СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Енчо Господинов за доайена на българското вестникарство Любен Генов

04.08.2022
Фейсбук
Енчо Господинов

Любен Генов. Снимка: Къдринка Къдринова

"Доайенът на българското вестникарство Любен Генов, с когото работихме заедно в някога легендарния в.”ПОГЛЕД”, продължава и до днес комитската си дейност на просветител, репортер, изследовател и хроникьор с младежки плам, остър поглед и пиперлив език," пише Енчо Господинов.

На 31 юли яркото перо на аса в международната журналистика и в дипломацията Енчо Господинов посвети на доайена на българското вестникарство Любен Генов следните сърцати думи, публикувани във Фейсбук:

ПЕТ СЕДМИЦИ след 86-ия рожден ден на Любо и на моя имен ден (24 юни) , отпразнувахме като “Сън в лятна нощ” на Шекспир нашия общ празник. С дъх на хиляда билки като на Еньовден, във великолепната атмосфера на хотел “Воденицата”.

Хотелчето е като орлово гнездо, надничащо над спокойното и китно градче Гоце Делчев в небесносините гънки на Пирин. Наоколо се долавят нашепванията на Яворов за комитските изригвания на българския войвода Гоце Делчев и неговите верни другари. Освен за нашия с Любо общ празник, бяхме дошли тук по покана на кмета Владимир Москов за честванията на 119-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.

Доайенът на българското вестникарство Любен Генов, с когото работихме заедно в някога легендарния в.”ПОГЛЕД”, продължава и до днес комитската си дейност на просветител, репортер, изследовател и хроникьор с младежки плам, остър поглед и пиперлив език. Който иска да се убеди в това, да разлисти последния брой на великолепното литературно списание “ВЕЗНИ”, издавано от друг комита - Иван Гранитски. Любо предлага мъдър текст за сюжетните извори на най-красивите творби на Елин Пелин.

Като се замисля, май няма друг такъв случай днес на подобно вестникарско номадство. От репортер през отговорен секретар и главен редактор на няколко големи вестника, Любо продължава да се бори - като Дон Кихот и Гоце Делчев в едно - за честта и достойнството на нашата клета професия, за чистотата и блясъка на българския език и за също тъй клетото днешно положение на Майка България.

Но да не задълбаваме в тази насока. Като един последен мохикан от едно гаснещо поколение новинари, Любо продължава да върти томахавката с перо на върха и да сипе огън и жупел по всичко, което е несправедливо, фалшиво, двулично и нескопосано. Веждите му са все тъй строго сключени под критично гледащите очи, но сърцето му е широко отворено за приятели, за хубавото в занаята и за красотите на България.

Да е жив и здрав още много години и да върти калъчката на словото все тъй безмилостно.