Ивайло Цветков. Снимка: Личен архив

Завършва Нaционалното училище по изкуствата и Националната художествена академия. Учил се e от най-добрите. Има участия в редица фестивали за карикатуристи в България и чужбина (Франция, Белгия, Румъния, Колумбия, Русия и др.), на които е удостоен с много отличия и награди.

Член е на Федерация на организациите на карикатуристите ФЕКО-България. Тя е възникнала като организация на европейските карикатуристи, но после се разраства в световен мащаб. Ивайло Цветков си спомня, че през 2002 г. видял,че на картата на ФЕКО я няма България. И тогава решил да организира и тук дружество, на което доскоро беше председател.

„Сдадох всички председателски места - казва ми Ивайло, който беше и шеф на Секцията на карикатуристите на Съюза на българските художници. - Защото аз съм вечният тийнеджър. Най-младият карикатурист съм, въпреки че догодина ще чукна 60 години. Но няма по-млади колеги, което е жалко. Сам се оттеглих, защото тази работа също отнема време от рисуването.“

Ивайло Цветков членува и в организацията на Плантю Cartoon for peace ("Карикатури за мир"), както и в Cartoon Movement ("Карикатури в движение"), базирана в Нидерландия, чиято насоченост са политическите карикатури.

Като стана дума за политически карикатури, Ивайло си признава, че всеки ден до обед рисува портретни карикатури, а след обед – за разтоварване – тези с вечните теми. Но шаржовете са му любими. Показа го и на последната си самостоятелна изложба с близо 200 шаржа, не случайно наречена „Проверка на зрението“.

Има безброй награди и отличия. Миналата година спечели наградата „Златен Езоп“ на Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово. „Сега ще се пробвам да спечеля и „Златният Орфей“ и като успея, ще си седна на парцалите“, казва ми като начало на нашия разговор Ивайло.

- Ивайло, последната ти самостоятелна изложба „Проверка на зрението“, която показа в Съюза на българските художници (СБХ), сега гостува в Свищов. Какъв е поводът точно там да покажеш на публиката тези близо 200 шаржа?

- Сега „Проверка на зрението“ гостува в Свищов по случай Алековите празници. В родния град на Алеко Константинов Свищов празнуват годишнината от рождението му на 13 януари. На тези празници в. „Стършел“ връчва награди за хумористични разкази. Всяка година правят и по една изложба. И тази година аз показвам „Проверка на зрението“ с близо 200 портретни карикатури там.

- „Проверка на зрението“ предизвика много голям интерес. Защо изложбите на карикатури са успешни, кое кара хората с такъв интерес да ги посещават?

- Специално тази изложба е с портретна карикатура. Хората обичат да видят окарикатурени главно политиците. Това те го приемат като тяхно малко лично отмъщение към политиците, тези, които те благославят всяка вечер на ракийка, гледайки ги по телевизора. Но нямат начин как да ги докоснат и да достигнат до тях. И чрез нас, карикатуристите, те се чувстват малко отмъстени. И затова, когато карикатурната изложба е политическа, има много голям интерес. Много народ се изсипва на изложбата. Аз съм си правил такива експерименти. На национални изложби, когато участвам с политически карикатури, е голям интересът, идват, снимат, питат. А когато съм участвал с по-общи карикатури, на вечни теми, тогава минават, но бързат да видят някой политик. Хората обичат да видят някои политик окарикатурен, осмян, действа като отмъщение. И защото карикатурата е сатиричен и цветен коментар на случващото се в обществото.

- Как според теб се развива портретната карикатура?

- Портретната карикатура разцъфтя след промените преди 30 години. Вече не знам как да определим тези повече от 30 години – демокрация, преход или какво. Объркахме вече какво стана, как живеем през тези 30 години и накъде отиваме. Но за карикатурата настанаха много благодатни времена откъм портретна карикатура. Защото до преди това знаем, че беше забранено да се рисува портретна карикатура. Освен да рисуваме американския президент или английския министър- председател, нямаше други портрети в нашия периодичен печат. За мен идването на демокрацията съвпадна с моето професионално начало, така че аз почнах леко да си рисувам. В политическата карикатура имаме добри примери, добри автори.

То въобще за карикатурата в България са добри времената. Да ти кажа честно, вече предпочитам държавата малко да се пооправи, та ние по-малко работа да имаме. А то – държавата отива някъде си, излизат все по-цветни политици и ние все повече работа имаме. Така че бих се радвал малко да ни се ограничи работата. Но, уви, засега имаме много работа. Политиците не ни оставят без работа.

- А какво ще кажеш за шоумените, влезли в политиката?

- Да, напоследък са много и в международен мащаб, и тук. В последните години политиците са шоумени, които на нас, карикатуристите, ни импонират. Като вземем в международен план – Саркози, Тръмп, Борис Джонсън, Ангела Меркел и т.н. За нашето творчество това е добре, те ни подхвърлят доста свежи идеи. Много по-добре отколкото някои сухари, на които трудно можеш да извадиш хумора.

А в България също имаме. Даже твърде много станаха шоумените в последните парламенти от разни екзотични партии.

Една от смешките е, когато вземат да се отчитат и да казват, че те са постигнали големи успехи, но не са могли да ги обяснят на хората. Просто успехите са налице, но хората не са разбрали, защото не им е обяснено, че това са големи успехи и че хората живеят по-добре вече. Това си е една завършена карикатура, която както и да я въртиш, не можеш да добавиш нищо.

- Изборите дават ли повече материал за работа за вас карикатуристите?

- Да, определено. И не само изборите. Всеки ден политиците извършват своите действия като абсолютно завършени карикатури, та човек дори се чувства безпомощен да я донаправи, да доизмисли нещо към тези техни действия. Защото те понякога са такива карикатури сами по себе си, че ние няма какво повече да добавим. А знаем, че значението на думата карикатура идва от италиански - caricare, което значи преувеличение, натоварване. И ние не можем с нищо да натоварим действията на политиците. Те толкова са се натоварили с карикатурата, че ние сме просто безпомощни.

- Обиждат ли се политиците на шаржовете с тях?

- Имало е политици, които се обиждат. Аз лично не мога да кажа, че съм имал преки проблеми. Но съм подочувал. Обаждали са се в редакции. Всеизвестният пример за Бойко Борисов. В началото, като стана главен секретар на МВР и после кмет на София, беше много активен и много искаше само да го харесват. И се беше обидил в редакцията на „Монитор“ ли беше, или на „Телеграф“ – не помня. В случая го бяхме направили като някаква Баба Марта и той се беше обаждал тогава в редакцията. Нищо не е казвал да спират вестника - то това е цензурата, но беше се обаждал обиден.

Александър Томов се беше обаждал, когато беше вицепремиер в правителството на Димитър Попов, обиденq че не съм му нарисувал панталоните достатъчно дълги да му падат добре върху обувките, виждали му се чорапите. Такива тесногръди работи. Но явно политиците се учат и те в движение. Повечето си мълчат, дори да не се харесват, се държат умно.

А има и такива, които се харесват. Бившият омбудсман Константин Пенчев имаше цяла зала с негови карикатури от различни автори. Като излезе някоя карикатура във вестник или в списание, той веднага си ги купуваш. Аз съм искал да му подаря мои карикатури, но той не даваше и дума да става.

Царят Симеон Втори също има колекция от негови карикатури.

- Райко Алексиев беше пребит до смърт заради карикатури на Сталин. Борис Димовски изпадна в немилост заради завъртяната опашка на прасето, която имитираше подписа на Живков. Сега говорим за свободата на словото. Вие усещате ли цензура?

- Цензура за мен е много силна дума. Много се употребява, както и свобода на словото. Все едно, че цензурата е една, и свободата на словото е една. Цензура няма. Но има некои съображения. Аз винаги така го казвам.

- Като Тодор Живков?

- Да -  некои съображения. Аз вече 30 и повече години съм прекарал във вестници, навсякъде е имало някакво съображение. За мен лично отдушник са социалните мрежи, там няма проблем. Във вестника или в медията, в която си, така или иначе няма да излезе това, което искаш. И правиш някой път компромиси. Но в социалните мрежи си слагам карикатурата, хората й се радват там, лайкват, някои шерват, някои псуват. Така чеq откакто hr има тези електронни мрежи, за мен няма дилема.

Ако бяха само печатните медии, е друго. Но това е пазарна икономика. Аз донякъде мога да се поставя на мястото на собствениците, защото те са субекти в икономическия живот. Имат отношения с други. Така е в целия свят. Аз съм ходил доста из Европа и там има такива неща. Няма чиста свобода на словото. За мен едно е свобода на словото, за теб е друго. Общо взето, разкалян е теренът, голяма каша.

- Казваш, че за теб много важно е да пазиш личното достойнство на човека, когото карикатуриш, защото така пазиш и своето достойнство. Това е единственото правило, щом си намерил повод за окарикатуряване.

- Да, абсолютно. Така запазваш и своето лично достойнство. Имаме примери - някои нови издания на няколко години, които по примера на едни други западни издания като „Шарли ебдо“ искат да бъдат много директни, много нападателни, много обиждащи. Обектът на твоя хумор и сатира можеш по същия начин да го осмееш, но с по-интелигенти средства, иносказателно. А не директно да го нарисуваш със събути гащи, да му се вижда анатомията. Това за мен не е карикатура. Това е супер елементарна директна смешка , която може да хрумне в главата на повечето хора, които мразят някого. Карикатурата си е изкуство и трябва да си служи със средствата на изкуството. И графично, и като идея. Не трябва да се унижава обекта, който рисуваш. Валери Запрянов казваше: помнете, че тези, които окарикатурявате, или пишете за тях, имат също деца и роднини, и как те ще приемат това.

- Разкажи за контактите си с Плантю. При неговата изложба у нас, която беше организирана от Френския културен институт, стана ясно, че ти пръв си го поканил да посети България. Тогава ти му подари нарисуваната от теб негова карикатура и той много се зарадва.

- Аз имам контакти и на Изток, и на Запад, и на Север, и на Юг. С Плантю се бяхме запознали през 2017-2018 г. Беше след един от атентатите в Париж, имаше големи мерки за сигурност. От неговата организация Cartoon for peace ("Карикатури за мир") бяха поканили по един карикатурист от страните-членки на ЕС. Аз бях представител на България. С него се видяхме в Страсбург. Аз тогава наистина пръв го поканих да посети България.

Плантю е един космополит и като художник, и като личност. Той пътува из цял свят, познавал се е с хора като Кофи Анан, Ясер Арафат и кой ли не още. По целия свят го познават. Той е ходил с карикатурите си при тях. Много контактен, весел, приятен човек. По никакъв начин не стои надут - всеки може да се докосне до него.

Той много се зарадва, когато му подарих моята карикатура. Тя преди това заедно с карикатури, правени му от други автори, излезе в един алманах по случай негов юбилей. Но сега той я държеше в ръцете си и радостта беше изписана на лицето му. Това го трогна. А аз се развълнувах също.

- С какви очаквания започваш тази година?

- След всичките тези беди, които ни се струпаха през последните години - от здравословен, от икономически и от военен характер, очаквам да дръпнем малко нагоре. Първо, разбира се, очаквам да стане някакво чудо и да се състави правителство. Очаквам в България да се появи някой държавник. Но най-вече - да почне да просветлява над главите ни. Ако си представим, че сме в дълбините на океана, очаквам да изплуваме нагоре, да стане по-светло над нас.