Само преди два дни се състоя дългоочакваното събитие – председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен прочете Речта си за състоянието на Съюза. Макар и ежегодна, този път Речта беше очаквана с по-голям интерес, защото в рамките на сегашния си мандат председателят на Еврокомисията я произнася за последен път преди европейските избори догодина.

Може би и поради тази причина речта бе предавана на живо от големите български телевизии. Независимо от това, че, първо, тя бе произнесена във време, когато активната част от българите са на работа и едва ли са включили мобилните си устройства или пък още по-малко телевизорите, за да чуят насред работния си ден този своеобразен отчет за свършеното и несвършеното от Еврокомисията. Подобни директни излъчвания навяват асоциации на едни отминали за България и страните от бившия соцлагер времена с директни излъчвания на поредния конгрес. Разбира се, младите поколения не помнят онези времена и едва ли са са направили такива асоциации.

Журналистическата гилдия обаче не може да не е обърнала внимание на един сериозен пропуск в Речта за състоянието на Съюза – в нея нямаше и дума за медиите и журналистите. И то във времена, когато непрекъснато се говори за фалшиви новини, дезинформация, пропаганда, концентрация на медийна собственост, дела-шамари срещу журналисти, стотици убити журналисти по света и, в частност, в страни от Евросъюза, подслушване и проследяване на журналисти, икономическа зависимост и автоцензура.

Този пропуск в Речта за състоянието на Съюза не може да не буди недоумение още повече, че не другаде, а в Европейския парламент вървят финалните дискусии по Европейския законодателен акт за свободата на медиите. Той има амбицията да бъде общоевропейски регламент и по този начин да стане задължителен за законодателството на всички страни-членки. Към него европейски журналистически организации, както и съюзите на колегията на отделни страни, имат сериозни забележки и опасения. И това поставя още по-голяма въпросителна около липсата му в годишната Реч за състоянието на Съюза.

В речта на фон дер Лайен, която поради журналистическия ми опит и интерес проследих с голямо внимание, освен за сериозните теми на Евросъюза бе отделено специално място на цифровите технологии и изкуствения интелект. Но не и на медиите и журналистите. Тя подчерта:

„Интернет се роди като инструмент за споделяне на знания, разширяване на кръгозора и свързване на хората. Но той доведе и до сериозни предизвикателства. Дезинформация, разпространение на вредно съдържание, рискове за неприкосновеността на данните ни.  Всичко това доведе до липса на доверие и нарушаване на основните права на хората. 

С реакцията си Европа се превърна в световен пионер по отношение на правата на гражданите в цифровата сфера. Законодателните актове за цифровите услуги и цифровите пазари спомагат за създаване на по-безопасно цифрово пространство, в което основните права са защитени.С тези актове се осигурява също така справедливост и се определят ясни отговорности за големите технологични компании. Това е историческо постижение, с което трябва да се гордеем. Същото би следвало да важи и за изкуствения интелект.“

С това се изчерпа анализът на информационната среда от страна на председателя на Еврокомисията. А както се знае, медиите са част от екосистемата на културните и творческите индустрии, поради което следва да бъдат във фокуса на вниманието на толкова сериозен орган като Еврокомисията.

Да припомним, че през март тази година беше разпространено „Предложение за регламент на европейския парламент и на съвета за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар“, за което сайтът на СБЖ информира. Забележително е, че още в началото на документа се посочва, че „Настоящият обяснителен меморандум придружава предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за медийни услуги на вътрешния пазар („Европейски законодателен акт за свободата на медиите“). Предложението е в изпълнение на политическия ангажимент на председателя Урсула Фон дер Лайен, която обяви инициативата в своята реч за състоянието на Съюза през 2021 г. В речта си тя подчерта ролята на информацията като обществено благо, като призна, че медийните дружества не могат да бъдат третирани като останалите предприятия и че тяхната независимост трябва да бъде защитена на равнището на ЕС1. Инициативата е включена в работната програма на Комисията за 2022 г.“., се подчертава още в Предлажението.

Този пропуск се случва и на фона на гласуваното одобрение от Комисията по култура и образование на Европейския парламент, за който сайтът на СБЖ писа, на проекта на Европейския законодателен акт за свобода на медиите – ключова законодателна инициатива на ЕС.

Нека припомним, че Европейската комисия предложи миналата година Европейския законодателен акт за свободата на медиите като нов набор от правила за защита на плурализма и независимостта на медиите в ЕС. Оттогава се водят дискусии по него, които още не са довели до единомислие между държавите.

Предложеният регламент предвижда и предпазни мерки срещу политическа намеса в редакционните решения, както и независимост на финансирането на обществените медии и прозрачност на разпределението на държавната реклама. Зконодателния акт разглежда медийната концентрация и създаването на независим Европейски съвет за медийни услуги, съставен от национални медийни органи. Създаването на този нов надзорен орган президизвика сериозни спорове особено около назначаването на секретариата на Борда, за който ще отговаря ЕС.

Не трябва да забравяме, че в текста са включени разпоредби за защита на журналистическите източници, но и при последната засега редакция по настояване на Франция се запази изключението „за защита на националната сигурност“, когато на журналистите ще се налага да съобщават източниците си.

На това особено остро реагира Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ), която в специална позиция категорично отхвърля позицията на Съвета на ЕС относно Европейския акт за свободата на медиите (EMFA) и осъжда удара върху свободата на медиите, изтъквайки, че подобно законодателство би изложило журналистите и техните източници на още по-голям риск.

Както сайтът на СБЖ писа, EФЖ настоява, че подобно изключение всъщност би превърнало замисляната първоначално защита в куха, лишена от същност и съдържание фраза. Това предложение също така пренебрегва важната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), която ясно показва, че обикновената цел за защита на националната сигурност не може да направи правото на ЕС неприложимо и не освобождава държавите-членки от задълженията им да спазват нормите на правова държава.

EФЖ категорично се противопоставя на това изключение, което противоречи на самата цел на законодателството и би отворило вратата за всякакви злоупотреби.

„Обезпокоени сме от опасните вратички в позицията на Съвета, което показва незачитане на принципите на свободата на медиите. Изключението за националната сигурност в член 4 относно защитата на източниците и защитата от технологии за наблюдение е удар върху свободата на медиите. Това би изложило на още по-голям риск журналистите и освен това създава смразяващ ефект върху подателите на сигнали и други източници. Твърде добре знаем как се злоупотребява със защитата на националната сигурност, за да се оправдаят нарушенията на свободата на медиите. Този акт (EMFA) трябваше да генерира доверие. Страните членки генерират недоверие“. Така реагира директорът на EФЖ Ренате Шрьодер.

EФЖ разчита на Европейския парламент да бъде в състояние да направи вярната преценка по време на тристранните преговори и да спаси това, което е заложено на карта: доверието на журналистите в институциите на ЕС и в Европейския закон за свободата на медиите, който трябва да е достоен за това име.

Въпросителните около това, защо бяха пропуснати проблеми на медиите в Речта за състоянието на Съюза, остават. Дали това е доказателство за неглижиране на четвъртата власт, бъдещето ще покаже. Дотогава обаче ще останат и съмненията около загрижеността на политическата класа за журналистите и медиите.