„Монд Дипломатик”: Журналистиката като обществена опасност

  • 21.02.2024
  • bg.mondediplo.com
  • Пиер Рамбер и Серж Алими

От 7 октомври 2023 г. насам основните медии във Франция наблюдават как се подреждат властовите планети във страната. Безусловната им подкрепа за Израел е придружена с оклеветяване на инакомислещите, посегателства срещу гражданските свободи и преследване на имигрантите. Докъде ще стигне тази идеологическа война? И кого обслужва тя?

Препечатваме статията на двамата известни френски публицисти Пиер Рамбер и Серж Алими от българското издание на „Монд Дипломатик”:

В ПРИСТЪП на медийно безумие в седмиците след кланетата, извършени от „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., основните медии на Франция и френското правителство разкриха и едновременно с това ускориха една политическа акробатика: те изключиха от т. нар. „републиканска дъга“ (1) „Непокорна Франция“ (La France insoumise, LFI), която отказа да оправдае военните репресии на израелското правителство в Газа, и включиха Националния сбор (Rassemblement national, RN) – партията, основана през 1972 г. от Жан-Мари льо Пен. Смятана за недостойна да управлява от среди, които призоваваха за „блокада“ срещу нея, сега тя изведнъж се оказа реабилитирана заради позицията си по отношение на израелското правителство на Бенямин Нетаняху. В ефира на CNews-Europe 1 журналистката Соня Мабрук стигна дотам да поздрави Марин льо Пен като „опора, защита и щит за френските евреи“ (10 октомври 2023 г.). Фигаро (5-6 ноември 2023 г.) и BFM TV (12 декември 2023 г.) пък редуваха възхваляващ портрет на Жордан Бардела (младия лидер на Националния сбор – бел. ред.) с победни транспаранти „Бардела в Матиньон: 46% от французите във възторг“. В същото време прогресивната преса смазва Жан-Люк Меланшон. И то по начин, който преди беше запазен за Марин Льо Пен: той „натрупа гадни гафове“ (L’Obs, 12 октомври 2023 г.) със своите изявления, „просмукани с антисемитски стереотипи“ (Mediapart, 10 ноември 2023 г.). „Антисемитизмът, или как Жан-Люк Меланшон жонглира с двузначността“ е заглавието на дълга статия в Монд (4 януари 2024 г.), която така и не дава нито един пример за каквото и да било антисемитско изказване. За три месеца този всекидневник посвети половин дузина статии и няколко редакционни коментара в опит за символично ликвидиране на лидера на „Непокорна Франция“.

„Дяволът се премести в противниковия отбор“, пише Никола Бейтут в бизнес всекидневника Опинион (12 октомври 2023 г.): „Атаката на „Хамас“ тотално променя ситуацията. По-лесно е днес да се ненавиждат „непокорните“, по-трудно е да се бориш срещу Националния сбор“. Медиите объркаха републиканската дъга с израелската дъга. На 12 декември журналистът от France Culture Брис Кутюрие дори разкри в „Туитър“ тайното желание на нарастваща част от френския елит: „След като така или иначе се налага да преживеем епизод с Националния сбор (всички анкети го показват), защо да не е в съжителство? Разтваряне. В Елисейския дворец Макрон продължава да държи контрола върху външната политика (никакво скъсване с ЕС и НАТО) и разпуска съжителството в подходящ момент през 2026 г.“

Само преди десет години не можехме дори да си представим, че в политическата действителност на Франция е възможен такъв бърз завой надясно, който при това се развива успоредно с ограничаване на свободите – на изразяване, на мнение, на демонстрации. Медиите, в унисон с министъра на вътрешните работи и водени от идеологически цели или от интелектуален мързел, отъждествяват с антисемитизъм съвсем обикновени демонстрации в подкрепа на палестинската кауза, които първоначално бяха и забранени. „Демонстрации в подкрепа на терористите“, поправя Бернар-Анри Леви в Поан (9 ноември). Неговият почитател журналистът Дариус Рошбен предлага по канал LCI „административно интерниране на ислямистите“ (15 октомври 2023 г.). „Имиграционният закон“, гласуван от президентското мнозинство, десницата и Националния сбор на 19 декември, ще утвърди това положение: законът, който институционализира националните предпочитания и затяга репресиите срещу чужденците, беше подкрепен от Министерството на вътрешните работи като щит срещу „намеса в основните интереси на държавата“, „терористични дейности“ и подбуждане към насилие – разбирай насилие на „ислямистки“ мюсюлмани, извършващи антисемитски погроми.

Бурята назрява и вече бушува и на други места в Европа. По ирония на съдбата обаче във Франция подобен обрат се извършва под колективно ръководство – това на журналистическата гилдия, която претендира да е пазител на демократичните свободи, и това на правителството, предпочетено от избирателите именно за да спре крайната десница. И двете оправдават действията си с това, че „Израел има право да се защитава“. Докато той всъщност ескалира военните престъпления, целящи изгнанието и депортирането на цял един народ, за да му се попречи да бъде суверен на своята територия. Мащабът на кланетата в Газа, международното им осъждане и дискредитирането на западната журналистика, с нейната карикатурна тенденциозност, вероятно ще накарат някои от главните действащи лица да се надяват, че погрешните им преценки и щетите, произтичащи от тях, ще бъдат забравени. Още една причина да анализираме подробно двете линии на представяне в информационната война, започнала на 7 октомври: от една страна – широко медийно отразяване на кланетата на „Хамас“, описвани като историческа кулминация на ужаса, а от друга – сдържано и омаловажаващо споменаване на тоталната война на Израел срещу палестинците. За няколко седмици Франция се сблъска с една журналистическа кохорта, която мрази както оспорвания дебат, така и свободата на изразяване.

„Битка на демокрациите“

МЕДИЙНОТО отразяване на израелско-палестинския конфликт има три измерения. На първо място, времевата ос с нулева точка, отбелязваща винаги убийството на израелци – в случая, на 7 октомври – но никога по-ранните убийства на жители на Западния бряг или Газа. През 2021 г. и 2022 г. и през първите девет месеца на 2023 г. окупационната армия уби съответно 349, 291 и 227 палестинци. Без никаква реакция срещу това от страна на медиите. Медийната обсерватория Acrimed (23 октомври) отбелязва, че от 1 януари до 1 октомври 2023 г. предаването „20 часа“ на France 2 е посветило на конфликта само десет материала. Като през тези десет месеца времето за изказване на палестинците е било 33 секунди“.

Организирането на календара по определен начин автоматично определя и естеството на събитието („клането на израелците“), ролята на главните действащи лица („терористите от „Хамас“, „израелските жертви“ и „военните отмъстители“) и накрая развитието на сценария: ужасът (от 7 до 26 октомври) е последван от „отмъщението“ и „правото на Израел да се защитава“ (27 октомври до 10 декември). Главната част от медийното отразяване е концентрирана върху тези два пункта. За сметка на третия: международното осъждане на тази потенциално геноцидна война (от началото на декември), което е значително по-слабо отразено (2). Значението на това времево измерение е лесно обяснимо: ако медийното събитие беше изградено около обичайните престъпления, извършвани от Израел в окупираните територии, или убийствената блокада на Газа, „правото на палестинците да се защитават“ може би щеше да е тема, заслужаваща внимание.

А може би не... Журналистиката, отразяваща израелско-палестинския конфликт, се движи по втора ос: западнячеството. В синхрон с все по-атлантическата френска и европейска дипломация, редакторите виждат в Тел Авив съюзник, който споделя същата визия за света, същите врагове, същото убеждение за принадлежност към по-висша цивилизация, тази на либералните общества. В Близкия изток се вихри „борба на западните демокрации срещу мракобесието на радикалния ислямизъм“, казва журналистката Лоран Ферари (Пари мач, 4 януари 2023 г.). „И понеже е извършено нещо ужасно, то трябва да бъде извършено и от другата страна, така ли?“ – когато Доминик дьо Вилпен пита по този начин, телевизионната водеща на BFM Аполин дьо Малерб (27 октомври 2023 г.) отговаря: „Ама вие като коя част от човечеството разсъждавате?“ – на просветения Запад или на многолюдния Юг, където „улицата“ пази терористите. „Обичам Израел... защото това е страна, където се чувства европейският дух“, обобщава бившият шеф на Шарли Ебдо Филип Вал, сега хроникьор на „Europe 1“ (9 октомври 2023 г.), крайнодясното радио на Венсан Болоре.

Както и в случая с Киев година и половина по-рано, медиите приемат без проверка или забележка повечето от разказите на израелското правителство и израелската армия, чиито представители често говорят перфектен английски и владеят журналистическите кодове на целевата аудитория. Обратно, всяка информация от „Хамас“, включително броят на загиналите, се поставя под съмнение. Късното опровержение на многобройните фалшиви новини, тиражирани от израелските въоръжени сили (за 40 обезглавени бебета, за 20 изгорени и екзекутирани деца, за новородено бебе, печено във фурната, за бременна жена, застреляна и изкормена, за централата на „Хамас“ под болницата „Ал-Шифа“ и т.н.), има по-малък ефект в сравнение с първоначалната сензационна информация. Френските медии подемат онова, което е в основата на официалния израелски разказ, а именно, че армията на „единствената демокрация в Близкия изток“ има мисията да унищожи нечовешкото чудовище, вселило се в населението на Газа. Ето защо „Хамас“ носи основната отговорност за всички жертви на конфликта.

Както често се случва при такива обстоятелства, този вид пропаганда няма по-добър интерпретатор от Бернар-Анри Леви. „Израел се задължава да спазва хуманитарното право, пледира есеистът по канал LCI на 29 октомври 2023 г. Израел прави всичко по силите си, за да гарантира, че ще има възможно най-малко цивилни жертви. За пореден път Израел хвърля листовки, провежда телефонни разговори, изпраща съобщения от всякакъв вид до жителите на Газа, като ги призовава: „Не оставайте! Не бъдете заложници на тези престъпници, които ви манипулират от 15 години, тръгвайте, бягайте!“. Излиза, че хуманитарното право е в умовете и сърцата на израелците, също както и в умовете и сърцата на зрителите, спокойно изтегнати пред телевизорите в Ню Йорк, Париж или Берлин“. С други думи, както Нетаняху изяснява на 31 декември, Израел води „безпрецедентна морална война“.

С времето тази басня, разказвана по всички новинарски канали, свежда възходящата крива на палестинските жертви до относителна величина. И придава вид на законен отпор на това, което всъщност прилича на опит за етническо прочистване. „Там – за да могат нашите зрители и слушатели да разберат добре – „Хамас“, значи, принуждава гражданите да не мърдат, за да ги използват като... жив щит и като вид пропаганда, въпреки че израелската армия е дала заповед за евакуация. Това ли е целта на тази пропаганда от страна на терористичното движение?“, пита Бенджамин Дюамел на 13 октомври 2023 г. по BFM-RMC. Озадачен от такова блестящо обективно представяне на ситуацията, неговият гост, журналистът Жорж Малбруно, отговаря: „Да... Това е в общи линии приблизително така“.

Два дни по-късно Дюамел поправя депутата от „Непокорна Франция“ Франсоа Руфин, който предпазливо е подхвърлил идеята за прекратяване на огъня: „Хамас“ е терористично движение! Това означава ли, че Израел трябва да преговаря с „Хамас“?“ И продължава: „Това, което казвате, ме огорчава. Питам се всъщност дали вие не сте като тези от „Непокорна Франция“, които, изглежда, поставят под един знаменател терористичните атаки от 7 октомври и ответния удар на Израел?“.

Същата история по радио „Франс Интер“, но месец и 12 хиляди смъртни случая по-късно (16 ноември): „Ако Израел иска да постигне по-бързо целите си във войната, ще трябва да убие повече цивилни, защото „Хамас“ се защитава зад цивилни“, казва Пиер Сервент, любимият експерт на обществената медия. „Не виждам как която и да е друга армия в една демократична държава би могла да се справи по-добре“, продължава той и подчертава „предупреждаването на населението, хуманитарните коридори, определен брой реални предпазни мерки, които израелските сили за отбрана предприемат, за да постигнат военните си цели“. Точно обратното е според него положението за „Хамас“, „авторът на трагичните събития в Ивицата Газа, които привличат вниманието на целия свят“. Титлата „радиоговорител на Нетаняху“ обаче, горещо оспорвана (до степен, която би накарала идола му да се изчерви от смущение), беше спечелена от „Европа 1“. Израелските войници, казва историкът Жорж Бенсусан пред журналистката Соня Мабрук, без да бъде опроверган от нея, „донесоха живот и спасение, донесоха медицинско оборудване“ (Europe 1-CNews, 16 ноември 2023).

И тъй като тази доброжелателна армия прилича на нас, френските журналисти насърчават един от своите сънародници, решил да се присъедини към нейните редици. На 10 октомври 2023 г., в сутрешния блок на „Франс Интер“, Соня Девийе героизира „Йовал“ – студент, който напуска Франция, за да се бие в Израел, и който, както изглежда, не различава „Хамас“ от цивилното население на Газа. „Благодаря, Йовал, добър път!“, завършва журналистката, поздравявайки войника, готов да нахлуе в палестинската територия. Нейната колежка Жюдит Уейнтро пък възхвалява друг един благороден рицар в списание Фигаро (24 ноември 2024 г.): Жюлиен Балул „е роден във Франция, но я е напуснал, за да избяга от антисемитизма“ и „след пет години в телевизионния канал i24News отново слага униформата по време на отпуската си, за да бъде говорител на израелските въоръжени сили“.

Индивидуални драми и статистики

АКО медиите – публични или частни – нямат и най-малкото намерение да критикуват французите, заминали да се бият в Газа, то е защото прозападната им нагласа предполага йерархия между демокрациите, застрашени от ислямизма и демоните на момента (Русия, Китай), от една страна, и останалия свят – от друга. Никой журналист няма да признае доброволно, че приписва на част от населението на планетата статут на подчовеци. Но – което е същото – мнозина отказват да поставят „на една везна кланетата, придружени с изнасилвния и осакатяване на жени, и бомбардировките в отговор на това – също със смъртни случаи, които са напълно неприемливи“ (Соня Мабрук, „Европа 1“, 26 ноември 2023).

В зависимост от това дали с клавиатурата си журналистът описва Тел Авив или Газа, речникът и синтаксисът хуманизират или дехуманизират изказа: „Хамас“ „избива“ или „убива“ израелските си жертви; палестинците обаче „умират“, без уточнение кой ги убива. Както при всеки атентат на Запад, пресата рисува отделни емоционални портрети на жертви, докато палестинците в новинарските репортажи често са представяни като анонимни сенки, скитащи из развалините (3). Мъртъвци-субекти, с които се идентифицираме като с герои от филм, срещу мъртъвци-обекти, като подробност от пейзажа, в който погледът се плъзга, без да се препъне.

Близо четири месеца след избухването на конфликта нито една голяма френска медия не е провела количествено проучване на журналистическото отношение към конфликта. В Съединените щати The Intercept (9 януари 2024 г.) анализира голяма извадка от статии в Ню Йорк Таймс, Вашингтон поуст и Лос Анджелиз Таймс, публикувани между 7 октомври и 24 ноември 2023 г. (4). Резултатите не трябва да объркват френския читател. „Терминът „касапница“ е използван 60 пъти повече за израелските жертви, отколкото за палестинските, а „клане“ – 125 пъти в първия случай и 2 пъти във втория. „Ужасяващо“ е използвано 36 пъти по отношение на израелски жертви и 4 пъти – за палестинци“. Авторите също така отбелязват „липсата на медийно внимание към безпрецедентния брой убити деца и журналисти, при все че обикновено тези две групи жертви предизвикват съчувствие у западните медии“. И накрая, докато кланетата на цивилни, извършени от „Хамас“, се представят като резултат на умишлена стратегия, за убийствата на жителите на Газа журналистите пишат „сякаш са поредица от грешки, повторени хиляди пъти“.

Лексиката – заредена с емоция за едните и дистанцирана за другите – се потвърждава и от проучване на друга западна медия, Британската корпорация за радиоразпръскване (BBC) (5). Изследователите са прегледали 90% от онлайн продукцията на BBC между 7 октомври и 2 декември 2023 г. В допълнение към почти систематичното асоцииране на думите „кланета“, „убийства“ и „касапница“ с израелските жертви, палестинците са „убити“ или „мъртви“. Проучвания показват, че термини, изразяващи семейни отношения, като „майка“, „баба“, „дъщери“, „синове“, „съпруг“ и т.н., са били използвани много по-често, за да опишат израелците, отколкото палестинците.

Сто дни след нападението на „Хамас“ срещу Израел броят на загиналите, според Тел Авив (15 декември), възлиза на 1139 души, включително 766 цивилни и 132 заложници, които все още са държани в Газа. Израелските военни, оборудвани и финансирани от САЩ, са убили 23 000 палестинци (8000 други се броят за изчезнали), бомбардирали са болници, училища, църкви, културни центрове, архиви, пътища, енергийна инфраструктура. Повредени или унищожени са 60% от сградите, разселени са 85% от населението, методично се предизвиква недостиг на вода и лекарства, мащабен глад, който заплашва 40% от оцелелите. Това е „една от най-интензивните наказателни кампании срещу цивилни в историята“, отбелязва американският историк Робърт Пейп, като мащабът на разрушенията надминава тези на Алепо в Сирия, Мариупол в Украйна и дори на германските градове, бомбардирани от съюзниците в края на Втората световна война (6). Събитията обаче не са моментна реакция, излязла от контрол вследствие на жестокия и неочакван удар: операцията беше предшествана от официални декларации с геноциден тон. Като се започне с тези на президента социалист Исак Херцог („Цяла една нация е отговорна“) и на министъра на отбраната Йоав Галант („Газа никога няма да се върне към това, което беше. Ще премахнем всичко“.).

„Брис“ апострофира „Франс Интер“

АНАЛИЗЪТ на израелската касапница, която лидерите на Тел Авив организираха за „човешките животни“, не се нуждаеше от сложно разследване, за да се проследи произходът ѝ, нито изискваше курсове по напреднала семиология, за да се схване значението ѝ. Медиите обаче промениха стратегията си. След като упорито разпространяваха погрешна история, окачествяваща палестинската съдба като „ислямистки тероризъм“, а израелската политика – като серия от „ответни удари“, след като демонстрираха западната си солидарност, която представя съюзника в добра светлина, а противника като звяр, повечето френски журналисти заеха позицията „ни лук ял, ни лук мирисал“. Те умишлено намалиха медийното отразяване на конфликта, за да не се налага да задават неудобни въпроси (7).

Логиката и справедливостта обаче изискват пълчищата от коментатори и отговорни лица, които през октомври бяха обявили, че „Израел има право да се защитава“, на свой ред да бъдат подложени на разпит за последиците от това „право“, предвид броя на жертвите, които бяха дадени. И да бъдат призовани да предложат действия и санкции за спиране на убийствата. Вместо това тези, които си позволяваха да не говорят за палестинския „тероризъм“, бяха медийно линчувани. В същото време други термини, изглежда, произтичат от наблюдение на израелското поведение във войната: „депортиране“, „етническо прочистване“ и дори „опит за геноцид“. Дали сега журналистите биха насочили оръжия и коментари срещу защитниците на „безусловната подкрепа“ за Израел? Биха ли ги упрекнали за слепотата им, когато кланетата на цивилни, този път в Газа, налагат да се издигне глас срещу този, когото те защитават? Г-жа Яел Браун-Пиве, председател на Националното събрание, г-н Жерар Ларше, председател на Сената, г-н Ерик Сиоти, председател на „Републиканците“ (LR), г-жа Ан Идалго, кмет на Париж (за да назовем само неколцина от тях), можеха да бъдат попитани, подобно на лидерите на „непокорните“ няколко седмици по-рано: „Одобрявате ли етническото прочистване?“, „Не е ли това по-скоро депортиране?“, „Защо да не забраним участието в Олимпиадата на израелски спортисти, често военни в оставка?“ „Кога най-сетне ще наложите санкции срещу Израел?“. Досещаме се, но нека го кажем–това няма да стане. Дори вестник Монд, който се отличава със сравнително по-точно отразяване на конфликта, все още не препоръчва „международната общност“ да наложи санкции на държавата, виновна за военните престъпления в Палестина.

В новогодишното си поздравление президентът Макрон посвети точто петнадесет думи на 22-те хиляди загинали в Газа. На 31 декември 2023 г. Журнал дьо Диманш успя, въпреки своите 48 страници, да не публикува никаква статия за палестинското мъченичество. Две седмици по-късно двама напълно различни политически лидери, Рафаел Глюксман и Ерик Земур, бяха интервюирани надълго и нашироко, единият от „Франс Интер“, а другият от „Европа 1“. Единственото общо между тези две предавания са 50-минутните им интервюта, нито едно от които не бе посветено на Газа. Глюксман говори наистина за нападения над болници, но само за тази в Корбей-Есон, която е жертва на руски хакери.

Няколко дни по-рано, на 21 декември, Франсоа Оланд беше за пореден път поканен от „Франс Интер“. Шестнадесет минути след началото на интервюто войната в Газа все още не беше спомената. Тогава един слушател, „Брис“, смути задушевното мъркане: „Колко десетки хиляди трябва да достигне броят на убитите в Палестина, за да се решиите най-накрая да попитате събеседниците си дали недвусмислено осъждат зверствата на израелската армия? В началото, за няколко дни изброявахте броя на смъртните случаи от всяка страна, а след това, спомням си добре, Никола Деморанд [водещ в сутрешния блок на „Франс Интер“], спряхте на 1200, когато беше наравно. Сега сме на 20 пъти повече [смъртни случаи от страна на Палестина]. Така че може би е време да попитаме всички дали недвусмислено осъждат това“. Напразни усилия. На следващия ден депутатът от „непокорните“ Франсоа Руфин бе гост на „Франс Интер“; в нито един момент журналистите не го попитаха за Газа.

От 8 до 21 октомври, в петнадесетте дни след нападението на „Хамас“, всички, с изключение на двама от гостите в сутрешното шоу на „Франс Интер“, бяха питани за кланетата или спонтанно изразиха ужаса си: „Днес сме длъжни да кажем какво ни причинява това, какво чувстваме“, обясни актьорът Венсан Лендон на 13 октомври. Два месеца по-късно това „морално задължение“ е изчезнало. От 8 до 21 декември, докато международният дебат за рисковете от геноцид в Газа набираше скорост, включително в рамките на агенциите на ООН, само двама от гостите на сутрешното шоу на „Франс Интер“ бяха питани по темата. Включването на „Брис“ увеличава числото до три...

Могат да бъдат посочени безкрайни доказателства за пристрастна журналистика в полза на Израел, като отразяването на живо от „Франс Инфо“ в петък, 12 януари 2024 г., на защитата на Тел Авив срещу обвиненията за многобройни актове на геноцид, докато предния ден южноафриканските пледоарии пред Международния съд в Хага не получиха същото отношение. Въпреки това, не е достатъчно само да се критикува двойният стандарт, предполагащ осъдима неравнопоставеност. Подобно интерпретиране на израелско-палестинския конфликт е част от по-широка промяна.

За четири месеца лидерите на „четвъртата власт“ не само подхраниха един културализъм, който, както в дните на колониалните империи, поставя Запада на върха на човечеството. По-голямата част от тях подкрепиха гледната точка на израелската крайна десница и оправдаха маргинализацията на противниците на войната във Франция, като им забраниха да изразяват солидарността, която до вчера можеше да се демонстрира. По този начин те ускориха републиканското кръщение на Националния сбор, а в същото време прославят военното и морално превъоръжаване на Франция за борба срещу руската заплаха и ислямисткия тероризъм. Борбата, която либералните правителства водят в продължение на петнадесет години срещу „популистките“ и „нелибералните“ движения, намери неочаквана подкрепа в раждането и утвърждаването на авторитарна журналистика във Франция.

.....................................................................

(1Във Франция понятието „републиканска дъга“ се използва от времето на първия мандат на Еманюел Макрон, за да обозначи своеобразна форма на коалиция между определени центристки, социалдемократически или умерено десни партии, определяни като „демократи“, в противовес на крайностите вдясно и вляво, определяни като „популисти“ или „демагози“. То замени известния „републикански фронт“, насочен преди срещу Националния фронт на Льо Пен. Бел. на бълг. редакция.

(2Голям брой статии и аудиовизуални поредици, изброени във френската преса в медийния агрегатор Europresse.

(3Вж. Pauline Perrenot, „À la Une du Parisien, la caricature du double standard“ (На първа страница на Le Parisien, карикатурата на двойния стандарт), Acrimed, 21 декември 2023.

(4Вж. също и изследването на Холи Джаксън върху друга извадка от американската преса: https://github.com/hollyjackson/casualty_mentions_nyt

(5Проучването е обобщено от Xander Elliards, “Study shows BBC “bias” in reporting on Palestinian and Israeli deaths“ (Проучване показва „пристрастност“ на BBC при отразяването на смъртните случаи на палестинци и израелци, The National, Glasgow, 9 януари 2024. Данните са достъпни на https://github.com/liet-git/bbc-bias#word-bank-analysis

(6Julia Frankel, „Israel’s military campaign inGaza seen as among the most destructive in recenthistory, experts say“ (Военната кампания на Израел в Газа се смята за една от най-разрушителните в новата история, казват експерти, Associated Press, 11 януари 2024.

(7Вж. Alain Gresh и Sarra Grira, „Gaza, l’escorte médiatique d’un génocide“ (Газа - медийният ескорт на един геноцид, Orient XXI, 8 януари 2024.