Срамната „съпътстваща щета” – свободният достъп до информация

  • 07.06.2022
  • СБЖ
  • Снежана Тодорова
Да не забравяме Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”.

Недопустимо е – особено за европейци – да се забравят думите на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”. Повтаряме и подчертаваме: спусканите от ЕС забрани за достъп до медийни източници, обявявани за пропагандни, погазват гражданските свободи в обществото и пречат на професионалната работа на журналистите.

При никоя от досегашните немалко войни, разтресли света през последните над три десетилетия след прибързано обявения „край на историята”, не сме преживявали толкова брутален ефект върху медийната сфера, колкото сега, около сблъсъка в Украйна. Пропагандната конфронтация, произвеждаща невиждан потоп на лъжливи „новини” от всякакви посоки, се е превърнала в бедствие за всички, които продължават да държат на нормалната и разумна журналистика, сверяваща и отразяваща всички данни и гледни точки, дори и в условията на война.

Както СБЖ посочи още в началото на март т. г., наложилите се именно сега като редовна практика санкционни мерки на ЕС, които спират достъпа на европейските граждани до изразяващи официалната позиция на Москва руски медии, е горзен и тревожен сигнал. Защото това е еднозначно и накърняващо самите принципи на ЕС орязване на свободния достъп до информация.

Независимо дали ни харесва или не една или друга информация, независимо дали е възможно да се потвърди нейната достоверност или не, независимо какви лични пристрастия обсебват журналистическите и гражданските съвести, недопустимо е – особено за европейци – да се забравя емблематичната фраза на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”.

Вместо това днес набюдаваме драстично погазване на плурализма и свободата на информацията, при това не от кого да е, а от европейските институции, които винаги досега са определяли следването на тези принципи като основополагащо за демокрацията.

Още в края на февруари Еврокомисията разпореди на членките на ЕС да спрат излъчването за страните си на руската многоезична телевизия RT и на информационната агенция „Спутник” – и достъпът до тях бе прекъснат навсякъде, включително и в България. А преди броени дни във вече шестия антируски санкционен пакет на ЕС бяха включени още три руски телевизии – „Россия RTR”/ „RTR Планета”, „Россия 24/Русия 24” и Center International. Аргументите са все същте – тези медии били пропагандни инструменти на Москва.

Дори и да са такива, защо европейският гражданин е третиран като умствено непълноценен, та някакви чиновнически и (гео)политизирани структури на ЕС да решават вместо него какво може и какво не може да гледа в медийното пространство?

Да не говорим пък за европейските журналисти, които по самия характер на работата си просто са длъжни да имат свободен достъп до всички източници на информация, за да получават цялостна и пълноценна в сложността си картина на събитията.

Както и при миналия подобен случай, сега СБЖ отново изразява несъгласие и тревога от прилагането на подобен медиен филтър, спуснат „отгоре” – отблъскваща практика, позната ни от едни не тъй далечни тоталитарни времена, скарани с медийната свобода. Повтаряме и подчертаваме: всяка забрана за достъп до медийни източници, колкото и силен да е пропагандният им профил, е недопустима с оглед свободния достъп до информация. Такава забрана е посегателство не само върху гражданските свободи в обществото, но и сериозна пречка за професионалната работа на журналистите.

Дали случайно или не, но на 6 юни, когато вече бе в сила ветото върху новите три руски телевизии (заедно с които забранените руски медии в ЕС станаха общо пет), абонатите на А 1 в България внезапно се оказаха с още една „екстра” – бяха лишени и от достъп до официлната държавна телевизия на Русия Първи канал. При позвъняване на справочния телефон на А 1 автоматичен глас поясняваше, че проблемът с прекъсването на Първи канал е технически и не е част от европейските санкции. Повече разяснения липсваха. Те не бяха дадени и по-късно, на 7 юни, когато сигналът вече беше възстановен.

На какво се дължеше това извънсанкционно прекъсване в продължение на цял ден? На хакерска атака? От кого? Или причината е в някакви засечки и съображения на доставчика на сигнала А 1? Защо значителна част от българската аудитория беше лишена от правото да научва информациите на Първи канал в ден на ожесточени обстрели по граждански обекти в Донецк и Луганск?

Случаят налага отново да бъдат поставени остро и въпросите кой, как, по какви критерии, доколко прозрачно и с каква отговорност пред потребителите решава в България до какви медии да има достъп националната ни аудитория. Тези въпроси вече прозвучаха доста високо още в края на март, когато се оказа, че три водещи телекома – пак А 1, а освен това също БТК/Vivacom и Yettel, са прекъснали достъпа на своите абонати до цяла поредица от руски медии, въобще не влизащи в санкционния списък на ЕС, като сред тях бяха и водещи информационни агенции като ТАСС и РИА „Новости” плюс влиятелни вестници като „Комерсант” и „Известия”.

Ситуацията тогава беше направо конфузна, защото телекомите се оправдаваха, че са взели решението в съответствие със списък от 45 хиляди онлайн адреса, обявени за блокиране в края на февруари от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” (ГДБОП) и Министерството на електронното управление (МЕУ). В същото време обаче МЕУ и ГДБОП отрекоха и официално обявиха, че спрените руски медии изобщо не фигурират във въпросния 45-хиляден списък.

Пинг-понгът около загадката чия е отговорността за решението, бе подмятан достатъчно дълго, та общественото внимание да се разсее. По-късно достъпът до някои от онези руски медии (не до всички) бе тихомълком възстановен, но така и без да се разбере кой и как взима решенията в тази сфера. Днес е редно отново да поискаме пределна яснота по тази важна тема.

Нека напомним статия на в. „Капитал”, посветена на проблема и излязла на 31 март т. г. Авторът ѝ Йоан Запрянов справедливо посочва: „Ясно е, че голяма част от съдържанието на държавните руски агенции е пропаганда, но цензурирането, първо, е авторитарен инструмент, второ, не може да спре всички канали на информационната война и, трето, често може да доведе до обратен ефект... Това е първият случай, в който българският интернет се цензурира по политически причини и създава опасен прецедент. Филтрирането на определени сайтове до момента беше запазена марка на диктаторски режими.”

Така е. Когато свободният достъп до информация се орязва и се превръща в срамна „съпътстваща щета” на тектоничен геополитически сблъсък като сегашния, това е убийствен рикошет за прилагащите такава цензура и приравнява методите им към диктаторските – независимо каква е мотивацията им.

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ

 

Свързани:

Спирането дори на спорни медии е сериозна щета за свободата на информация

Дата: 02.03.2022

Акценти и позиции