Драги родители, поне на 24 май, на Празника на буквите, приберете за малко телефоните и след официалното тържество заведете децата си в някоя книжарница вместо в мола. Купете им една книга и, ако са малки, прочетете им няколко страници от нея. Правете го всеки ден, докато те се научат да четат сами, да мислят и да разсъждават, да правят собствен избор. На по-големите просто препоръчайте вашата любима книга, ако имате такава, или пък някоя, за която сте мернали нещо в социалните мрежи. Все ще е от полза. Но не ги оставяйте в тъмнина, „озарена“ единствено от екрана на телефона. Не позволявайте да оглупеят.

Тия дни в Туитър попаднах на една снимка. Направена е някъде в България и на нея се виждат книги, изхвърлени на нещо като сметище. Ботев, Хайтов, Стендал – всички на боклука! Изпитах тъга, срам, гняв. И надежда, че това сигурно е изолиран случай, а не масово явление. Познавам много хора, които даряват станалите им излишни по някаква причина книги на библиотеки, читалища, старчески домове, болници. Аз също го правя периодично.

Напоследък обаче ставам свидетел на нещо друго, което освен горните чувства предизвиква у мен и известен страх за близкото бъдеще. В метрото, на улицата, в парка все по-често виждам млади родители да бутат колички с малки деца – на по година-две, още непроходили, но вместо дрънкалки, в ръцете си държат мобилни телефони и гледат някакви картинки. Като хипнотизирани са – не мърдат, не гукат, не плачат. Майкитеи татковците същоса се втренчили в телефоните си и дори не поглеждат към количките и децата в тях, камо ли да им кажат колко са прекрасни и колко много ги обичат. Сигурно и вкъщи са така. Не си пречат, но защо, по дяволите, изобщо са заедно? А тези децакога и дали ще се научат да говорят, да пишат и четат?

Някои ще кажат: „Ами, да му мислят преподавателите в детската градина и в училището“. Така е, но не съвсем. Защото любовта към знанието се възпитава първо и най-вече вкъщи. А то, знанието, идва от книгите. В тях е цялата история, география и каквото друго се сетите на човечеството. Трябва да се чете!

За съжаление все по-малко хора го правят. Статистиката е стряскаща: 38% от българите не са прочели нито една книга през 2021 година, като 12% от тях смятат, че няма смисъл от четенето. Данните са от национално представително проучване, проведено от „Алфа рисърч“, и бяха представени от Асоциация „Българска книга“ в началото на септември миналата година.

Съгласна съм, че времената се менят, а с тях – и навиците на хората. Не съм противник на новите технологии. Даже съм им фен и се възползвам максимално от тях – търся и намирам информация по въпроси, които ме интересуват, свързвам се с приятели и споделям някои неща с тях, гледам пропуснати предавания, слушам музика. Но не мога да си представя живота без книгите.

Започнах да чета на шест и не съм спряла. Някъде в четвърти клас сложих очила и изтърпях доста подигравки от съучениците. Викаха ми Цайс, което се смяташе за голяма обида. Сигурно заради това, че  бях единствената с очила не само в класа, а може би и в целия випуск. За разлика от днес. Но пък виновникът за моите 0,75 диоптъратогава си заслужаваше. Казва се Ги дьо Мопасан и аз изчетох всичко от него тайно, с фенерче под одеялото. По онова време родителите контролираха какво четем.

Вкъщи винаги сме имали много книги. Вярно е, че бяха по-евтини, отколкото сега(през 1965 година са вървели за по лев-два при цена на един бял хляб от трийсет стотинки, днес същият хляб е два лева, а книгите – над двайсет), но пък бяха дефицитни. Творбите на големите световни писатели се издаваха в малки тиражи и не всеки успяваше да си ги купи.Беше въпрос на чест да имаш най-новата книга на някой известен автор, да си я прочел и да можеш да разказваш на приятелите си, после да им я дадеш назаем и пак да си говорите за нея. Може да ми се смеете, но това преживяване е велико. Не отнема нищо, а дава много. Опитайте и ще се убедите сами.

Благодарение на новите технологии днес книгите може да се четат на телефона, таблета или лаптопа. Може даже да се слушат, пак през някое от тези устройства. Но не е същото. Аз лично съм прочела онлайн само една книга, засега – „Make Something Wonderful/ Steve Jobs in his own words“. Причината е, че тя никога няма да бъде издадена на хартия, а си заслужава. Препоръчвам я горещо. Що се отнася до слушането на книги, надявам се, че това няма да ми се наложи в този живот.

Така че, драги родители, поне на 24 май, на Празника на буквите, приберете за малко телефоните и след официалното тържество заведете децата си в някоя книжарница вместо в мола. Купете им една книга и, ако са малки, прочетете им няколко страници от нея. Правете го всеки ден, докато те се научат да четат сами, да мислят и да разсъждават, да правят собствен избор. На по-големите просто препоръчайте вашата любима книга, ако имате такава, или пък някоя, за която сте мернали нещо в социалните мрежи. Все ще е от полза. Но не ги оставяйте в тъмнина, „озарена“ единствено от екрана на телефона. Не позволявайте да оглупеят. Във всяко от тях се крие огромен потенциал.

И не разчитайте, че изкуственият интелект ще свърши вашата работа. Да, той може да напише домашните на децата. Няма нужда да ги проверявате – верни ще са. Но утре, както вече предупреждават някои уважавани експерти по темата, ще ги лиши от двете най-ценни богатства – знанието и свободната воля, които са присъщи само на човека. А това вече ще е краят на нашата цивилизация.

Е, поне спорът за националността на светите братя Кирил и Методий, които честваме на 24 май, ще се разреши от само себе си. Ако никой не използва създадената от тях азбука, какво значение ще има дали са българи, руснаци, гърци или македонци? Никакво. Отиват на боклука като книгите от снимката, с която започнах този коментар.