Двама американски автори анализират на сайта на катарската телевизия как Вашингтон е контролирал медийното отразяване на войната в Ирак така, че да неутрализира негативните реакции срещу действията си там.

Военната кампания на САЩ в Ирак, предприета преди 20 години, беше до голяма степен рамкирана от изгодна за Вашингтон военно-информационна интерпретация в медиите с цел постигане на конкретни стратегически цели. Това пишат в своя статия на сайта на катарската телевизия „Ал Джазира” двама изследователи от два американски университета – Рос Капути и Ричард Хил. Статията е по повод 20-годишнината от американското нахлувне в Ирак на 20 март 2003 г.

Резултатът от пропагандния подход на САЩ беше набор от изкривени медийни разкази, които продължават да прикриват много истини, сочат авторите. Според тях твърдението, че водената от САЩ коалиция е освободила Ирак от жесток диктатор, замъглява антидемократичния процес по изграждане на държава от страна на окупационна сила.

Извличайки поуки от американската война във Виетнам, мисията на САЩ в Ирак се насочи към спечелване на сърцата и умовете на иракчани и американци. За тази цел медиите бяха включени като мултипликатор на военнта силата чрез упражняване на „мека сила”.

Във Виетнам за обикновените американци беше ясно, че един по-слаб във военно отношение враг засрами най-мощната армия в света, защото имаше подкрепата на своя народ.

За да с избегне този ефект в Ирак, „управлението на възприятията“ се превърна в стратегически приоритет за Вашингтон.

Това включва внимателно подготвени пресконференции и прессъобщения, както и селективно изтичане на информация, която заедно структурира предположения относно основните факти на място.

Включването на журналисти във военни части помогна да се контролира перспективата, от която американците гледаха на конфликта. Преживяванията на американските войници бяха на преден план, а тези на иракчаните бяха второстепенни. Същото е и две десетилетия по-късно. Докато страданието на американските войници заема видно място в спомените на Америка за конфликта, тежкото положение на иракчаните е почти напълно игнорирано.

Това не е случайно. Така конфликтът е поднсян от самото начало. Смъртта и раненията на американските войници служат като заместител на етичните въпроси около мисията в Ирак. Американската общественост е подтиквана да насочи съпричастността и вниманието си към аполитичните теми за лечение на посттравматично стресово разстройство, разделението между цивилни и военни и изпитанията на приспособяването към цивилния живот; вместо да поставя под въпрос етиката на изпращане на войници да се бият в несправедлива война.

„Меката сила” налага ограничаване на лошите новини. Малко американци знаят колко цивилни са били убити заедно с така наречените бунтовници, повечето от които всъщност са се виждали като защитаващи родината си от агресивно нашествие и окупация.

Успехът на американските информационни операции в генерирането на възприятието за легитимност е отразен в американските нагласи относно самата инвазия. Фактът, че нахлуването е незаконно според международното право, не предизвика много коментари в масовата преса. Нарушаването на суверенитета на Ирак, както и многобройните военни престъпления, извършени във Фалуджа и другаде, просто бяха филтрирани от медийното отразяване и политическия дискурс.

За иракчаните инвазията не беше грешка. Това беше престъпление с тежки последици за тяхното общество. Въпреки това, голямата разлика в нагласите на американското общество към нахлуването на САЩ в Ирак и руското нахлуване в Украйна предполага нещо по-дълбоко от обикновено лицемерие, пишат авторите на статията. Гласовете на осъждане на агресията на Путин и призивите Русия да бъде държана отговорна пред международното право доминират в американското отразяване на конфликта сега. Но през 2002-2003 г. малко внимание беше отделено на добре документираните опити на администрацията на Джордж Буш да преувеличи опасността, представлявана от Саддам Хюсеин, и да заблуди обществеността дали Ирак притежава оръжия за масово унищожение.

Докато американските медии обосновано подчертат правните въпроси около нахлуването в Украйна, пропагандният апарат на САЩ отвлече вниманието на обществеността от задаването на подобни въпроси за нахлуването в Ирак.

Твърденията, че град Фалуджа е бил превзет от Ал Кайда, ръководена в Ирак от йорданеца Абу Мусаб ал-Заркауи, почти не бяха поставени под съмнение, дори след като през 2006 г. беше разкрито, че САЩ са провеждали психологическа операция за преувеличаване на ролята на Ал-Заркауи в насилието срещу окупацията. Никога не са представени доказателства за присъствието му във Фалуджа.

Въпреки това твърденията на американските пропагандисти бяха приети като причина за втората обсада на Фалуджа през ноември 2004 г., при която се смята, че са били убити от 4000 до 6000 цивилни. Тези цифри така и не достигнаха до американската общественост, а самата операция беше отбелязана като освобождение, което отвааря пътя за избори през януари 2005 г., макар мнозина в сунитската общност в Ирак да се противопоставят та провеждането им под окупация.

В действителност чрез унищожаването на местната националистическа въоръжена съпротива във Фалуджа САЩ проправиха пътя за Ал Кайда, която да се намеси и да превземе града.

Това, че колективната американска памет за инвазията от 2003 г. и последиците от нея е толкова дълбоко погрешна, има значение – поради разрушенията и страданията в Ирак и поради последиците за здравето на демокрацията в САЩ. В края на краищата, могат ли да се вземат ясни, информирани външнополитически решения, когато пропагандата, предназначена да използва краткосрочни предимства в бойното пространство, замъглява колективния ум? – питат авторите на статията в „Ал Джзира”.

Що се отнася до голяма част от основните медии, Ирак е забравена страна, войната е минало събитие. Дори сред мирните активисти и антивоенно настроените хора е налице нежелание да се говори за конфликта в Ирак, а в някои случаи и категоричен отказ от възпоменания. Това гръмотевично мълчание сочи трудна истина: две десетилетия след нахлуването американската пропаганда окончателно спечели иракското бойно пространство, обобщава статията.