Той не се нуждае от представяне, защото всяка сутрин в събота и неделя се срещаме с него в ефира на БНТ. За тези, които са фенове на телевизията майка в почивните дни „Денят започва с Георги Любенов“. Наскоро телевизионният водещ стана първият носител на наградата на Българското национално радио „Сирак Скитник“ в раздела за „Професионализъм в ефира. По този повод и за да разберем какво мисли Георги Любенов за нашия така напрегнат и едновременно с това обичан занаят, го поканих да гостува на сайта на Съюза на българските журналисти.

- Позволете, г-н Любенов, първо да Ви поздравя за наскоро получената награда за „Професионализъм в ефира“, връчена Ви по време на традиционните награди на БНР „Сирак Скитник“. Вие сте първият неин носител в тази категория. За Вас какво е тя?

- Колкото и банално да звучи – означава много. По много причини. Първо, аз много обичам Радиото. Приемам и вярвам, че истинската школа по журналистика е БНР – традициите там са особено силни, пътят, който БНР извървя през 90-те години, все още дава резултати в търсенето на качество, на свобода, на професионализъм. Второ, аз съм дете на радиото. За първи път прекрачих прага на „Драган Цанков” 4, когато бях на 16 години, още ученик. Тогава започнах като сътрудник в програма „Христо Ботев” и се посветих на радиото следващите 15 години. И понеже знам какво означава името на Сирак Скитник за радиохората, когато в празничната вечер бях отличен с наградата, емоционално възкликнах: „Най-после „Сиракът” е в ръцете ми”!   

- „Денят започва с Георги Любенов“… Та с какво започва за Вас денят в събота и неделя?

- Започва със звън на аларма, трудно ставане и бързо приготвяне за студиото. Ето, ще ви издам една тайна – имам специална настройка именно в събота и неделя рано сутринта. Имам един особен ритуал и когато го направя, „обричам” предаването да се получи. Имало е случаи, когато нарочно не го правя – и тогава не се получава, както ми се иска. Всичко е в главата на човек. Всъщност това не е някакво действие, а по-скоро психофизическа настройка, нещо подобно на актьорите. 

- Според Вас, и разбира се, ако не е тайна, каква е формулата на „Денят започва с Георги Любенов“, за да закове зрителите, и то сутрин рано, пред екрана? Всеки един от нас гони някакъв рейтинг.

- Рейтингът не е закон в БНТ. Знаете, като обществена медия, критерият за масовост на аудиторията не е водещ, но е голям комплимент, че предаването ни го постига. Само ще ви дам пример – средният пазарен дял на предаването в събота и неделя гони 20%, като пиковите стойности често са над 25%. Това означава, че всеки четвърти зрител, който в този час гледа телевизия, предпочита „Денят започва с Георги Любенов”. Това за БНТ е доста висока стойност. И сега – да отговоря защо. За тези 12 години успяхме да уцелим формулата – балансираме между това, което навремето звучеше смешно „инфотеймънт”. Предаването е актуално, гостите са интересни или поне така ни се иска, тонът е свободен, формата е динамична. Като добавим и някои мои лични качества и черти, получава се нещо, което ние в екипа знаем, че привлича аудитория. Разбира се, пазарът е толкова наситен, ефирът е толкова богат и водещите са толкова много, че днес всеки избира в детайли какво да гледа.

- Какво още трябва, за да си водещ на магазинно предаване, където темите са безкрайно различни, и да си готов винаги да се докоснеш дори до най-мрачните страни на живота, да си винаги нащрек от това, какво ще си кажеш с гостите, освен здрави нерви и търпение?

- Да, добре го казвате – здрави нерви и търпение. Бих искал да имам и от двете още повече. Все по-ясно си давам сметка какво означава опитът, какво точно е рутината в тази професия. Реакцията на водещия не се учи, но пък овладяването на всяка една извънредна или очаквана ситуация е въпрос именно на опит. Така ви отговарям – трябва опит, трябва умение да овладееш госта, времето, темата, драматургията. Ако пък можеш да овладееш всичко това едновременно, значи ставаш за водещ.

- Вие сте уникален с това, че имате свръх бързи реакции в разговорите с вашите гости. Това как го правите и след предаването как се чувствате – изцеден от разговорите с различните ви гости или зареден?

- Предаването ни е едно от най-дългите в ефира – три часа в събота и неделя, това прави общо 6 часа седмично, което се води  сериозен телевизионен обем. Наистина има изцеждане, което е чисто емоционално, разбира се. Не се уморявам физически, но бързото превключване от тема в тема е нещо, което наистина влияе. И понеже един разговор е обмен на енергия, има случаи, когато енергията е напълно положителна, друг път отрицателна. Разбира се, има и разговор без енергия. Това пък е най-лошото за едно предаване.

- Каква е цената на това, че посрещате всички с усмивка и добронамереност при положение, че някои не го заслужават, или пък, защото не към всички имате еднакво отношение? И още нещо. Някои от Вашите колеги, водещи на сродни предавания, сякаш канят гостите си да покажат те колко знаят, а не да чуят отговорите на злободневните теми и проблеми. Откъде черпите търпение да изслушате Вашите събеседници без да се изкушите да кажете Вие какво мислите по дадена тема?

- Търпението е въпрос на разбиране на работата. Знаете, че има много теории по въпроса, но аз съм привърженик на практиката. Лари Кинг има преведена на български език книга за майсторството на интервюто. И, разбира се, да слушаш е сред основните правила. Ако нямаш търпение да чуеш, а след това умението да зададеш въпрос от чутото, тогава не виждам смисъл да правиш интервю въобще. Що се отнася до добронамереността, смятам, че това е нещо като ключ в разговора. Освен това е и трик. Така можеш да извадиш много повече неща, отколкото с обратното.

- Днес сякаш журналистиката прие ролята на последна инстанция - да е съдник на случващото се у нас. Това прави ли я все още четвърта власт или я превръща ментор?

- Това е един от големите проблеми на журналистиката. Причината се крие, според мен, в аудиторията и нейните очаквания, а това пък дойде от употребата на политиците на медиите. Чрез медиите те какво правят – насъскват електората си. Политическите съмишленици отдавна са превърнати в зомбита, в тролове, в секти. Това е добре за политиците, но лошо за обществото и политическата култура. Все още работя тази професия с разбирането, че журналистът е медиатор, нали оттам произлиза „медия”? Ти не си съдия, не си прокурор, не си скандалджия. Разбира се, да се задават актуалните въпроси не означава те да не бъдат остри, дори е хубаво, но когато започнеш да унижаваш събеседника си, това вече е друг жанр. 

- В едно от изданията на „Денят започва с Георги Любенов“ в разговор с Ваш гост го попитахте за журналистиката с почерк. При вас как е? Какъв е Вашият почерк? Какво показва?

- Много бих се радвал, ако имам такъв. Професията е толкова наситена, че нямаш ли почерк, просто се нареждаш в дългата опашка от водещи, която няма край. Почеркът вече го описахте – добронамерен, с умивка, с динамика и с реакция. Мисля че това добре описва т.нар. журналистическа с почерк.

- И още нещо, в днешното време, когато вече и изкуствения интелект ни налазва, девалвира ли журналистиката? И ако да, къде е оправданието за девалвацията на занаята ни и може ли да се опазим от нея?

- Вижте, моето разбиране е леко хулиганско. Може да си завършил сто образования и пак да не се справяш с тази професия. Сама казвате – занаят. Да, това е и занаят, и професионална работа, и малко изкуство, и много творчество. Много сложна и субективна работа. Няма как обаче изкуственият интелект да попречи на качествената журналистика. Да, ще събере информация за секунди, ще прерови целия архив на света, но никога няма да притежава психолингивистиката на потребителя. Не се съмнявам, че един робот с изкуствен интелект в скоро време ще чете по-хубаво и по-гладко от всички новинари по света, но няма да има аура.

- Разбрахте ли какво е необходимо за истински голямата журналистика и тя може ли да съществува сега у нас такава, каквато я виждаше Йосиф Хербст: „Никому в угода, на никого напук!“

- Завещанието на Хербст е пословично. Ще бъда кратък и малко песимист, а може би реалист. Отдавна на терена има журналистика, която е в угода и се прави напук. Глобалното е сред най-големите достижения на съвремието, но точно то разми границите на критичността и културата на диалогичността.

- Днес като че ли все повече социалните мрежи навлизат в сериозната журналистика. С какво те са полезни за нея и с какво вредни? 

- Журналистиката днес е такава именно заради социалните мрежи. Днес всеки е „журналист”, всеки може да коментира и анализира дадена новина. Това пряко се отразява върху качеството на журналистиката. Свободията в интернет, дори невъзпитанието, анонимността и агресията, удрят точно по тези „закони” в професията – да си честен, обективен, да търсиш истината, да спазваш морала и етиката в професията. Иначе социалните мрежи „забързаха” медиите. Днес няма нищо по-скучно от вчерашния вестник.

- Какво е да работиш в обществената телевизия, да си подчинен на зрителя, който винаги има право? Това понякога не Ви ли тежи и как посрещате критиките на драгия зрител, който в последно време май стана спец не само в политиката, но и в журналистиката? Как посрещате критичните мнения по Ваш адрес?

- Някъде в началото ме попитахте за търпението и здравите нерви. Напълно необходими са за нашата професия, особено днес. Няма нищо по-полезно от обективната критика. Но като че ли такова животно вече няма. Разбира се, изградил съм филтър към нападките. Що се отнася до „зрителя на БНТ”, ще кажа само хубави думи и то като го сравня с аудиторията на комерсиалните телевизии. Човек вече трябва да се кръсти, че не работи на място, където да го е срам.

- В края на разговора ни бихте ли казали кой си мечтаете да Ви гостува в предаването, за да разговаряте, и с кой не бихте искали да си „общувате“ в „Денят започва с Георги Любенов“?     

- Въпросът е хубав, но не искам да импровизирам. Ще отговоря така: мечтая за гост, който идва не по задължение, който е оригинален и е ерудиран. Човек, който няма да очаква какво ще го попитам и ще ми даде отговори, които пък аз не очаквам да получа. Тогава ще знам, че се е получил отлично интервю.

Снимки Личен архив