Когато днес под звука на сирените застиваме и скланяме глави в знак на памет и почит пред великия Христо Ботев и всички паднали за свободата на България, нека в тази минута мълчание да обърнем най-дълбокия си поглед навътре към нас самите. Нека направим своята не само историческа, но и морална равносметка. Нека си дадем откровен отговор на неотложни въпроси.

Какво направихме, за да запазим достойнството и честта на родината на онази свята висота, която ни завещаха Ботев и другите ни национални герои? Как допуснахме низостта, цинизмът, двуличието, лъжата, антиморалът да просмукват и тровят обществената тъкан толкова дълго, та да посмеят да се заявят като норма и да предявят претенция за надмощие? Кога ще пробудим у себе си като народ Ботевите нетърпимост и решителен отпор срещу неправдите?

Втори юни е ден не само на преклонение пред върховете на славното ни минало. Втори юни е ден за вдигане на поглед към тях, за изправяне, за отърсване от плявата, за тръгване отново напред и нагоре.

Жив е той, жив е, Ботев, във всеки от нас!!!

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ