Всички, които вярват в свободата на печата, трябва да осъдят екстрадицията на Джулиан Асандж, пише Тревор Тим, изпълнителен директор на Фондация „Свобода на пресата“.

Британският министър на вътрешните работи официално одобри екстрадирането на издателя на „Уикилийкс“ Джулиан Асанж в САЩ. Това е най-новото развитие на опасно и погрешно наказателно преследване, което има потенциала да криминализира журналистиката, свързана с националната сигурност в САЩ, пише Тревор Тим, изпълнителен директор на Фондация „Свобода на пресата“. Статията му във freedom.press е преведена на български и публикувана в "Барикада".

Преди това голяма коалиция от организации за защита на гражданските свободи, сред които и Фондация „Свобода на пресата“, призова главния прокурор на САЩ Мерик Гарланд да прекрати делото срещу Асандж в името на защитата на правата на журналистите навсякъде по света. Същото направиха и редакторите на големи информационни издания като „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Пост“.

Продължавайки с екстрадирането на Асандж, министерството на правосъдието на Байдън пренебрегва тревожните предупреждения на практически всички големи организации за граждански свободи и права на човека в страната, че делото ще нанесе непоправими щети на основните права на свобода на словото на журналистите в САЩ.

Съдебното преследване, което включва 17 обвинения по Закона за шпионажа и едно по Закона за компютърните измами и злоупотреби, обхваща събития, случили се преди повече от десетилетие, но е повдигнато едва при управлението на Тръмп – след като Министерството на правосъдието на Обама  е обмисляло обвинения, но ги е отхвърлило заради опасните последици за свободата на словото, гарантирано в Първата поправка на Конституцията.

Съобщенията в медиите сочат, че Асандж може да има поне още една възможност за обжалване, така че е възможно той все още да не бъде качен на самолет за САЩ. Но това е още едно обезпокоително развитие в този процес, който може да подкопае фатално правата на журналистите през XXI век.

Не е нужно да харесвате Асандж или политическите му възгледи, за да разберете опасността на този случай за журналистите навсякъде по света. Дори и да не го смятате за „журналист“, голяма част от дейностите, описани в обвиненията срещу него, са обичайни практики при събирането на новини. Една успешна присъда потенциално би превърнала в престъпление получаването на класифицирана информация, търсенето на източници за повече информация и публикуването на определени видове класифицирана информация. Журналистите, разбира се, извършват всички тези дейности постоянно.

Има известна историческа ирония във факта, че обявяването на екстрадицията се случва по време на годишнината от съдебния процес за „Документите на Пентагона“, който започна с публикуването от „Таймс“ на статии, основани на легендарното изтичане на информация на 13 юни 1971 г., и продължи до основополагащото становище на Върховния съд, отхвърлящо предварителните ограничения, на 30 юни 1971 г.

В месеците и годините след този провал разобличителят (и съосновател на Фондация „Свобода на пресата“) Даниел Елсбърг стана първият журналистически източник, обвинен по Закона за шпионажа. Това, което мнозина не знаят, е, че администрацията на Никсън се е опитала да преследва и репортера на „Таймс“ Нийл Шийн за получаването на „Документите на Пентагона“ – по много сходна правна теория, която Министерството на правосъдието използва срещу Асандж.

За щастие, това обвинение се провали. И докато и това не се провали, ние продължаваме да настояваме администрацията на Байдън да прекрати съдебното преследване. С всеки изминал ден то продължава да подкопава свободата на словото.