В СБЖ продължават да идват възмутени реакции от колеги, които приемат като опит за цензура и накърняване на независимостта на медиите новите изисквания на ръководеното от министър Асен Василев министерство на финансите за акредитиране на журналисти.

Тези изисквания са наистина обезпокоителни и се разминават с досегашната практика на държавните институции, акредитиращи журналисти за свои изяви. Обичайно за такава акредитация се иска само изпращане на писмо от съответната медия до институцията и наличие на журналистическа карта у репортера на тази медия, отразяващ събитието.

Сега обаче министерството на финансите е изготвило цял списък от още изисквания, като изрично е посочено и условието, че „до събитията, организирани от МФ, ще бъдат допускани само акредитирани представители на медиите, които са ангажирани със създаването на новинарски и обзорни коментарно-аналитични предавания и рубрики с финансова и икономическа тематика и редовно предоставят новини и информация за цялостната дейност на Министерството на финансите и второстепенните разпоредители с бюджетни средства към ведомството.”

А ето и какви данни изисква МФ, за да предостави журналистическа акредитацrя: „..писмено заявление на бланка на медията, подписано от ръководителя, представляващ медията, и подпечатано с печата на медията. Заявлението съдържа данни за фирмата, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код, адрес за кореспонденция, телефон, електронен адрес; в писмото следва да се посочат трите имена на журналиста; длъжността, която той заема в медията; уверение и доказателства, че журналистът работи в областта на финансите и икономиката, както и че медията има финансова и/или икономическа рубрика; телефони за връзка, електронна поща, адрес за кореспонденция; номер на журналистическата карта.”

Всичко изредено буди недоумение от разминаването с журналистическата реалност у нас, притеснение от фактическата намеса в медийната независимост, тревога от дискриминационното селектиране на журналистите на такива, които са „ангажирани” с финансово-икономическа тематика и „редовно” отразяват МФ, и други, явно недостойни за акредитиране.

Преки асоцаиции с надвиснала данъчна проверка поражда искането за подробни данни за всяка медия. Дали ако някой журналист започне да задава твърде неудобни въпроси, неговото издание трябва да се притеснява от ответни специализирани мерки от страна на отразяваното ведомство?

Още по-стъписващо е изискването да се предоставят „уверение и доказателства, че журналистът работи в областта на финансите и икономиката, както и че медията има финансова и/или икономическа рубрика”. Това е пряко набъркване в организирането на редакционната дейност на медиите, тоест в самия принцип за тяхната независимост. Всяка медия решава сама за себе си дали да има финансово-икономически ресор или да няма, дали репортерите ѝ ще са тясно специализирани, или ще са с по-широк профил и ще покриват различни тематики, като ще се заместват взаимно. А и как си представят изобщо авторите на списъка вида на „доказателствата”, които изискват?

Списъкът с изискванията директно изключва от възможност за акредитиране в МФ малки медии, в които работят по няколко души и които нямат вътрешно деление на ресори. Също така „отрязани” са независимите блогъри и влогъри, които самостоятелно отразяват обществено-значими теми – и често се захващат с доста парливи случаи. Тревожно е, че министерството на финансите иска да се затвори за такива колеги. Акредитацията не може да е инструмент за подбор на удобни журналисти. Нито за възпиране на правото за достъп до информация.

Ето заради всичко това изискванията на МФ така силно напомнят за цензура и за посегателство срещу свободата и независимостта на медиите. Редно е да бъдат проесмислени своевременно, преди тази уважавана държавна институция да се запознае по трудния начин с вечната максима, че няма администратор, който да излезе печеливш от сблъсък с медии.

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ