Сценаристката и режисьорка Яна Лекарска получи Наградата на публиката за филм от Международния конкурс на „София филм фест”-2024 година.

Дългоочакваният проект на талантлив български екип получи признанието на публиката на протичащия и в момента „София филм фест”-2024 година. Не подценявам авторитетното жури на този чудесен форум, но най-голямата награда за всеки филм е публиката, която купува билети, за да стане съпричастна с посланията на лентата. Навсякъде, където бе представен този филм, прожекцията бе пред абсолютно пълни зали.

„Защото обичам лошото време“ е интригуваща история, разказана и показана с фино чувство за хумор. Яна Лекарска е сценаристка и режисьор на този пълнометражен игрален филм.

Досега я познавахме от филмите ѝ „Пробуждане“ (2013), „Буферна зона“ (2014), „Като захарен памук“ (2015),„The Bridge“ (2016), „Ноември ще бъде май“ (2017).

Сега виждаме подчертано надграждане на постигнатото през годините. Завършена творба, с позитивни послания, които ни карат да заобичамедори и леещия се над нас дъжд. Водата пречиства, тя е извор на живот, утолява жаждата ни, вкарва житейската кал в каналите. Няколко поколения са представени във филма със своите неподозирани или смълчавани истини за живота, със своите фантазии и вини, със сблъсъка на мечтите им и реалността. Иистория, завладяваща от началото до края. Особено внимание е обърнато на детайлите, на езика на героите, на развитието на действието. Адмирации заслужават философските разсъждения, казани накратко и разбираемо.

Подборът на актьорския състав е перфектен, среща утвърдени с времето имена с млади и перспективни артисти. Вдъхновяващи са Неда Спасова в ролята на Ирина, романтична натура, мечтателка, търсеща щастие и откриваща го наново чрез друг човек, а не в собствения съпруг, пренебрегващ я за сметка на приятелите и работата.

Владимир Михайлов, се превъплъщава в Борис, художник, живеещ от години във Франция, с когото Ирина има хубави детски спомени. Бягайки далеч от домашните проблеми, но и с мечтата да стане известен художник, след двадесет години Борис също се стреми в завръщането си за кратко у дома да открие скъпоценни късчета от изгубеното време. Мъката и тъгата, натрупана в душата му, отстъпва на позабравена романтика. Бавно вдига бариерата на кисел и трудно комуникативен мъж, за да разкрие ранима душа.

Великолепна е играта на Боряна Пунчева, Веселин Ранков, Иван Бърнев, Елени Декидис.

Прави силно впечатление операторската работа, както и кристалният звук, нещо нехарактерно за филмите и театралните ни постановки, в които трябва да се разкъсваш и разгадаваш какво казва или вика актьорът, ако го изрича правилно, разбира се.

На един истински български филм му отива да е озвучен и с български песни, които Яна Лекарска е подбрала с вкус. Отива му и да използва за реквизит чушкопек, бърдуче, ръчноплетена жилетка, гумени ботуши... Невероятен филм, разкриващ спомени за отминали дни, за топлина, за обич, за безгрижие, което липсва в настоящето. Сценаристката и режисьорка Яна успява да развълнува и възхити поне две поколения - на нейните връстници и на техните родители!

Поздравления за всеки, оставил отпечатъка си в този така пленяващ филм... А защо да обичаме лошото време? Защото така можем да оценим хубавото време, което иначе приемаме за даденост.

И още няколко думи за Яна Лекарска. Запознахме се в Сеул, където тя завършваше кинорежисура в престижния университет  „Чунг Анг“ в столицата на Република Корея. Усилията да научи за кратко време езика и в същото време да опознае традициите на корейския народ, да навлезе в душевността му и в крайна сметка да създаде два късометражни филма с местни актьори на корейска земя, които бяха оценени както от нейните преподаватели, така и от многобройна публика. Беше неоценим гид, обходихме част от местата, на които е избрала да снима...

След завръщането си в България тя консултира Българската национална телевизия за няколкото корейски хитови сериала, показани в последните години. Изявява се и като журналист на свободна практика.

Яна Лекарска е член на СБЖ и това ни мотивира да бъдем съпричастни с усилията й да създава стойностни филми. И най-ценната награда - тази на публиката, ѝ отива отлично! А защо не и да получи „Златно перо“ от нашия съюз! На добър път на филма, който тръгва по кината в страната от 5 април.