По традиция, установена от около 15 години по инициатива на местната ловна дружинка начело с Лилко Георгиев, жителите на етрополското село Бойковец и този 29 ноември поднесоха цветя, дадоха салют и преклониха глави на панихида, отслужена от отец Огнян Георгиев, в памет на руските воини от армията на ген. Йосиф Гурко, които през 146 г. водят в Етрополския Балкан едни от най-тежките и героични битки в Руско-турската Освободителна война.

Няколко паметника са пръснати из местността под връх Шиндарника, на около 1500 метра надморска височина, както и в самото село. Има и на връх Звездец (1654 м). Това са братски надгробия под които спят вечния си сън загиналите за свободата на България руски войници, сражавали се тук.

Две са големите битки, водени по билото на Стара плнина през 1877-ма. Едната е на увековечения от Иван Вазов връх Шипка, а другата е именно в Етрополския Балкан. И тя е много тежка. Води се в сурови зимни условия. Над 800 бойци измръзват в тогавашния снежен и военен ад.

Участват и опълченци, и местни хора, които впрягат воловете си на мястото на хлъзгащите се по заледените стръмнини армейски коне, за да може лафетите с руските оръдия да бъдат изтеглени на високото и да поразяват врага.

Онази героична епопея, отворила на освободителната руска войска пътя към София, става един от забележителните жалони на каленото в общи изпитания и саможертви братство между българския и руския народ. То е неподвластно на конюнктурни геополитически влияния, както всяка година доказват хората от Бойковец, низменно и вярно почитащи паметта на „братушките” с негаснеща благодарност за полятата с кръвта им българска свобода.

Посланикът на Руската федерация Н. Пр. Елеонора Митрофанова изпрати до организаторте на тазгодишното поклонение пред паметта на руските воини следното послание:

Скъпи приятели,

Руско-турскта Освободителна война остава централно събитие в руско-българската история, което за дълги десетилетия напред определя характера и същността на двустранните отношения.

Днес тези отношения, за съжаление, се намират в най-лошата си точка. Няма да сгреша, ако кажа, че те сега изобщо съществуват до голям степен благодарение на родолюбивите хора, като вас – не поддаващи се на модерните политически влияния, които утре никой няма да си спомни. Благодарение на хората, които се противопоставят на изопачаването на миналото и грижливо пазят в сърцата си обич към Родината, неотделима от приятелството с Русия.

Бих искала да благодаря на всеки от вас, че въпреки сложното време и силния студ, намерихте възможност да бъдете тук, в подножието на връх Звездец, където се разиграва втората по големина битка по билото на Стара планина. Блгодаря ви, че помните името на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, 195 години от рождението на когото празнуваме тази година. Днешният празник показва, че жертвата му, както и жертвата на хиляди руски войници и български опълченци, не е била напразна.

Пожелавам ви, скъпи приятели, крепко здраве и благоденствие! Нека има повече хора като вас!

С уважение

Елеонора Митрофанова

 

Снимки: Ангел Нонов