Ако на човек сутрин трудно му се получава разсънването, би било добре да включи телевизора на БНТ, защото още в 5,55 ч. ранобудните водещи на „Денят започва“ Христина Христова и Симеон Иванов ще го „заразят“ със своето ведро и усмихнвато настроение. И гарантирам, че това е едно добро начало за всеки.

Симеон Иванов допълни екипа на сутрешния блок на телевизията майка като ко-водещ с Христина Христова от 26 април миналата година. И не само според мен, но и според много мои колеги, двамата си паснаха идеално, или както се казва, има я химията между тях.

Симеон Иванов е завършил „Политически науки“ и „Социология“ във Франкфурт на Майн, Германия, и „Международна политика“ в Лайден, Нидерландия. Започва своя професионален път като водещ на подкаст на обществено-политическа тематика. Автор е на аналитични статии и материали, работил е и в неправителствена организация, чиято кауза е борбата с негативните демографски тенденции.

„Да се присъединя към екипа на сутрешния блок „Денят започва“ по БНТ 1 и да работя рамо до рамо с Христина Христова е страхотен шанс за мен и, разбира се, огромно предизвикателство. Христина е изключителен професионалист, със собствен екранен стил и присъствие. Тя има невероятна реакция, бърза мисъл и журналистически усет. Надявам се да усвоя поне част от тези нейни качества. Благодаря на БНТ и на дирекция „Новини и актуални предавания“ за възможността, която дават на мен и на всички останали млади и прохождащи журналисти. Тук можем да се учим от най-добрите. Бързо осъзнах за каква интензивност и денонощен труд става дума. Благодаря на всички от „Денят започва“ за топлото посрещане и доброто отношение“. Ето така Симеон Иванов вижда своето място и като екранен партньор на Христина Христова и като член на екипа в БНТ.

Симеон бе любезен да гостува на сайта на СБЖ, защото ние представяме не само вече утвърдените имена в нашия занаят, но и младите, които са набрали смелост да поемат по трънливия и невинаги постлан с рози път на българската  жураналистика.  

- Нека започнем нашия разговор с това, какъв човек стои зад името Симеон Иванов?

- В тази фаза на живота ми съм, в която обичам да се определям с това, че съм решил да се върна в България и да се посветя на професионалния си път у нас. Мисля, че на 27 години този избор е достатъчно определящ личността ми.

- Кое ти даде самочувствието и смелостта да стъпиш в дълбоките води на журналистиката направо на тв екрана и кога почувства и разбра, че това е твоята професия?

- Даде ми ги това, че воденето на сутрешен блок изисква комплекс от качества, които съм преценил, че имам или мога в бърз порядък да развия. Самообладанието, концентрацията, дисциплината и работата с голям залог и отговорност са част от тези качества, които съм развил, още докато спортувах активно и състезателно като ученик. Други качества, които касаят познанията върху разнообразни обществено-политически теми, съм развивал през годините в университета. Разбира се, има и такива качества, които все още ми липсват и го осъзнавам, опитвам се да ги развивам, но няма да издавам сега слабите си места, оставям ги на зрителите и тяхната критика.

Почувствах, че е за мен абсолютно моментално, точно поради тези широкообхватните компетенции, които се изискват. Това прави работата интересна, а и дава доста широко поле за развитие. А и да не забравяме за адреналина и магията на телевизията. Трудно описуемо е чувството, но ще го кажа така – както и да се чувствам в 5.54 ч., непосредствено преди ефир, дали ми се спи, дали не съм в оптимална кондиция, щом чуя шапката на ефира нещо в мен започва да бушува, незаменимо е.

- Между другото, няма да ти спестя, но май твоето първо появяване пред камера беше в предаването „Стани богат“ в една друга телевизия? Може ли да се каже, че това беше твоето „бойно кръщение“?

- Може би трябва да го определим като дебют и то злополучен дебют. Като същинско „бойно кръщене“ определям един друг момент и той е доста след като започнах в БНТ. Датата е 19 октомври – първия ден на 48-то НС. Поради паритета в гласуванията за председател на НС, с Христина направихме 11-часов жив ефир и то без предварителна подготовка – тя в парламента, а аз в студио 3 на БНТ. Моментът е наистина паметен за мен, бих го повторил, с всички чувства, с всички емоции, с цялата умора и с удовлетворението накрая.

- За теб кой стил на водене е по-продуктивен - уважително-доверителният, или агресивният, който стига дотам да не се оставя събеседника да се изкаже? Журналистът може ли да се докаже и без агресия? Без да се опитва да наложи мнението си по въпроса, който е задал, и без да подчертава, че е поканил събеседника си, само за да покаже, че знае повече от него. Как приемаш този стил, който други колеги от други телевизии прилагат?

- Безспорно предпочитам уважително-доверителния стил. Защото смятам, че голямата мисия на телевизионната журналистика и публичното говорене е да залагат правилни комуникационни модели на обществото. Начинът, по който се държим и говорим, абсолютно несъзнателно рефлектира върху зрителите, възпитава, изгражда и залага норми на поведение. Хубаво е тези норми да стъпват върху уважението и дипломатичността. Това е сериозна отговорност в моите очи. Още по-голяма я прави силно девалвиралата среда в публичния живот и наша обща отговорност е стъпка по-стъпка да я подобряваме.

Обаче трябва да направим едно разграничение. Агресивният стил понякога е абсолютно наложителен в ефир, просто не трябва да е норма и не трябва да се изпада в тези ужасно дразнещи подходи, за които говориш във въпроса. Наложителен е, когато се търси дадена истина, която няма да излезе наяве без много въпроси, когато трябва да разберем „къде е заровено кучето“, когато събеседника ни спекулира по важна тема от обществен интерес, когато изнася неверни данни или призовава към нездрави практики. В тези ситуации мисля, че журналистът трябва да влезе в роля, да бъде по-агресивен. Но дори тогава да не забравяме за възпитанието.

- При разговор с гост в студиото прилагате ли с Христина понякога стила на „доброто и лошото ченге“?

- Да, случва се, но никога не е по предварителна уговорка. По-скоро разговорът тръгва в такава посока и единият от нас се опитва да запази баланса.

- Свикна ли с „щуреца в ухото“? Имам предвид слушалката, в която продуцентите нашепват някакви неща.

- О, да. Нямам проблем дори аз да говоря, докато ми говорят в слушалката. Тук е моментът обаче да разбием едно вредно клише – от слушалката не ни „управляват“ и не ни навигират разговорите. На практика това е невъзможно и всеки запознат със сферата го знае.

- Излъчваш спокойствие пред камерата, но как издържаш, когато страстите в студиото се разгорещят при среща на противоположни мнения, и не са ли стресиращи за теб и зрителите ранните сутрешни скандали сред гостите?

- Тук може би се връщаме в началото на разговора и някои качества, които са нужни – като самообладанието. Не бих казал, че е стресиращо, защото тези сблъсъци и скандали са част от „играта“, а и в цялата ни работа има толкова стрес, че това е една капка в морето. Може би съм и по-спокойна натура като човек, а и да ти призная, не обичам твърде разгорещените разговори, бягам от тях. Да не забравяме и че в БНТ се стараем да държим скандалите в ефир до минимум. Определено никога не ги търсим целенасочено, защото знаете, че нашата мисия като обществена телевизия е съвършено различна. Търсим обаче сблъсъка на различни гледни точки.

- Имало ли е момент, в който да си казвал: не, не мога да продължа да слушам как спорят?

- Абсолютно не. Да вдигна ръце не ми е в природата. Но се е налагало да се намеся, когато аргументирания спор премине някои граници.

- Как може елегантно, но и успешно да се „води” разговор така, че гостите да си отворят душата и да бъдат откровени докрай? Това случва ли се често? И според теб, какво им липсва на съвременните български политици?

- Подобно отваряне и откровение, мисля, че във формата на сутрешния блок е по-трудно. Може би само в определени сегменти на предаването и в някои житейски теми. Нашата динамика е по-различна, търсим новината, следваме най-актуалните политически и обществени събития, стремим се към анализа. Голяма част от самите ни гости идват с нагласата да не са откровени докрай, нямат интерес от това, когато говорим по политически теми.

Относно политиците – ще се опитам да не генерализирам и стериотипизирам. На някои им липсва умението да конструират ясна теза – основно изискване за един политик. Носят се по клишета и тази ужасна дума „опорки“. На други им липсва усетът как да се произведе интересен разговор за зрителите. Мислят си, че трябва да водят монолог и да има колкото се може по-малко въпроси, а това убива разговора.

- Преди време Кеворк  Кеворкян написа за телевизията: Тя не бива да се влачи като пиян слепец след всяка власт. А преди години пък Асен Агов твърдеше, че журналистиката върви след победителите. Мислиш ли, че днес нещо се е променило от тогава?

- На принципна основа абсолютно нищо не се е променило. В настоящия контекст обаче има един изключително важен нюанс, за който си мисля напоследък. Мисля, че се намираме в златен момент за журналистика, така го усещам. Причината е политическата нестабилност в страната и липсата на яснота какво ще последва след няколко месеца, след още едни избори, кой ще бъде на власт и с какви методи. За някои това означава, че трябва да се правят реверанси във всички посоки и да се пази баланс, за други, че трябва да се пипа с кадифени ръкавици, а аз го усещам като една по-свободна среда, която се надявам да не си отиде, когато в страната се реализира стабилно редовно правителство.

- А какво е необходимо за истински голямата журналистика? Тя може ли да съществува сега у нас такава, каквато я виждаше Йосиф Хербст: „Никому в угода, на никого напук!“ ?

- Впрочем, това е девизът на Христина, който краси и фейсбук страницата ѝ.

Мисля, че трябва да мислим за журналистиката такава каквато е. И най-вече в днешно време В динамиката на времето, в атмосферата на социалните мрежи, в ерата на постистината. И, за да се приземим в реалните измерения на журналистиката у нас, аз пък ще цитирам Любчо Нешков (БГНЕС), който преди време в интервю каза, перефразирам, че журналистиката не се различава с нищо от цялостната среда у нас. Доверието към нея е сходно с това на другите власти. Т.е. всички сфери на публичния живот са скачени съдове и това е напълно логично. Значи остава всеки журналист да си съхрани достойнството и бавно и методологично да работим за промяната на тази цялостна среда, част от която е журналистиката.

А относно първата част на въпроса, за истински голямата журналистика според мен са нужни само две неща – достойнство и образование.

- При вас се среща нещо, което в много други двойки водещи липсва - и това е химията. Как се получава при вас? Двамата сте толкова различни по темперамент, но я има химията и всичко в сутрешния блок като че ли върви по вода.

- Въпросът ти издава много добър анализ и наблюдение. Понякога можем да бъдем буквално на двата края на спектъра по темперамент. Всички знаем обаче кой е по-спокойният, нали?

Относно химията, да я разделим на два елемента. На повърхностно ниво или я има, или я няма. Тя не се развива.

На чисто човешко ниво не съм се замислял как ни се получава, но на прима виста ми хрумва следното. Може би толерантността към другия е ключова. Тя е зодия лъв, следователно е препоръчително да се уважа територията на лъва. Аз съм зодия везни и не мога да вирея за дълго на дадено място, където няма баланс в нещата. С други думи подхождаме с разбиране към това, което е важно за другия на най-първично ниво.

- А случва ли се двамата да „кръстосате шпаги“ по време на предаването?

- Разбира се. Колкото и да се усещаме и без поглед и да предвиждаме накъде отива другия, все пак се случва и да мислим различно. Да сменим темата, която е започнал другия твърде рано или да отведем разговора в трета посока. Имали сме дискусии и възмущение, но бързо ни минава. Твърде динамично е при нас, нямаме време да излизаме от ритъм.

- Да си водещ на сутрешен блок, където темите са безкрайно различни, и да сте готови винаги да се докоснете и до „тъмната половина“ на живота, да сте винаги нащрек от това, какво ще си кажете с гостите, не те ли е карало да си помислиш, че май трябва да смениш професията?

- Категорично не, то също е съставна част от това, което правим. Хванал съм се на хорото и ще го играя, докато обстоятелствата позволяват.

- Какво си казвате преди да седнете сутрин рано пред камерите?

- Обсъждаме новини, обсъждаме предстоящите разговори и какво търсим от тях. Преговаряме и си „дописваме домашното“ така да се каже. Но да ти издам една тайна. Понякога сутрин хората не са в най-доброто си настроение, така че се случва и едвам да си обелим дума преди ефир.

- Най-честите ви реплики, след като предаването завърши?

- Или анализираме даден разговор, или на база предаването вече мислим кого да поканим на следващия ден.

- В края на разговора ни ще ти задам въпрос, който много често задавам на колеги при разговори. Каква е твоята лична кауза на журналист?

- Да залагаме правилните и коректните комуникационни модели и норми на обществото. Всички заедно като журналисти. С разговорите, които провеждаме, с начина, по който го правим. Да започнем да поправяме силно девалвиралите норми на публичното говорене у нас. То има възпитателен ефект в крайна сметка. Важно е.

Снимки Десислава Кулелиева, БНТ