Посланиците на Испания и Куба, анализатори и студенти коментираха връзките ЕС-Латинска Америка

  • 05.12.2023
  • СБЖ
  • Къдринка Къдринова
Н. Пр. Алехандро Поланко, посланик на Испания, говори за отношенията между ЕС и Общността на държаавите от Латинска Америка и Карибието. Снимка: Къдринка Къдринова

Кръглата маса „ЕС и Латинска Америка: ангажимент за бъдещето”, проведена в Софийския университет, направи подробен обзор на стратегическото партньорство между Европа и Общността на латиноамериканските и карибските държави (ОДЛАК), чийто форум на върха през юли т. г. се превърна в първото голямо събитие на шестмесечното Испанско председателство на Съвета на ЕС.

На 29 ноември в Конферентнта зала на Ректората на СУ „Св. Кл. Охридски” се състоя организираната от Катедрата по испанистика в Университета, посолството на Испания и Дипломатическия институт към министъра на външните работи Кръгла маса под надслов „ЕС и Латинска Америка: ангажимент за бъдещето. Резултати от срещата Европейски съюз – Общност на държавите от Латинска Америка и Карибите (ОДЛАК) по време на Испанското председателство на Съвета на ЕС“.

Трябва да се отбележи, че от наименованието на Общността на испански произлиза използваното в испаноезичния свят съкращение CELAC, на което съответства българското ОДЛАК.

Кръглата маса събра посланици, дипломати, испанисти, латиноамериканисти, изследователи, анализатори, журналисти и студенти, които обмениха мнения и оценки по темата, акцентирйки върху приноса на Испанското председателство за активизиране на партньорските отношения между ЕС и ОДЛАК, както и върху неоходимостта българското общество да се запознае по-отблизо с важността на тези отношения за устойчивото развитие на ЕС и на цялостното международно сътрудничество в сегашните сложни геополитически условия.

Водещ Кръглата маса бе проф. Петър Моллов от Катедрата по испанистика. Голям принос за организирането ѝ имаше и доц. Татяна Пантева.

Приветствие от името на ректора на СУ проф. Георги Вълчев прочете зам.-ректорът проф. Николай Витанов. С приветствени думи към присъстващите се обърнаха и деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. Гергана Петкова, както и ръководителката на Катедрата по испанистика проф. Донка Мангачева.

В залата бе също директорката на Дипломатическия институт към министъра на външните работи Таня Михайлова, посланикът на Испания Н. Пр. Алехандро Поланко (който направи специално изказване), представител на посолството на Бразилия, български и чуждестранни дипломати и др.

Д-р Теодора Цанкова от Катедрата по испанистика прочете изпратеното до Кръглата маса писмено послание от посланичката на Куба у нас Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан, която бе възпрепятствана да присъства лично поради неотложно работно пътуване извън България.

В посланието си Нейно Превъзходителство приветства провеждането на Кръглата маса, нейните организатори и участници, като даде и високата оценка на своята страна за състоялата се през юли т. г. в Брюксел Трета среща на върха ЕС-ОДЛАК, свикана от Испанското председателство на ЕС. Кубинската посланичка изтъкна положителния ефект от този форум, събрал се за първи път след 8-годишно прекъсване и извел като основни акценти укрепването на европейски-латиноамериканското партньорство, мултилатерализма, зеления преход, дигитализацията, социалното развитие, инвестициите в инфраструктурата и т. н.

В посланието си Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан припомни сключеното през 2016 г. и влязло в сила през 2017 г. споразумение за сътрудничество между ЕС и Куба, както и поредицата тазгодишни ползотворни кубинско-европейски срещи и контакти, включително гостуването в Хавана през май т. г. на върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.

Посланичката приветства изразената в заключителната декларация форума ЕС–СЕЛАК позиция с настояване за отмяна на над 60-годишната антикубинска блокада на САЩ. Тя изтъкна, че същата позиция за пореден път намира подкрепата на огромното мнозинство на страните членки на ООН и при гласуването през октомври т. г. в Общото събрание на световната организация на кубинската резолюция за вдигане на блокадата.

Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан открои в посланието си и традиционно добрите българо-кубински отношения, които се развиват успешно вече 63 години.

В Кръглата маса „ЕС и Латинска Америка: ангажимент за бъдещето” не можа да се включи посланикът на Аржентина у нас Н. Пр. Алфредо Атанасоф поради отсъствието му от страната. А Бразилия бе представена само с дипломат от посолството си у нас, тъй като посланикът ѝ е новоназначен и още не си ѝ връчил акредитивните писма.

Водещото изказване на Кръглата маса бе направено от посланика на Испания Н. Пр. Алехандро Поланко. Той говори на тема „Приоритетите на Испанското председателство на Съвета на ЕС със специално внимание към срещата на върха ЕС-ОДЛАК”.

Отбелязвайки, че Испания за пети път поема такова председателство, посланикът посочи, че страната му се стреми да търси консенсуси, както вътре между членките на ЕС, така и с държави извън Съюза. Тази мисия сега е особено трудна с оглед сложната актуална ситуация и произлизащата от геостратратегическата обстановка икономическа криза, както и предстоящите догодина избори за Европейски парламент.

Н. Пр. Алехандро Поланко изтъкна, че провеждането на срещата ЕС-ОДЛАК се вписва хармонично в първия от приоритетите на Испанското председателство на Съвета на ЕС. А именно: да се даде импулс на „отворена, стратегическа автономия на ЕС” с цел постигане на устойчивост в Евросъюза и укрепване на неговия капацитет да се справя с кризи като породените от пандемията на Ковид-19, войната в Украйна, прекъсването на веригите за прехрна и т. н. Това е и пътят към повече стабилност и сигурност на нашия континент. Път, който преминава чрез реиндустриализация на страните в ЕС и чрез засилване на връзките с будещи доверие партньори, споделящи общи ценности.

В този контекст Испания е положила и своите енергични усилия по провеждането на срещата на върха ЕС-ОДЛАК в Брюксел на 17 и 18 юли т. г., на която се събират ръководителите на общо 60 страни – 27 от ЕС и 33 от ОДЛАК, посочи посланик Поланко. Той изтъкна, че дори само организирането на този форум е успех за страната му, тъй като той не е бил свикван в продължение на цели осем предходни години. Чрез тазгодишната среща е постигнато рестартиране в специалните отношения между Европа и Латинска Америка, поставено е ново начало между стари приятели и региони с общи ценности.

Н. Пр. Алехандро Поланко подчерта и изключително позитивния резултат от форума, блгодарение на който е даден тласък на мащабни инвестиции по европейската инициатива Global Gateway (Глобален портал) по над 135 проекта за зелен и справедлив преход, хуманна дигитализация, социални гаранции, човешко включване, достъпно здравеопазването и т. н. – все траектории, следващи препоръките на ООН.

Посланикът изброи следните седем основни постижения на срещата ЕС-ОДЛАК:

Първо, договорени са над 45 млрд. евро инвестиции от ЕС в държавите от Латинска Америка и Карибието, като 10 милиарда от тази сума се дават от Испания. Зелен преход, опазване на природата, сигурност в прехраната, здравеопазване са част от акцентите, върху които ще се фкусират инвестиционните усилия.

Второ, ЕС сключи двустранни споразумение за коопериране в областта на възобновяемите енергии и хидроенергетиката с Аржентина и Уругвай.

Трето, пак в рамките на Global Gateway Европейската инвестиционна банка и Банка Сантандер се ангажират с осигуряваането на кредит от 300 млн. евро за инсталиране на малки фотоволтаични станции за собствена консумация в Бразилия. По същата линия ЕИБ отпуска още 200 млн. евро заем на Чили за строеж на жилищни сгради с най-добри стандарти за енергийна ефективност. А други 100 млн. евро ще бъдат вложени в нарастващата чилийска индустрия за възобновяеми и хидро- източници на енергия.

Четвърто, ЕС сключи меморандум за разбирателство с Чили и за създаване на съвместна Асоциация за възобновяеми суровини, която ще създаде и  работни места в тази южноамериканска държава

Пето, ЕС договори и коопериране за дигитален преход чрез задълбочаване на Дигиталния съюз с Аржентина, Бахамите, Бразилия, Чили, Колумбия, Коста Рика, Доминиканската република, Еквадор, Гватемала, Салвадор Хондурас, Ямайка, Мексико, Панама, Парагвай, Перу, Суринам, Тринидад и Тобаго, Уругвай.

Шесто, в качеството си на върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността испанецът Жозеп Борел подписа три меморандума за двустранни консултации между ЕС и Хондурас, Салвадор и Еквадор.

Седмо, в отговор на тежката хуманитарна криза в Хаити ЕС отпуска 10 милиона евро за спешна помощ за работещите там хуманитарни организации.

Н. Пр. Алехандро Поланко обърна внимание също така, че една седмица след срещата на върха ЕС-ОДЛАК от 17-18 юли се е провела и сбирка на 150-имата членове на Парламентарната асамблея „Еуролак”, която е форум на парламентите от двата региона.

Като още един от резултатите на форума ЕС-ОДЛАК посланик Поланко открои активизирането на разговорите по от години подготвяното сключване на споразумение между ЕС и южноамериканския общ пазар „Меркосур”, за което испанското предскедателство също усилено съдейства.

„Имаме дълга серия от постигнати важни резултати, както виждате,” обобщи посланик Поланко. И продължи с изреждането на останалите приоритети на Испанското председателство на Съвета на ЕС след споменатия първи, в който се вписва срещата ЕС-ОДЛАК.

Като втори приоритет посланикът припомни, че се откроява ролята, която да играе за конкурентоспособността на ЕС щадящата околната среда възобновяема и зелена енергия. Трети приоритет е сплотяването около европейските ценности като укрепването на правовата държава, ефективността на съдебната система, гаранциите за свободата не словото и т. н. Четвърти приоритет е включващото и малките фирми икономическо възстановяване, подобряването на инфраструктурата и транспрота. Петият приоритет – укрепването на социалния стълб, е ключов и е с фокус към гражданина, към подобряването на здравните услуги, на средата за хората с увреждания и т. н.

Посланик Поланко направи обзор по месеци и на основните събития, организирани по време на Испанското председателство. Юли ще се запомни със срещата на върха ЕС-ОДЛАК. През август имаше неформален съвет на военните и на външните министри на ЕС, заседавал в Толедо. През септември Сантяго де Компостела бе домакин на заседание на „Екофин” – Съвета по икономически и финансови въпроси на ЕС. Същия месец културната тематика на ЕС бе тема на форум в Мурсия. През октомври се състоя неофициална среща на върха на ЕС в Гранада. А в края на ноември, в навечерието на Кръглата маса в СУ, теми като борбата с тероризма, мигрантските потоци, климатичните промени и кризата в Палестина са били обсъдени среща между ЕС и средиземноморските му партньори в Барселона.

Н. Пр. Алехандро Поланко посочи още, че на заседанието на Европейския съвет на 14-15 декември се очаква положително решение за членството на България и Румъния в Шенген, за което Испанското председателство е съдействало активно.

До днес Испания е организирала в рамките на своето председателство 22 министерски срещи, над 1000 работни срещи, над 100 събития, 4 срещи на върха, съобщи посланик Поланко. Той подчерта, че така неговата страна „положи специални усилия, за да бъде чут гласа на всекиго”.

Конкретно за срещата на върха ЕС-ОДЛАК посланикът отбеляза важността на такива трансрегионални съюзи с общи ценности и стратегически цели, спосолни да градят и обща програма за бъдещето. Според посланика Испанското председателство е спомогнало съществено и за засилване на вътрешноевропейската интеграция.

Следващото изказване на кръглата маса бе на проф. Лазар Копринаров, философ и дипломат, работил като български посланик във Венесуела от 2001 до 2006 г. Той говори на тема „Предизвикателствата след Третата среща на върха ЕС-ОДЛАК”.

Проф. Копринаров се фокусира върху онези специфики в разнообрзието на държавите от Латинска Америка и Карибието, които са в дисонанс с търсеното от Испанското председателство единение между ЕС и този регион въз основата на общи ценности. Той подчерта, ча самата ОДЛАК не е организация, подобна на ЕС, а форум за обмен на мнения, които обикновено са много различни. А има случаи и когато едни и същи страни ту влизат, ту излизат от ОДЛАК, в зависимост от смяната на собствените си държавни ръководители.

Проф. Копринарон изтъкна, че и ценностите, към които се придържат различните лидери в региона, може не само да не са в хармония с ценностите в ЕС, но и да са пълна тяхна противоположост. Изследователят обърна внимание на популярната в Латинска Америка и Карибието активна необвързаност в курса на държавите, които в различните моменти могат да са ту част от Запада, ту част от Глобалния юг, като същевременно се облагодетелстват и от особено мащабната икономическа експанзия на Китай там. Проф. Копринаров каза, че за последните 20 години стокообменът мажду Китай и латиноамериканските му партньори се е увеличил 26 пъти.

Беше припомнено и суровинното богатство на Латинска Америка, която разполага с внушителни залежи на стратегически материали като литий и мед, а без тях съвременните технологии, включително онези за зелени енергии, са немислими. Към тези ресурси голям и атрактивен за местните икономики интерес проявяват далеч не само ЕС и САЩ.

Проф. Копринаров отбеляза и липсата на единство сред латиноамериканските и карибските държави по войната в Украйна, което е проличало и от обтекаемите формулировки на заключителната деклрация на форума ЕС-ОДЛАК.

В изказването бе анализирана и проявяващата се от редица години тенденция латиноамерикански лидери да вменяват на Испания и общо на европейския колонилизъм „историческа виновност” за конкистата, за разбиването на предколумбовите цивилизации и за вековете потисничество и експлоатация към местните общности. Според проф. Копринаров от налагането на тази „черна легенда” имат интерес други глобални играчи, заинтересовани да вкарват клинове в ефективното разбирателство и икономическо сътрудничество между ЕС и страните от Латинска Амрика и Карибието.

Чрез онлайн връзка от колумбийската столица Богота се включи живеещата там от години българка Анета де ла Мар-Икономова, която преподава в тамошния унверситет „Екстернадо”. Тя предложи своя презентация, включваща и много фото и видеокадри, която бе озаглавена „Колумбия в съвремеността – предизвикателства и трансформации”. Анета де ла Мар-Икономова направи подробен обзор на събитията в Колумбия от последните години – включително началото и хода на мирния процес в страната, съпътствщите го напрежения, избухвнето на социалните протести в края на 2019 г., икономическата криза, идването на власт миналата година на първия ляв президент в историята на страната Густаво Петро и т. н.

Като поканен от организаторите участник в Крълата маса, аз – Къдринка Къдринова, също направих свое изказване по темата под надслова „Европа и Латинска Америка – срещи, разминавания, взаимни уроци: от срещата ЕС–СЕЛАК (ОДЛАК) в Брюксел до победата на Хавиер Милеи в Аржентина”.

Поздравявайки Испанското председателство за безспорния успех да събере за общ диалог 60 държавни лидери на толкова различни страни, направих обзор тъкмо на различните подходи, изразени от част от участвалите латиноамерикански ръководители.

Спрях се и на съпроводилите този форум спорове по войната в Украйна, която за мнозинството от латиноамериканските участници бе повод да изразят своето разбиране, че трябва да се реформира цялата система на международните отношения, за да не се допускат никакви войни и намеси, независимо от коя геостратегическа сила идват. В този контекст силно прозвучаха и латиноамериканските гласове за дипломатическо решаване на украинския конфликт, за отказ от въоръжаване на страните, за пренасочване на средства от военната индустрия към борбата със световните неравенства.

Включих в изказването си показателни цитати от словата пред форума на ЕС-СЕЛАК (ОДЛАК) и пред състоялата се паралелно с него пак в Брюксел алтернативна Среща на народите, произнесени от президентите на Бразилия и Колумбия Лула да Силва и Густаво Петро. Представих и различаващи се от техните възгледи, изразени от президента на Чили Габриел Борич.

Тръгвайки от осъждаето, изразено на Срещата на народите, срещу настъплението на крайнодесните сили на Стария континент, направих обзор на развитията по тази тема, настъпили в месеците от юли насам, след провеждането на европейско-латиноамериканските форуми в Брюксел. Фокусирах се върху екстремистките протести на ултрдясната партия „Вокс” в Испания, върху победата на ксенофоба Герт Вилдерс в Нидерландия, върху спечелените от либертарианеца Хавиер Милеи президентски избори в Аржентина, върху прогнозите, че и чилийският му събрат Хосе Атонио Каст може скоро да оглави родината си.

Потърсих част от причините за залитането на избиртелите толкова надясно в изчезването на класитечската левица и в обезсилването на политическото съзнание, типично за повечето съвременни прекариатски общества. Те не търсят колективни форми на обществен отпор или инициативност срещу посегателствата над правата им и срещу напора на крайнодесните, а напротив, попили са индивидуалистичния, пасивния социален модел, подхранван и от изпускащите „пàрата в свирката” социални мрежи.

Откроих като още един фактор „течната модерност”, наложила се в западните общества и описана още през 2000 г. от вече отишлия си социолог ветеран Зигмунт Бауман. В нея всичко тече, нищо не е солидно и стабилно, нито държавата-нация, нито семейството, нито работата, нито обвързването с една или друга общност. Днес „нашите договорки са временни, преходни, валидни само до следващото обновяване”, сочи Бауман. След като средната класа се е свлякла до прекариат, „конфликтът вече не е между класите, а между всеки един и обществото”, добавя социологът. Според него „големите промени в историята никога не идват от най-бедните, а от фрустрираните хора с големи очаквания, които така и не се осъществяват”. От такава среда „се раждат Милейчета”, обобщих в края на изказването си.

Следващият участник в Кръглата маса бе авторитетният испанист и португалист Румен Стоянов, преподавател в СУ, който говори на тема „Аржентина и българската испанистика”. Той припомни, че Аржентина е първата латиноамериканска държава и едва третата страна извън Европа (другите две са САЩ и Иран), с която България установява дипломатически отношения още през 1931 г. Това е свързано и с вече оформилата се към онзи момент немалобройна българска диаспора там, съставена от българските емигранти, потърсили в аржентинските далечини спасение от бедността и политическите трусове у нас между двете световни войни. Тези хора стават и първите „проводници” на испанистиката у нас, и първите, запознавали обществеността ни с непознатата латиноамериканска действителност.

Румен Стоянов посочи, че първият български заселник в Аржентина датира от 1905 г., макар да е вероятно и още в края на 19-ти век да е имало такива, но да не са били регистрирани. През 20-те и 30-те години там се издават пет български вестника: „Български глас” (издава го българската легация), „Народна трибуна”, „Балкански глас”, „Емигрантско дело” и „Възраждане”.

Румен Стоянов изтъкна, че основоположникът на испанистиката у нас е емигрантът и поет Борис Шивачев, работил в Аржентина и Чили. Той потеглил на далечния си път през 1920 г.,едва 18-годишен. Там в продължевие на 4 години работи какво ли не, за да се издържа, но се разболява от туберкулоза. Продължава митарствата си из Европа и се прибира обратно в България през 1925 г., а година по-късно излиза сборникът му с разкзи и очерци з Аржентина „Сребърната страна”. Със същата тематика е последната му книга „Писма от Южна Америка”, излязла в годината на смъртта му – 1932-ра, когато Шивачев издъхва едва на 30-гозишна възраст.

„От Аржентна тръгва българската испанистика,” бе категоричен в изазването си Румен Стоянов. Той специално открои приноса на група българи, които през 1947 г. се прибират в България от емиграция в Аржентина с кораб, с който стигат първо до Генуа. Факт, че те се превръщат в „аржентинското ядро” на испанистиката у нас.

Това са Тодор Ценков и дъщеря му Емилия Ценкова, Иван Кънчев, Йовка и Елма Филипови, Цветан Георгиев, Христо Бонев, Добри Калев, Стефан Бояджиев, Иван Аржентински. Те се посвещават на преподаване, преводи, езикознание, радиожурналистика, преводи на филми, подготвяне на учебници и речници и т. н. Някои от тях стават и общественици, и известни писатели, като например Иван Аржентински, който втъкава Аржентина не само в тематиката на книгите си, но и в избраната за псевдоним фамилия.

Заради близостта в езиците част от „аржентинското ядро” дава тласък и на португалистиката, защото някои негови представители се заемат и с преводи на бразилска литература, макар да не знаят потугалски. Румен Стоянов даде пример с превода от 1964 г. на романа на Жоржи Амаду „Габриела, карамфил и канела”, направен от бащата и дъщерята Тодор и Емилия Ценкови, запомнени най-вече като изтъкнати испанисти. Емилия Ценкова заедно с Тома Томов, специалист по романистика, стват и фактическите основатели на спецалността испанистика в СУ през 1961 г.

Румен Стоянов подчерта, че приносът на „аржентинското ядро” изисква сериозно изследване, „най-малко докторат”, и се обърна към присъстващите на Кръглата маса студенти с подканване да се посветят на каузата, докато все още има живи разказвачи за този принос.

Последва още едно онлайн включване от Колумбия – оттам свое изказване пред Кръглата маса в София направи колумбийката Таня Родригес, която е докторант на проф. Татяна Дронзина, преподавател по политология в СУ. Тя обясни, че двете с проф. Дронзина работят върху проект, който изследва спецификите и проблемите в демобилизацята на участници във въоръжени групировки в Колумбия и последващата им реинтеграция в гражданския живот. На фокус е и действаща в същия контекст програма, задвижена от официалните въоръжени сили. Опитът от този процес, през който вече са преминали около 10 000 души, предизвиква интерес в други държави с подобни конфликти, като например Индонезия, каза Таня Родригес. Темата на изказването ѝ бе „Разоръжаване и реинтеграция в Колумбия – един опит, който трябва да бъде анализиран”.

Кръглата маса завърши с представяне на резултатите от проучване, изготвено от студенти в 4-ти курс по испанистика и озаглавено „Преглед  на художествените преводи от испански език в българския периодичен печат (1962-1972)”. Проучването бе представено от студентката Мария Верджиния Николова. Тя разказа подробно за работата на студентите, анализирали и систематизирали праводите от испански в периодиката ни през изследвания период. Ообобщи, че повечето преводи са на творби на латиноамерикански автори, и поезията преобладава. Изреди и имена на изтъкнати български поети, превеждали приоритетно латиноамериканска поезия, като Атанас Далчев, Александър Муратов, Никола Инджов. Открои и преводческата работа на присъстващия Румен Стоянов.

Кръглата маса „ЕС и Латинска Америка: ангажимент за бъдещето” издялка още едно стъпало за отдавна поддържаната от ентусиазтите у нас идея за създаване на специалност „Латиноамериканистика” към Катедрата по испанистика в СУ. И историята, и бъдещето подават неоспорими сигнали, че има доста благодатна почва, силна човешка мотивация и пряка прагматична необходимост и у нас, и в ЕС за пълноценното реализиране на тази идея.