Да пазим хуманизма жив с вечна признателност към спасителите на света от нацизма

  • 09.05.2023
  • СБЖ
  • Снежана Тодорова
Ето как през 1945 г. семейството посреща съветски войник, завърнл се от фронта. Очите на жената казват всичко, което трябва да помним и днес. Снимката е на съветския фотограф Георгий Петрусов

За пореден път светлата дата 9 май, на която се честват едновременно Денят на победата над нацизма през 1945 г. и Денят на Обединена Европа, припомнящ декларация на френския външен министър Робер Шуман от 1950 г., бе белязана днес не от дух на логичното единение на тези два празника, а от грозни изблици на конфронтация и омраза от страна на малобройна агитка край Паметника на Съветската армия в София.

Голямото мнозинство от дошлите там хора беше водено от друго – от свещена признателност към армията на многонационалния и единен в хуманния си порив съветски народ, съумял преди 78 години с цената на огромни жертви и небивал героизъм за надвие чудовището на хитлеризма, да спаси от него народите на Европа и света. Чест за Бългрия е, че след септември 1944 г. нейни достойни воини също се сражават в редиците на тази армия, за да дадат и своя принос, и своите герои в епохалната битка на доброто над злото.

Неразбираема и възмутителна е за всяка нормална човешка чувствителност злобата и гаврата с паметта за тези достойни хора, без чийто безпримерен подвиг днес едва ли щеше да ни има – и нас като независима нация, и Обединена Европа.

Каквито и страсти да разпалват днешни геополитичеки съперничества, сблъсъци и обрати в световната политика, историята не може да се пренаписва със задна дата. Падналите в битките срещу нацизма преди почти осем десетилетия не могат да имат нищо общо със сегашни запалянковщини към глобалните отбори. Циничното отношение към тяхната памет е обида към всички тях – включително и към американските и британските войници, също честно сражавали се с нацизма и падали из бойните полета.

Онова поколение преживя ужасна война, но то бе и щастливо, защото вярваше, че по-голямо зло от нея няма и след като тя свърши, човечеството ще е по-мъдро и ще заживее в добро. Защо това не стана и как стигнахме до днешния по-разделен отвсякога свят – на това нека да отговарят политици, дипломати, историци.

А ние, които дължим живота си на толкова милиони човешки същества, жертвали се безрезервно, нека пазим хуманизма жив, изразявайки им нашата вечна признателност и почит. И още - нека даваме решителен отпор на хулителите на тяхната памет, защото колкото повече мълчим, толкова повече зомбито на фашизма надига глава от бунището на историята.

 

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ

 

Свързани:

Противници на Паметника на Съветската армия ругаха край него честващи Деня на победата над нацизма

Дта: 09.05.2023

Акценти и позиции