Днес е премиерата на „Китай през погледа на българите” от доц. Соня Алексиева. Книгата на известната журналистка и авторитетна университетска преподавателка ще бъде представена в Китайския културен център от 18.00 ч. Разговаряхме по този повод с авторката.

Авторката на „Китай през погледа на българите” доц. Соня Алексиева даде специално интервю за сайта на СБЖ броени часове преди премиерата на книгата. Представянето се провежда в навечерието на националния празник на КНР 2 октомври. Довечера в 18.00 ч. събитието ще събере много гости в Китайския културен институт в София, разположен на ул. „Г. С. Раковски” 77.

Доц. Соня Алексиева e утвърдено име в журналистиката и в тематиката на културния туризъм. Има стотици публикации в областта на туризма, културно-историческото наследство, PR, специалните събития в туризма. Авторка е на над 10 монографии и учебници. Има дългогодишен опит като PR експерт, с тясна специализация – PR в туризма. Участвала е в много международни и  национални комуникационни проекти, както и в много български кампании, свързани с изграждането на стратегии, бранд и визия на туризма в България.

Соня Алексиева е доцент е в департамент „Администрация и управление” на Нов български университет, където преподава в бакалавърските и магистърските програми по туризъм.

Тя е съставител, редактор, автор или консултант на книгите и сборниците „Китай през погледа на българските приятели“ (2006), „Справочник за Олимпийските игри Пекин“ (2008), „Китай – традиции и съвременност“ (2009), „България – Китай. Културен туризъм“ (2009), „Китай безкрай“ (2010), „Фън шуй за българи“ (2014).

Триезичната ѝ книга с две издания „България–Китай. Културен туризъм“ (на български, китайски и английски) има три международни награди и е притежание на Конгресната библиотека на САЩ. През последните 18 години е публикувала десетки научни и журналистически статии за културно-историческото наследство и културния туризъм на Китай.

Доц. д-р Соня Алексиева е сред учредителите на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), на Балканския алианс на хотелиерските асоциации (BAHA), на Международното изложение „Културен туризъм” – Велико Търново. Член е на Международната  организация на  журналистите и писателите по туризма (FIJET) и на Управителния съвет на българската секция АБУЖЕТ; Международната федерация на журналистите (IFJ); Българската асоциация по маркетинг (БАМ).

Първият носител е на новоучредената награда „Личност с принос за развитието на културния туризъм в България” на Международното изложение „Културен туризъм” – Велико Търново, присъждана за персонални заслуги в опазването на културното наследство и неговото популяризиране, както и на десетки отличия за развитието на българския туризъм и неговия имидж.

Днешната премиера на новата ѝ книга „Китай през погледа на българите”, издадена с любезното съдействие на китайското посолство, се пада в седмицата на Световния ден на туризма. Това е първата българска книга, написана в рамките на извънредното положение заради пандемията от COVID-19 у нас с организирани и проведени само онлайн интервюта с 25 известни и неизвестни български интелектуалци, китаисти, предприемачи, музиканти, преподаватели, експерти и др. Пред автора участниците представят пътуванията, работата, творчеството и обученията си в Китай, както и над 300 оригинални снимки  от периода 1910-2022 г., огромна част от които допълват темите в изданието.

- Доц. Алексиева, поздравления за новата Ви книга „Китай през погледа на българите”. Тя допълва цяла поредица от книги и сборници, свързани с китайската тематика, в които сте била съставител, редактор, автор или консултант. Как започна тази Ваша вече дългогодишна „китайска връзка”? Доколкото знам, тя минава и през СБЖ, нали?

- Да, точно така – тя започна преди 18 години с покана към мен като член на СБЖ, автор на журналистически публикации на тема туризъм и преподавател по културен туризъм, да бъда част от журналистическата делегация, която пътува до Китай през 2004 г. Размяната на тези професионални посещения са в рамките на дългогодишното сътрудничество между СБЖ и Общокитайската асоциация на журналистите, което, знаете, има над 30-годишна история.

Пътувах не само до известни градове и с много интересни колеги от СБЖ, но и видях извън журналистическата тема в програмата ни, някои от най-известните обекти от уникалното културно наследство на Китай – част от моите професионални интереси, свързани с книгите и публикациите ми, както и с преподавателската ми работа в областта на културния туризъм.

- Това пътуване май не е останало единствено, но с какво го запомнихте?

- Всеки от нас, както много колеги преди и след мен, които са пътували с подобни журналистически делегации, след завръщането си в България трябва да напишат и изпратят своите материали от пътуването. Например, две публикации в печатни или електронни медии.

Аз обаче, написах над 15 – за развитието на китайските медии, за най-големия музей в Шанхай, за културното наследство в Нанкин, за „най-красивия“ за мен обект в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, включен през 1997 г. – класическите  градини в Суджоу, за културната индустрия на страната, за Великата китайска стена, за промените в Китай като туристическа дестинация и т.н.

В началото на тази „китайска връзка”, запомних не само „културния шок“ от преживяното, но и никога не съм предполагала, че ще пътувам до днес 10 пъти до Китай.  И още – че ще редактирам или напиша съвсем различни от моите книги, ще публикувам всяка година и научни, и журналистически статии за историята, културата и наследството на една уникална 5000-годишна цивилизация…

- Разкажете, моля Ви, как се роди новата Ви книга „Китай през погледа на българите”. Как, по какви критерии подбрахте българите, през чийто поглед читателя да открие азиатския гигант?

- На една приятелска среща по покана на китайското посолство в края на 2019 г. с над 40 интелектуалци – китаисти, бизнесмени, творци, преподаватели, експерти, и др., коментирахме как да активизираме още повече партньорството и инициативите между двете страни. Някои от хората около мен бяха посещавали Китай безброй пъти, а други – само веднъж. И докато слушах китайските ни домакини и изказванията на известните български гости, изведнъж записах няколко думи на листа пред мен, за да видя буква по буква новата ми идея за следващата китайска книга! Още не мислех за заглавието ѝ, но знаех как да предизвикам тези известни (или неизвестни) в публичното и медийното пространство личности, да разкажат своите невероятни професионални и житейски истории, свързани с Китай.

Поисках думата, за да споделя веднага идеята си с хората около огромната маса в залата. Днес отново искам да благодаря на всички за подкрепата на този издателски проект. Тръгнах си от срещата с много визитни картички и интересни мнения. Малко по-късно с изключителното съдействие и подкрепа на екипа на китайското посолство, подготвихме и допълвахме списъка, планирахме по седмици работата по издателския проект и харесах заглавието им: „Китай през погледа на българите“.

Всъщност то беше продължение на книгата „Китай през погледа на българските приятели“ (2006), която също издадохме тогава заедно с посолството. Но в новата книга щяхме да разкажем какво се е променило в Китай 16 години по-късно…

Критериите? Имената на тези българи обединяваха постиженията им в културата и изкуството, в икономиката и бизнеса, в политиката и науката, в предприемачеството и туризма. Искахме да разкажат своите невероятни професионални и житейски истории, свързани с Китай, но и да проектират споделените успехи, открития и проблеми върху българската действителност.

- Книгата Ви ще бъде представена в Китайския културен институт в София днес, на 29 септември, в навечерието на националния празник на КНР 2 октомври. Какво мислите за мястото на тази глобална сила в днешния сложен свят?

- Ще Ви отговоря първо с примера за негативната промяна, която всички изживяхме в днешния сложен свят. Приключихме с планирането на съдържанието на  книгата в началото на 2020 г. И дойде 13 март …Това е първата българска книга с интервюта, проведени изцяло онлайн по време на извънредното положение в условията на COVID–19. Нейната реализация започна в необичайна комуникационна и психологическа ситуация. Тези над 400 страници представят 25 интервюта, направени само през zoom, skype, viber или с мобилен телефон в продължение на повече от година.

В тази ситуация над 30 души – интервюираните в книгата и екипът, видяхме и тъмната страна на онлайн комуникациите, но преоценихме и в журналистиката, и в живота,  стойността на реалното общуване. Защото аз се познавах само с четирима-петима от тези хора, с останалите 20 се „запознах“ пред екрана…Така че днес, на 29 септември, ще се видя за първи път с повечето от тях и ще мога да им благодаря лично за нашето виртуално пътешествие и в света на думите, и в света на китайската история, култура и икономика.

И завършвам с още един пример. В една от последните книги, издадени у нас на тази тема – „Глобализация по китайски“ на проф. Уан Иуей („Катехон“, 2021) в превод на Лин Уеншуан и известния наш колега, журналистът Тодор Радев, редактор в българската секция на Китайското национално радио за чужбина, актуалните отговори на Вашия въпрос са много. Цитирам един възможен от тях за значението на силата в днешния сложен и все по-неочаквано променящ се свят: „В древността хората се конкурирали с морал, по-късно – със стратегия, а сега със сила“.

- Вие сте специалист в областта на културния туризъм, член сте на FIJET и АБУЖЕТ. Как виждате ролята на журналистите и на журналистическите публикации за културния туризъм в укрепването на взаимното опознаване и международното разбирателство, което днес е доста затъмнено от глобални конфронтации?

- На първо място – да отразяват действителността и истината, когато представят реалното развитие на културния туризъм в реалните туристически дестинации. Рекламата лесно може да заблуди потребителите с динамичните туристически сайтове, с красивите видеоклипове и с „магическите“ турове към несъществуващи легенди. Но журналистическите публикации реагират с факти, данни и действителни примери за проблемите с качеството на инфраструктурата и туристическия продукт, за бавната дигитализация в българския туризъм, за видимия кич във фолклорните събития и сувенирната индустрия. Нищо ново под слънцето – това е ролята на журналистите. 

Запазване на културното наследство като уникален ресурс на човечеството, е част от развитието на културния туризъм в една защитена културна среда, който налага опознаване, популяризиране, споделяне и защита на паметниците на културата, традициите, занаятите, маршрутите, обектите, пейзажите и др.

Още в Международната харта за културен туризъм на ИКОМОС (1999) културният туризъм е определен като вид туризъм, който използва като ресурс наследството, а именно – културните и природните ценности на средата, съхраняващи колективната памет на обществото. Той е в основата на взаимното опознаване и международното разбирателство, на желанието да мечтаем за нови пътешествия. Но ние, хората, сме тези, които взривяваме силата му с войни и конфликти, с екокатастрофи и експлоатация на природата, с неразбирането на истинския смисъл на устойчивия туризъм в една все по-комерсиализирана туристическа индустрия, която ни заобикаля днес…