И сетнешен кмет, и зет на Марко Тотев уважили вестникарите от цяла България.

Без софийските.

За да се разбере защо, трябва да се върнем в началото на миналия век. Тогава -- през 1905-та, е създадено Дружеството на столичните журналисти. За негов пръв председател избрали Йосиф Хербст.

Дружна гилдийна дейност с вестникарите извън София обаче тъй и не проличала. И извънстоличните хронисти на дните, седмиците и месеците взели нещата в собствените си ръце.

За това разкзва в nabore.bg  авторът Иван Тодоров.

И през 1924 година в Плевен издатели, редактори и сътрудници основават Съюз на провинциалните журналисти в България. Негова цел, разказва Георги Николов в книгата си "История на българския всекидневен печат (1877 - 1932), е да организира членовете си в защита на техните морални и материални интереси. Също така -- да развива и поддържа професионалната солидарност и самопомощ, а и да грижи за подготвяне и създаване на добри журналисти.

Вторият конгрес на Съюза бил свикан и се състоял на 28, 29 и 30 октомври (според други хронисти -- през август) в Търново.

Този път -- за разлика от Плевенската сбирка -- интересът бил доста по-голям. Пристигнали 40 делегати от цялата страна: от Дунав до Черно море, от север до южната ни граница...

Воденето на първите заседания поверили на Петър Драгулев -- редактор-издател на варненския вестник "Търговско-промишлена защита", един от най-възрастните в професията по онова време. Подпредседател станал търновецът Теодоси Кънчев, а секретар -- д-р Юрданов от Плевен.

Втория ден избрали председател и Управителен съвет. Начело застанал Стоян Никифоров, най-много гласове за заместник събрал Симеонов, а за секретар -- Попов. Вишегласието отредило съветници да станат П. Драгулев и Вл. Биков от Русе.

Кратичко хубаво поздравление направил околийският училищен инспектор Александър Н. Жеков -- председател на търновското журналистическо дружество.

Прочетете няколко реда от словото му, за да усетите изказа му:

"...Нека историческите места и паметници в старинния град Търново, който е бил в миналото средище на нашия духовен живот, твърдина на българския дух и насока на българската солидарност, съгреят, въодушевят и ентусиазират вашите сърца, вашите души и вашия духовен полет, за да сътворите през конгресните дни достойна за Съюза на провинциалните журналисти работа, която нека бъде от истинска и трайна полза за хубава и живееща България. Нека най-после живата вода, що се излива из под перото на провинциалния журналист, освежава и ободрява и занапред нашироко народния дух по всички краища на родната земя.

Прочее, повторно "добре дошли и успешна работа, господа!"

Делегатите гласували и  резолюция, от която отделям най-същностното:

- изданията да пращат броевете си във взаимна размяна;

- изпращане на молба-призив до министъра на железниците да направи всички възможни улеснения на провинциалните, особено на ежедневните вестници,  чрез телеграфите, телефоните и  пощите;

- още един призив: да се даде право на безплатно пътуване, наравно с политическите седмични вестници и на провинциалните седмични вестници, които са просъществували най-малко 3 години и се занимават със стопански, финансови и икономически въпроси.

Този Съюз не траял дълго. Четири години минали в бездействие. След 1929-та били променени условията за членство -- случайните журналисти били заличени от съюзните списъци, приемали вече само професионални вестникари.

Но въпреки вътрешните й трусове организацията била регистрирана за член на Международния съюз на дружеството на печата. С писмо от 29 юни 1932.

Участниците в търновския конгрес се разходили до Преображенския манастир. При гостуване в Търново тази забележителност е първа в списъка на забележителностите. Редом с Царевец. И си направили там снимка за спомен.

Преди да я разгледаме внимателно и да я опишем -- да разкажа поне накратко за председателя на местната гилдия -- Александър Н. Жеков.

Той е роден на 12 април 1885-та в Лясковец. Учител е  там, а след това --  главен учител в Горна Оряховица, околийски училищен инспектор, секретар на Софийската митрополия...

Автор е на много статии в търновските вестници "Свободна родина", "Ново време", "Най-ново време", Окръжен вестник, в столичните всекидневници "Мир", "Зора", "Дневник", "Свободна реч", в списанията "Отечество", "Училищен преглед", "Народен страж"...Участва в редактирането на вестник "Църковен служител", но не само  редактира -- и повечето уводни статии са негови.

Написва и няколко книги, посветени на българските манастири, на Априлското въстание. Дело на ума и  перото му са "Идеали и дела на интелигенцията ни",  брошурата "Църквата и интелигенцията".

"Александър Жеков е възторжен ревнител на народната ни доброчестина. Написаното от него е озарено само от любов към родното", пише негов съвременник.

Но да погледнем прелестната снимка на делегатите.

Тя -- ще повторя, е направена в Преображенския манастир. И е отпечатана за първи път в книгата на Георги Николов. За жалост авторът й е неизвестен, не е подписан.

35 души -- на пет реда. Липсват петима от делегатите.

Две дечица най-отпред.

На най-горните два реда всички са прави, на третия -- най-заслужилите, най-почитаните. Под тях -- леко подпрени някои на лакът; най-отпред -- полегналите по хайдушки. Батална сцена...

Всички участници в конгреса са с отличителни лентички на левите ревери -- далечни предходници на днешните "баджове". А половината конгресисти са с мустаци. Жени няма.

И конгресът трябва да е бил наистина през август, защото се виждат и разкопчани около вратовете ризи, и леки летни шапки, държани в ръка -- за пред обектива...

Горе най-вляво вероятно е монах от манастира.

А на третия ред третият от ляво надясно е игуменът на Преображенската обител архимандрит Кирил. Вляво от него: Петър Драгулев,  Владимир Даскалов -- общински съветник и  член на тричленката -- дясна ръка на тогавашния кмет Димитър Йорданов. По-късно и Даскалов става търновски кмет. Още един търновец до него -- Петър Михайлов, следват подполковник Рашко Атанасов и Иван Хлебаров.

Подполковникът елегантно е подпрял ръце на сабята си. Тогава е бил на 40, командир на 18-та Пехотна Етърска Дружина. Той е и зет на прочутия Марко Тотев -- женен е за дъщеря му Кръстинка.

Но още по-славните му години предстояли...

От 1935 е произведен в чин "генерал - майор". След като се уволнява от армията е депутат,министър на вътрешните работи и народното здраве. През 1940-та става председател на съюза "Юнак". А от 1941-ва е председател на Българския олимпийски комитет (БОК).

Разстрелват го след присъда на Народния съд- На 1 февруари 1945-та.

...Да погледаме още малко фотографията.

Вдясно от архимандрита са седнали Ст. Никифоров и Теодоси Кънчев. Изправен зад тях е  Махмуд Нешедин от Разград -- редактор на тамошния вестник на турски "Делиорман". Само той и двамата свещеници не са гологлави!

В долната редица -- четвъртата, броена отгоре-надолу, с бели дрехи е  запасният подполковник Христо Стойков, а до него -- Александър Н. Жеков. Последен на редичката -- д-р Христо Раев.

Останалите делегати на фотографията са от Плевен, Русе, Шумен, Нова Загора, Стара Загора,  Пловдив, Варна, Сливен, Ямбол, Ловеч, Кърджали...

Било хубав ден за българската журналистика.

И още един славен ден в огърлието на събитията, с които Търново продължава да се гордее и днес...