Петя Йотова е талантлива наша поетеса със силна чувствителност към най-съкровеното чувство в човешката душа – любовта. На любовта са посветени шестте й стихосбирки, в които тя е вярна на класическия стих. Любовните стремежи, копнежи и терзания са в основата и на най-новата й творба – романа „Любовни лабиринти”, който бе представен в зала „Георги Кирков” на ул. „Позитано” 20. Събитието бе организирано от Демократичния съюз на жените в Красна поляна и от Антифашисткия съюз.

Историк и журналист по образование, Петя Йотова е работила като асистент по история във Великотърновския университет, като журналист във вестник „Свободен народ” и като експерт в общинската администрация във Велико Търново и София.

Окуражена от колеги и от големите ни поети Евтим Евтимов и Георги Константинов, чак в зрялата си възраст тя започва да публикува и издава своите стихове. Високо оценена от читателите, Петя има  награди от поетични конкурси, а и самата тя е инициатор за Националния поетичен конкурс „В полите на Витоша” на Столична община. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

- Петя, ти си родена поетеса, но защо така късно се появява първата ти книга?

- Краткият отговор е, защото едва тогава си повярвах, че това което пиша, има стойностно поетично звучене и може да представлява интерес за хората. При мен много дълго продължи търсенето на себе си.

От ученическите си години имах интерес предимно към историята и философията. Бях приета да следвам философия в Софийския университет, но се наложи да напусна столицата и завърших история във Велико Търново. Станах експерт в Община Велико Търново и хоноруван асистент по история на балканските народи във Великотърновския университет.

Случайно написах материал за Окръжния вестник „Борба” и това се оказа крачка в правилната посока. Писането ме привлече неудържимо. За целта завърших журналистика в Софийския университет и се надявах, че съм намерила призванието си, но се оказа – не съвсем. Вече ми хрумваха стихове, но без никакви претенции, приятелски поздравления или някакви случайни кратки форми по различни поводи. Обичах поезията, но никога не съм си помисляла, бих могла и аз да я създавам...

Започнах работа във вестник „Свободен народ”, а после през 1995 година станах главен експерт - литература в Дирекция „Култура” на Столична община. Тогава преживях една любовна раздяла, която провокира и отключи поетичния ми потенциал. 

Първата ми стихосбирка „Измълчани думи”  с редактор Георги Константинов  излезе от печат през 2004 година, защото дълго време хубавите стихотворения не бяха достатъчно на брой за запълването на цяла книжка. Тогава едно от стихотворенията „Ако няма любов” получи награда между хиляди други в Националния поетичен конкурс „Любовта, без която не можем”  на Община Варна. Това без съмнение ми даде някакво самочувствие и постепенно и естествено  помогна за осъзнаването ми.

- Обичаш класическия стих, звучната рима и си вярна на традиционното в лириката. Какво е отношението ти към маниерната и модерна съвременна поезия, където често няма спазване на правилата на граматиката и правописа?

- Тъй като знанията ми от гимназията за това магическо изкуство - поезията, не бяха достатъчни, на една среща с поета Стефан Цанев аз си купих книгата му „За поетическото изкуство”  и добросъвестно се запознах с правилата, техниката на стиха и всичко необходимо, за да можеш да си позволиш такива специални занимания. Доверих се и приемам изцяло разбиранията на този мой любим поет за писането на поезия.

Класическият стих стана моят начин на изразяване. Поезията не е просто описание на преживяванията на автора, тя всъщност е изкуствена реч и изисква строга дисциплина и знание. Нямам нищо против свободния стих и писането на модерна поезия, но като пренебрегва грубо класическите правила, тя сама се лишава от способите за въздействие върху читателя и не винаги успява да докосне душата. Тоя маниер на писане е някак самоцелен, всъщност – доста по-труден и сравнително рядко е успешен.

А препинателните знаци, според мен са абсолютно задължителни. Както казва Йордан Радичков И най-умната или глупава мисъл в един момент трябва да свърши, а как да стане, ако няма точка?

- В света на любовта оставаш, както искрено и открито заявяваш в стиховете си, и избираш графиките на Евгений Босяцки за илюстрации в три от стихосбирките си. Какво е общото във вашето творчество?

- Евгений Босяцки има една рисунка – нежен женски профил с кичур дълга коса и една сълза, малко преди да се търкулне по бузата... Когато я видях, почувствах, че с няколко линии той е изразил настроението и цялото съдържание на първата ми стихосбирка „Измълчани думи”. Това стана корица на книжката. Графиките му хармонират с енергията и финеса на стиховете ми и спомагат за цялостното им възприемане. Те са верният щрих за моята поезия...

- Много нежност и откровеност има и в заглавията на стихосбирките ти – „измълчани думи”, „милувка за душата”. Какво е  любовта за човешката душа, какво е тя за теб?

- Ще  отговоря на този въпрос  с едно мое старо стихотворение от първите стихосбирки:

ЛЮБОВТА

Тя е слънце зад облак

и звездичка в нощта.

Носи радост в тъгата

и утеха в скръбта.

 

Любовта има образ

и конкретно лице –

на приятел, любима

или майка с дете…

 

Тя изгражда мостове

и събаря стени,

вечно жива надежда

във гласа й звъни.        

 

Има тайнствена сила,

няма кой да я спре…

Любовта побеждава

и ни дава криле!

 

Тя е тук, за да пази

и поддържа Духа,

а в сърцата запалва              

Ода на радостта.

- В стиховете от всички твои стихосбирки се налага впечатлението за тяхната музикалност. Има ли някои творби, които са вдъхновили композитори и певци? 

- Тъй като спазвам строго ритъма и римите в моите стихотворения, думите се леят и звънтят като музика. Това допадна на Боби Мирчев – автор на редица песни за наши популярни естрадни изпълнители и той сътвори шест песни по мои стихове. Ваня Костова беше възхитена от текста на „Ако няма любов”  и впоследствие включи тази песен в последния си албум „Закъсняла любов”.

- Без любов животът изтича, „ще замръзне земята”, както заявяваш, но ти не звучиш трагично даже, когато се разделяш с нея. Щастлива си, когато си влюбена, когато се раздаваш. Щедра и благородна е твоята любов. Умееш да се самоиронизираш и не натоварваш с болките и разочарованията си нито читателите, нито близките си. Какъв е лекът за  твоята душа?

- Любовта дава аромат, полет и качество на живота и даже да не продължи вечно и накрая да те нарани, смятам, че е щастие, ако се е случила в живота ти. И затова, въпреки болката от раздялата, чистосърдечно мога да кажа „Сбогувам се с любов. Благодаря”. А пък и тя е въпрос на жизнена философия за глобалното отношението на човека към света. Вижте по-горе цитираното стихотворение „Любовта”.

- Действието на романа ти „Любовни лабиринти” се развива във времето на нескончаемия наш злополучен преход, който нанесе удари върху психиката на млади и стари. Като в документален роман споменаваш и някои действителни публични личности.

- Както се разбира от името му, романът е любовен, но наред с увлекателната интрига, той носи информация за епохата, в която се развива действието. Да бъде картина на времето, това дава допълнителен смисъл на прозаичния текст. Моят творчески принцип в това отношение е да бъда вярна на истината. Словото изпълнява ролята си, само когато съдържа истини. Угаждането по конюнктурни съображения е смърт за Словото. Солженицин казва: „Не добавяй към истината парченце неистина, за да се нагодиш. Така ще я унищожиш”.

- Доколко Биляна, героинята от романа „Любовни лабиринти”, която ти си описала също като поетеса,  се покрива с твоята съдба и какво е общото в душите ви?

- Биляна е събирателен образ на много интелигентни жени, мои познати и приятелки, а я накарах да пише стихове, защото ми се видя, че така е по-интересно. И как, ако се осмелиш да престъпиш зоната си на комфорт и направиш първата крачка в непредвидима посока, за да откриеш потенциала си - нищо чудно  да постигнеш успех. Затова и така подробно обясних вече, как стигнах до поезията и до първата си стихосбирка. Разбира се, бих предпочела да бе станало много по-рано, в зората на младостта ми, но... Всеки си има свой път и своя съдба и не е задължително всичко да става по общоприетата схема. По-добре по-късно, но по-зряло. А това, което ни обединява с героинята ми, е, че върховната житейска ценност за нас е любовта и никога не бихме й обърнали гръб.

- Творецът разголва душата си, изважда я на показ в своето творчество. Ти ограбена или обогатена се чувстваш, когато споделяш най-съкровените си чувства?

- Както казва Маргарита Петкова в едно свое интервю, „поезията не е автобиография”. Аз се надявам читателят да не възприема лирическата ми героиня като жената Петя Йотова, а да се ограничи до описаното състояние на душата. Много често то се приближава до нещо преживяно от всеки отделен човек и той го припознава като свое. Нямам притеснения в това отношение, въпреки че един почитател на поезията ми например, искаше лично да се запознае с мен, просто защото беше останал с впечатлението, че аз „не съм видяла бял ден в любовта”... Любовта е най-хубавото в нашия живот.