Докато за дигиталната среда универсално значение има интерактивността. Затова и по технологичната си база, и по принципите им на функциониране дигиталните медии са напълно нов клас средства за масова информация. 

А третата отлика според проф. Градинаров е демократичността на дигиталните медии. В аналоговия свят професията на журналиста е високо престижна и за нейното упражняване са необходими много години учене, специализации, стажуване и постепенно израстване в йерархията. Разбира се, всичко това върви със съответното заплащане, популярност и влияние. Но днес тези „екстри“ са останали в миналото. В дигиталната вселена специалното журналистическо образование не е задължително, а принадлежността към разпознаваема и уважавана печатна или телевизионна марка не гарантира успех. Лесният и почти мигновен процес на публикуване в мрежата превръщат всеки с достатъчно модерен смартфон в създател на медийно съдържание, и то с високи шансове да се превърне в популярен блогър, влогър или ютубър. И ако успее да осребри лайковете на своя канал, би могъл да си осигури и нелоши доходи.

Проф. Градинаров се позова на известния журналист и професор Симеон Василев, който също взе участие в конференцията и който е установил, че „истината е по-достъпна от всякога, но тя много по-лесно от когато и да е било може да бъде затрупана от лъжи.“

Голям интерес предизвика изказването на председателя на СЕМ Соня Момчилова. Тя провокира аудиторията, като предложи огледална формулировка на темата на конференцията – примерно, за абдикацията или детронирането на традиционните медии и защо те са отстъпили на дигиталните медии водещата си информационна роля.

Момчилова припомни, че още най-древните педагози и философи, занимавали се с формирането на критично мислене, обръщат внимание точно на това, че винаги трябва да има релативизъм, наличие на плурализъм, на различни гледни точки. Защото това е основният принцип на диалектиката. Когато лишаваме потребителя на информация от разнообразие на гледни точки, всъщност получаваме пропагандно промиване.

Председателката на СЕМ обърна внимание на много сериозното предизвикателство традиционните медии да дадат реванш на изкуствения интелект (ИИ). Но той се развива с прекалено бързи темпове. И поради това при неотдавнашно посещение в Брюксел за обсъждане на Акта за свободата на медиите Момчилова е посочила, че той съдържа едни вече много остарели текстове, изоставащи от тази скорост. „Никой до този момент не беше помислил за някакви регулационни мерки спрямо ИИ и за темповете, с които той навлиза в живота ни. Мисля, че това все още е проблем, защото тази регулация ще бъде много трудна задача. И регулацията на Интернет, на дигиталните медии крие опасност да премине тънката граница на цензурата, покрай сухото да гори суровото, което не трябва да се допуска, защото има много автентични журналистически гласове в интернет”, каза Соня Момчилова.

Тя добави: „По време на срещата ми с генералният директор на Европейския съюз за радио и телевизия Ноел Къран той каза, че най-голямата ни грешка е спирането на руските медии, защото неимоверно е нараснал интересът. А достъпът няма как да бъде ограничен в модерните средства”.

Председателят на СЕМ продължи: „Другият въпрос, който поставих при разговорите с Карън, бе за присъствието на лица от обществените медии в НПО. Той беше много изненадан, че има подобен феномен. Това го казвам в контекста на наградите за чиста журналистика, защото това е другото ярко опровержение на осъзнаването на ролята на журналиста”.

Препращайки към „брилянтни текстове на Симеон Радев”, писани сякаш днес, Соня Момчилова настоя, че „няма как журналистът, който е основният гарант за достоверността на информацията, да се отказва от тази роля и да застава в най-инфантилната възможна схоластика с претенцията, че той е чист; или, работейки с някакви западни авторитетни медии, да няма ангажимента лично да проверява фактите. Това безкрайно ме притеснява”.

Тя подчерта още, че „СЕМ е отворен и с висока чувствителност към проблемите на журналистиката”. Изрази и силното притеснение на членовете на регулатора от „онова изследване, което посочи, че всеки трети журналист се автоцензурира” – лош симптом за здравето на българската журналистика.

Соня Момчилова се спря и на ролята на т. нар. Фактчекъри, с чието навлизане в медийната сфера „още веднъж се появява въпросът не е журналистът този, който трябва да гарантира за достоверността на фактите”. Момчилова попита риторично: „И не представлява ли този modus operandi (рутина или начин на действие – лат.), всъщност един modus vivendi (буквално –  начин на живот, използва се и за означаване и на временно състояние на мирно съжителство между конфликтуващи страни) на една журналистика, която твърде не съответства на основната мисия на журналистиката?”

Председателката на СЕМ цитира д-р Николай Михайлов (той също бе поканен като участник в конференцията, но бе възпрепятстван да присъства – б. р.), който дава най-точната формулировка на днешната болест на медиите: че във времето на постистината истината се превръща във фалшива новина.

Соня Момчилова изтъкна: „Аз вече започвам да се надявам на ИИ, който може би в някаква степен ще ни спести щетите от липсата на отношение и блудствените действия с българския език, неубедителното присъствие на случайни хора в медиите., биологичното продължение на микрофона, което по никакъв начин не кореспондира с представите и с христоматийните правила на журналистиката. Сивото и монохромното в журналистиката започва са кафенее вече. И мен това ме притеснява много”.

Тя обобщи: „ИИ не е нищо друго освен средство за интелектуална кражба и плагиатство, както казва Ноам Чомски. И тук е въпросът как истинските таланти ще се справят и ще запазим ли рецептори, ще запазим ли чувствителност за таланта в журналистиката”.

Момчилова засегна и темата за „делата-шамари”, но отбеляза, че „в България има най-малко такива дела и шансът да осъдиш български журналист клони към нулата”.

Проф. д-р Симеон Василев посвети своето изказване на темата „Мрежова власт и медийна култура”. Той каза: „От дълго време наблюдавам една закономерност, която формулирам така: Силата на публичната информация зависи от мястото й в традиционните медии, от скоростта, с която се разпространява в социалните мрежи и от коментара на аудиторията. Това е моят отговор на въпроса за властта на дигиталните медии. Политическа  власт, която не си дава сметка за нея, не може да създаде комуникационна стратегия, не може да комуникира с обществото”.

Професорът подчерта още: „За политическа култура може да се говори, само ако е налице познание за медийната динамика на съвременния комуникационен процес, или най-малкото, ако е осмислен фактът, че мрежовата среда принуждава политиката да функционира в нова медийна реалност, според нова медийна логика и по нов modus vivendi. Дигитализацията установи нов modus operandi за поведението на политика и власт, които все повече зависят от медийния modus vivendi , предизвикан от социалните мрежи”.

Симеон Василев изтъкна: „Във всеки случай отдавна не можем да говорим само за „четвърта власт“, а за „мрежова четвърта власт“. Социалните мрежи  изпълняват контролни и регулативни функции, но не само спрямо трите основни власти, но и спрямо традиционните медии. Това е новият момент, който трябва да бъде изследван задълбочено и който е в основата на съвременната информационна и политическа конфронтация”.

Той обърна внимание, как новината, която ни поднасят новите и дигиталните медии, е във факта, че отговорност за медийната култура и особено за качеството на медийното съдържание носи и аудиторията, съобразно нейната нова и значителна роля в комуникационния процес. „Медийната култура е свобода в изразяването на личното мнение като част от индивидуалните нагласи  по определена тема, но и гаранция срещу деформирането и манипулирането на общественото мнение”, каза проф. Василев.

Известният журналист Валери Тодоров, ръководил и БНР, говори по темата „Проблемът за истината и медийната реалност в новата информационна среда (Медийните стандарти под натиска на постистината и политическата коректност)”. Той потърси мястото на чистата и честната журналистика в дигиталните медийни трансформации.

„Ние все по-трудно различаваме доброто от злото и това  е новата бездушна реалност, която създават медиите чрез обезличаването на личната трагедия през екрана на телевизора, смартфона, лаптопа, компютъра. Работим по максимите на Мечо Пух: колкото повече информация, толкова по-малко знание; колкото повече медии, толкова по-малко истина. Информацията измества знанието, образователната функции на медиите все повече отстъпва на развлекателната”, отбеляза Тодоров.

Той добави: „Подсказващите менюта създават ленива лента на съзнанието – всичко наготово, ясно, кратко. Политическият морал и човешкият морал се разминават. Често истината се прикрива зад така наречената политическа коректност, или още постистина – когато мненията изместват фактите или когато истината е със съмнителна стойност“.

Тодоров обърна внимание, че „правилното говорене“ става част от нова идеология, налагана със спорни морални аргументи, в която лоялността се представя като елемент на сигурност и почтеност. И продължи: „Вече сме в сферата на мрежовата унификация и информационното чипиране чрез плурализма на многообразното единообразие на събитийната картина в медиите. Споделянето е новата социална илюзия, която замества живото общуване и изсушава емоцията, отношението, личната активност.  Отново се появи линията на разделението „свой“ – „чужд“, добре позната от 90-теи години. Етикетирането или обсебването на „правилното“ замества добронамерената почтеност“.

Валери Тодоров постави парливите въпроси и проблеми ребром: „Имаме ли право да приемаме „добрата“ цензура срещу „лошите хора“? Медиите вместо четвърта власт станаха петият инструмент на дълбоката държава. Те се разминаха със своето време. Вместо журналистически коментари  получаваме платената истина на грантовата политология. Всъщност на кого е необходима истината и за какво? Тя е залежалата стока или забравената вещ в магазина. Тя е неудобният свидетел в изгубената медийна реалност. Действителните герои са заменени от медийни аватари, а те – с виртуални аватари. И няма фактчекинг, който да върне пряката връзка между действителното и новата му реалност. Оруел-2024 на стерилизираните новини, спиралата на забраните и мълчанието на агнетата. Информационната среда става все по-агресивна и колкото повече медии, толкова по-малко журналистика. Над всичко това – демократическият централизъм, задаван отвън като вярната линия, потискаща нерядко професионалната почтеност“. 

Интересно изказване направи и проф. Искра Баева от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Темата ѝ беше „Съвременните медии и ролята им за маргинализацията на професионалната история”. Тя акцентира върху разликата между професионалната и пропагандната история, както и върху разнообразието на новите медии, което поражда усещането за освобождаване от цензура, докато всъщност медиите попадат под нова зависимост – икономическата и политическата, но вече на определени партии и групи, не толкова на държавата.

Според проф. Баева острата конкуренция между множеството дигитални медии води до търсенето на сензации и до замяната на професионалната история със сензационни твърдения, които нямат нищо общо с историческите факти. Геополитическите сътресения върнаха обслужващите функции на историята, както показаха и действията на ръководството на СУ – не само с нашумялата декларация срещу проф. Дарина Григорова, „посмяла” да изрази мнението си в медийно интервю, а и с твърденията, че историята трябва да следва политическите решения.

Изказа се и още един представител на Историческия факултет на СУ – доц. Александър Сивилов, който има и опит в журналистиката. Той води свой ютюб-канал, наречен „Димна завеса”, и разказа за проблемите, които е срещнал, реализирайки своите предавания в него. Доц. Сивилов предупреди за опасността от налагането на контрол върху интернет-медиите, който ще се превърне в политическа цензура. Именно така бе озаглавил и изказването си: „Интернет медии и опит за правителствена цензура”.

Посланик Любомир Кючуков, който е и един от най-авторитетните анализатори по теми от международната политика бе анонсирал изказването си със следния въпрос: „Остава ли място за дипломация в дигиталния свят?”. Според Кючуков дигиталният свят дава възможност за бързо разпространяване на всякакви информации, а това възпрепятства работата на дипломацията, която се нуждае от „тиха” среда и спокойствие, за да бъде ефективна.

Д-р Христо Христов от Института по философия и социология (ИФС) на БАН говори за „Дигиталните медии и човешкия жизнен свят днес”, като изтъкна опасностите, пораждани от това взаимодействие.

Доц. Христина Амбарева, също от ИФС н БАН, бе озаглавила изказването си  „Научната грамотност в епохата на дигиталните медии”. Тя подчерта, че без научната грамотност дигиталните медии носят особено висок риск, защото разпространяват всякакви опасни тези, способни да вредят и на здравето – и даде за пример спекулациите по време на пандемията от Ковид-19.

Възникна дискусия, като проф. Баева обърна внимание, че често пъти за девалвацията на науката носи вина самата наука, която лансира понякога неверни, понякога политически мотивирани тези. А и науката не може да се разглежда като константна, защото тя също се развитие – и това, което е изглеждало като доказано днес, утре може да се окаже оспоримо.

Друг интересен момент от изказването на Христина Амбарева бе заключението ѝ, че  липсата на научна грамотност застрашава функционирането на демокрацията. Проф. Баева и тук се включи със своето мнение, че ако е така, то българската демокрация е обречена – с което повечето от присъстващите в залата се съгласиха.

Доц. Благовеста Николова, която също представи ИФС на БАН продължи темата, говорейки за „Дигиталните медии и кризата на политическото”.

Журналистът Мехмет Юмер посвети своето изказване на „Влиянието на турските медии върху смесените региони в България”. Той изтъкна, че още в началото на Прехода турските медии са завладели огромен дял от медийния пазар в България, в частност – в смесените региони, като водещата роля и до днес е на телевизионните канали. Най-голям е интересът към забавно-развлекателните програми, турските сериали, спортните предавания.

Тази тенденция се запазва и това представлява опасност за българската политика, посочи Юмер. Но на опасенията на Борислав Градинаров, че това може да доведе до загуба на територии, Юмер отговори, че турската пропаганда не е насочена към България, а към други балкански територии, като Босна и Хрецеговина, Република Северна Македония и т. н.

На въпрос н проф. Баева как българските турци са приели начело на ДПС да застане толкова непопулярен български политик, Мехмет Юмер отговори, че това население е доста аполитично и просто вярва, че Ахмед Доган знае какво прави.

Всички участници в дискусията се съгласиха, че променящата се с високоскоростна динамика дигитална среда тепърва ще поставя още важни теми за следващи обсъждания – и дано колегията, а и цялото ни общество съумеят да осъзнаят важността на подготовката си да се впишат с критичен разум и социална отговорност в тези процеси.