Камелия Кондова, Елица Виденова, Асен Масларски и Любен Чаталов представиха на 22 май вечерта в Клуб „Журналист” на СБЖ вълнуващ музикално-поетичен спектакъл.

Вождовете на света може да са полудели, а нашенски наглеци да им танцуват ротационни па-де-дьо до припадък, но напук на всичко, доброто, любовта и полетът на човешкия дух остават живи, силни и способни да увличат. Това доказа на 22 май вечерта препълненият Клуб „Журналист” на СБЖ, който буквално се пукаше по шевовете от хора, дошли да чуят искряща поезия и да се потопят в атмосфера на обич.

Подариха им го двете удивителни поетеси – Камелия Кондова и Елица Виденова, заедно с барда Асен Масларски и с четвъртия в това магическо каре – актьора Любен Чаталов. Поетично-музикалният им рецитал носеше надслова „Бряг за завръщане” – и това бе наистина едно спасително акостиране на брега на Вечното и Човешкото, което толкова ни е необходимо, особено във времена на черни световни щормове като сегашния.

Поезията не може да се разказва. Трудни са за описване и лъчите в погледите и усмивките, които озонирха – и откъм изпълнители, и откъм зрители – въздуха в Клуб „Журналист” с висока концентрация позитивна енергия.

Камелия и Елица редуваха стиховете си, много от които вече любими на публиката от книгите им. Асен се включваше със свои авторски балади – и залата припяваше и на него. Любо беше в поддържащата роля на вдъхновител.

Спектакълът не свърши с отреденото му формално време, а продължи още с прегръдки, поздравления, автографи на двете поетеси върху книгите им и на барда върху дисковете му, смях, шеги, откровения, глътки вино. Топъл и зареждащ празник на поезията и любовта, достоен поздрав в навечерието на светлия 24 май.

Ето и три безценни бисерчета от него:

 

КАМЕЛИЯ КОНДОВА

Стихотворение без цигара

 

Спомням си, че и без тебе съм живяла.
А и да забравя, хората говорят как
са видели, че невръстното ми тяло
се превръща във обратното на мрак.

Спомням си, че мама не допусна да си имам куче -
да не ме ухапе, да не цапа и да не скимти.
Трябваше сама на вярност да се уча.
Трябваше - преди да ми се случиш ти.

Смъртите си спомням безразборно да прииждат.
Виждам се да утешавам по-отчаян и от мене поп.
После дълго гледам, гледам, но не виждам
смисъла на троскота над всеки гроб.

Днес /с последната си нежност оцеляла/
ме превръщаш във обратното на мрак.
Да, твърдя, че и без тебе съм живяла.

Само нямам никаква идея как?!

 

ЕЛИЦА ВИДЕНОВА

И само любовта...

 

Навън е бяло... Дяволски е бяло!

Светът се е пречистил след Потопа.

И само любовта е оцеляла

върху ръба на слънчевата котва.

 

И само любовта! Защото Господ

изкоренил и Райската градина,

когато праведните му апостоли

забравили безводната пустиня.

 

И само любовта! Защото грях е

да я убием, търсейки спасение.

В зеницата ѝ слънчево изгрява

началото на ново Сътворение!

 

АСЕН МАСЛАРСКИ – МУЗИКА

МИЛЕНА ЛИЛОВА - ТЕКСТ

Късна любов

 

На едно шумно и южно пристанище,
моя късна любов, ще те чакам.
Седем кораба бели ще срещна,
седем късни луни ще изпратя.

Кипарисите - черни вдовици,
седем песни по нас ще изплачат,
седем вятъра в седем посоки
ще разпратя за тебе да питат.

Седем млади невести ще върна,
седем сватби да вдигнат без мене.
И ще чакам, любов, ще те чакам
ти под черни платна ще пристигнеш.

В седем димни таверни ще пием
чаша евтино вино със всеки.
Седем нощи, любов, ще танцуваме,
ще танцуваме там, на пазара.

Там, под осмата кръгла луна,
седем вятъра с флейти ще свирят,
оплаквачките с весели песни
седем дни само нас ще прославят.

Ти зад седем морета се бавиш,
седем рани те водят при мене,
че от всичките земни пристанища
само в моето има спасение.

 

Свързани:

Трима поети и един актьор ще превърнат Клуб "Журналист" в "Бряг за заръщане"

Дата: 20.05.2023