Разговаряме с проф. Лилия Райчева за обобщението около състояла се в София работна среща на ръководения от нея международен проект под надслов „Критично изследване на медийните рискове и възможности за делиберативна комуникация: Сценарии за развитие на европейския медиен пейзаж“.

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и дългогодишен преподавател във ФЖМК на СУ „Св.Климент Охридски“ и в много наши и чужди авторитетни университети. Медиен изследовател с множество публикации у нас и в чужбина, с многолетен опит в медийната регулация и телевизионното производство. 

Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е съставител е на 12 книги, автор на 2 книги и множество научни публикации в България и чужбина.

Наред с научната си дейност, проф. Райчева е и сценарист, режисьор и ТВ продуцент. Тя е създател на култовото тв състезание „Минута е много” (1980-2011 с излъчени 756 броя). То е може би единственото, което и до днес се помни, а и липсва на много зрители.

Проф. Райчева, преди дни приключи Софийската среща в рамките на ръководения от Вас проект MEDIADELCOM – „Критично изследване на  медийните рискове и възможности за делиберативна комуникация: Сценарии за развитие на европейския медиен пейзаж“. Какво дебатирахте на тази среща и до какви заключения и решения стигнахте? Кое беше най-важното, което приврече Вашето внимание по време на срещата?

Това бе третата присъствена среща от началото на тригодишния проект по програма „Хоризонт 2020“, стартирал през март 2021 г. Първите две бяха съответно в Талин и в Дубровник. Иначе всеки месец ние дебатираме виртуално за напредъка ни по различни теми, съгласно приетия план на Консорциума.

На тази среща в София отчетохме междинните резултати от две мащабни национални проучвания – едното, свързано с библиографията на изследваните източници, а другото -  с критичните моменти в развитието на медийната среда.

Обсъдихме също и информацията от експертните интервюта с медийни специалисти от 14-те страни-участнички в проекта. Представени бяха и дневникови анкети, за да се направи своеобразна снимка на медийното потребление.

Актуализирахме плана си за участие в авторитетни научни конференции като тази на Европейската асоциация за изследвания на комуникациите (ECREA), Международната асоциация за изследвания на масовата комуникация (IAMCR) и Международната комуникационна асоциация (ICA), както и публикации в специализирани издания. Напълно в духа на делиберативната комуникация успяхме да сближим различията си и да се фокусираме с консенсус върху предстоящите задачи.

Бихте ли споделили Вашето лично мнение как медиите биха били полезни за делиберативната комуникация? И как могат да помогнат на обществото в тази посока в качеството си на четвърта власт?

Медиите по принцип са призвани да бъдат глас на обществото и коректив на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. В съвременността, обаче, това става все по-трудно и в този смисъл ми се струва, че метафората за медиите като четвърта власт остава в сферата на стилистиката.

Живеем във време на интензивно развитие на информационните и комуникационните технологии, но като че ли все-малко се чувстваме информирани, макар да плуваме в море от информация. А комуникацията на различни равнища все повече губи основната си същност на обмен на информация и превръщането й в знание. Вертикалните структури продължават да преобладават над хоризонталното споделяне.

В този смисъл делиберативната комуникация за вземане на решения след разумна дискусия на различни идеи е изправена пред големи предизвикателства. Тъкмо на медиите им прилича, вместо да се увличат комерсиално по сблъсъци и скандали, да проведат тази разумна обществена дискусия за социалното сближаване – това, всъщност, е и техният професионален смисъл в съвременността.  

Вие лично вече стигнахте ли до яснота кому ще е необходим този Ваш проект предвид сегашната ситуация в медиите и то не само у нас, но и в другите европейски страни?

Надяваме се резултатите от проекта да бъдат полезни за всички, които се занимават професионално с медии, а и за аудиториите. Целта е те да послужат при изграждането на политики за подобряване на функционирането на медиите и в частност – на журналистиката, в услуга на обществото.

Мислите ли, че журналистите най-после могат да бъдат признати за важността на работата си, а политиците - да осъзнаят, че журналистиката е четвъртата власт?

Не веднъж съм се позовавала на взаимообвързаността на два процеса в обществото у нас: политизация на медиите и медиатизация на политиката. Тя е и икономически предпоставена, следвайки предписанията на Единния пазар на Европейския съюз за свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги. А медиите са дефинирани като услуги.

Преди близо десетилетие Съветът на Европа се обърна към 47-те си страни-членки в нарочна Препоръка да предложат ново понятие за медиите, като най-важния инструмент за утвърждаване на свободата на изразяване в публичната сфера, даващ възможност на хората да упражняват правото си да търсят и получават информация. В шест критерия и три стандарта със съответните показатели обосновано са очертани насоките към това ново определение, съобразено със съвременната цифрова среда. Но то не е предложено и до днес.

Впрочем, в Етичния кодекс на българските медии от 2004 г. са приети основните принципи на тяхното функциониране. Сред тях са и отстояването на редакционната независимост, и представянето на достоверна информация, и взаимоотношенията в медиите и между медиите, и разграничаването на фактите от коментарите и предположенията, и още много.

У нас медиите, според регистрите на Съвета за елекронни медии и Министерството на културата (а колко още има нерегистрирани), са много повече, отколкото стагнираният пазар може да понесе. Така че не само политиците и бизнесът са препъни камъните за нормалното функциониране на журналистиката. Струва ми се, че журналистическата гилдия сама си нанася най-големите вреди.

Иначе, и политиците, и бизнесът са наясно за важността на медиите като четвърта власт, която да бъде въвлечена всячески в прокламиране на техните интереси. Важното е дали самите медии съумяват да отстояват професионалните параметри на тази власт.

Преди близо три десетилетия, през 1993 г., в документалния филм на Николай Волев „Вестникарската война“ една знакова по онова време журналистка бе попитана дали би напуснала медията, в която работи, ако разбере, че собствениците се занимават с нещо нередно. „Предполагам, но не мога да кажа с увереност, всички ядем все пак“, тогава отвърна тя.

Тази прагматика никак не се е променила след толкова много години. Спомням си как още когато бях студентка от първия випуск на профил „телевизия“, вероятно за да акцентира върху значимостта на журналистическата отговорност, проф. Дафин Тодоров ни казваше: „Хората се делят на журналисти и други“.   

Не мога да не ви попитам и Вас, след като потърсих мнението на Ваши колеги-участници в Софийската среща, за предприетата от ЕК инициатива да представи официално проектозакон за свободата на медиите, който предвижда гаранции за независимост на издателските служби от политическите власти и индустриалните магнати. Досега има предварителна версия, която изисква от собствениците на медии да дават яснота за произхода на средствата и да не допускат влияние върху работата на медиите. С какво Вашият проект би бил полезен в тази посока?

Да, цифровизираната медийна среда се развива непрекъснато. Затова правната рамка и регулацията, вместо да я следва, е по-продуктивно да я изпреварва.

Предложението на Европейската комисия донякъде надгражда  ревизираната вече Директива за аудиовизуални медийни услуги. Надявам се, че след очакваните дискусии ще се артикулират ефективни инструменти, както и санкции за неспазването на тези гаранции за медийните свободи.

Впрочем, когато този документ влезе в сила, дано у нас да се намери след години нищоправене политическа воля за отражението му в напълно нов медиен закон, който наистина да гарантира независимостта на медиите. Например, в интернет страницата на Комисията по култура и медии на 47-то Народно събрание няма и следа за разговор за такъв закон. Даже предложеният от проф. Райна Николова проект на закон за Българското национално радио и Българската национална телевизия беше подминат с хладно безразличие.

Що се отнася до европейските регулации, страните-членки ги прилагат нееднозначно. Целта на проекта е да анализира и сравни различните аспекти на регулаторните политики – и по отношение на прозрачността на медийната собственост, и на достъпа до обществено важна информация, и на баланса на гледните точки, както и на други елементи, които засягат делиберативната комуникация. Демократичното развитие има нужда от конструктивен диалог, не от яростна конфронтация и чертаене на червени непреодолими линии, за да се постигнат разумни решения за социално сближаване и напредък.

Ще си позволя да цитирам: „Целта е да се разработи инструмент за диагностика (модел за изграждане на множество сценарии) за политици, преподаватели, органи и институции, медийни експерти и журналисти, който позволява да се осъществи цялостна оценка на рисковете и възможностите относно делиберативната комуникация и съответно - социалното сближаване в Европа.“ Как ще се случи това и осъществяема ли е подобна цел предвид съществуващата действителност и толкова различните и специфични условия в европейските страни? И още нещо. Извън ЕС Вашият проект заинтересува ли други държави? 

Навлизаме в най-интересния етап на проекта – след като приключим със сравнителния анализ на практиките в страните-участнички, да предложим поливалентен модел, който да очертава рисковете и да посочва възможностите пред делиберативната комуникация. Търсим пресечните точки, спецификите и перспективите.

Интерес към проблематиката извън Европейския Съюз проявяват изследователи от Норвегия, Швейцария, Сърбия, Северна Македония, Русия, САЩ. Като зачестят публикациите ни, вероятно и интересът ще се усили.  

В рамките на форума обсъдихте ли междинните резултати от изследванията, заложени в проекта, както и основните изводи в четирите области: правна и регулаторна практика; тенденции в журналистиката; медийни потребители; медийни компетенции и грамотност? Какви са резултатите?

Обсъдихме подробно двете национални проучвания, осъществени във всеки от екипите-участници в Проекта. Едното е свързано с анализ на специализираната литература и бази данни за периода 2000-2020 г. За състоянието на българската медийна среда подбрахме 235 източника: академични национални и международни изследвания; констатации на транснационални организации, наблюдаващи медийните системи в световен мащаб; масиви от данни на националната статистика и публичните институции; законодателни, политически и регулаторни документи; доклади на неправителствени организации; социологически проучвания; публикации на медии и на професионални асоциации, свързани с  четирите изследвани области: правна и регулаторна рамка, журналистически практики, медийно потребление и медийни компетенции.

Големите сравнителни изследователски проекти, които събират периодично данни и произвеждат сравнителен анализ за определени периоди, както и задълбочените коментари за медийната индустрия у нас са относително оскъдни и непоследователни. При сравнителния анализ се оказва, че при всички 14 страни-участнички в по-малка или в по-голяма степен се наблюдава непълнота в събраната информация. За да се компенсират празнотите, бяха проведени допълнително експертни интервюта с медийни специалисти: изследователи, журналисти, политици, управленци и регулатори. За България интервюираните са 16.

Другото проучване надгражда първото – на базата на подбраните източници да се очертаят рисковете и възможностите пред делиберативната комуникация в четирите области във всяка една от страните-участнички в Проекта. Прилага се методиката на калибриране по зададени критерии, успешно използвана при изследване на медийната среда в Западните Балкани. Обсъдени бяха и дневниковите анкети с 10 въпроса, разглеждащи степента на медийна грамотност. Всяка страна трябваше да представи анализ на отговорите на 50 респондента.   

В края на разговора ни ми се иска да ви помоля да ни кажете с какво ще допринесе българското участие, във Ваше лице, в разработката и приложението на проекта за българското медийно пространство? И може ли той да намери своето приложение тук, предвид медийния пейзаж, който е добре познат на всички ни?

Партньор на проекта от България е Софийският университет „Св. „Климент Охридски“. Щастливо съвпадение е, че срещата на Консорциума се състоя в рамките на 70-годишнината от началото на университетското образование по журналистика у нас. В българския екип участват д-р Бисера Занкова – специалист по медийно право, и млади учени, придобили докторската си степен във Факултета по журналистика и масова комуникация: Нели Велинова, Надежда Митева, Лора Николова и Мариян Томов.

Всички заедно участвахме в изпълнението на отделните задачи, подготвяме участията с доклади в научни конференции и с публикации в авторитетни международни издания. Не само нашите разработки, но и тези на екипите от другите страни-участнички, както и сравнителните анализи, ще бъдат достъпни чрез платформата на проекта. Целта е тези изследователски усилия да подпомогнат медиите за осъществяването на смислен диалог за социално сближаване.

Снимки БТА и личен архив