Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

В един  от великденските празнични дни на малкия екран гледах два големи концертни и телевизионни спектакли с авторите на текстове за незабравими песни Михаил Белчев и агент Иван Тенев.

И между заставките „ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ” прозвучаха песни  от минали години. В юбилейния концерт на Михаил Белчев за  75-годишнината му и в юбилейния концерт на Иван Тенев за 70-годишнината му под надслова „45 години  златни  хитове” пяха искрено и празнично Кристина  Димитрова и Орлин Горанов, „Тоника СВ”, Веско  Маринов, Панайот Панайотов, Нели  Рангелова, Маргарита  Хранова, Искра Радева, Петя Боюклиева, Росица Кирилова, Йорданка  Христова, Асен  Масларски, дует „Шик”, групите „Сигнал”, „Спринт”, „Фактор”, „Трамвай номер  пет” и Петко Петков, Васил Петров, Мая Нешкова, Момчил Колев, ФСБ , „Щурците” и много  други.

Много от песните пяха или припяваха като бек вокали от публиката и присъстващите в голямата  зала на Националния  дворец на  културата... А преобладаващите заглавия и хитове бяха от  годините преди демокрацията и Прехода, преди още  да изпеем „Времето е наше” . И всички аплодираха горещо авторите Михаил Белчев и Иван Тенев.

Защото в началото беше  словото, а  с него  и словото, написано и по нотите и клавирите на известни композитори, създали  през миналите  години хитовете.

Звучаха  песни  на Мария Нейкова, Мария Ганева, Стефан Диомов, Кирил Икономов, Иван Пеев, Стефан Димитров, Хайгашот Агасян, Зорница Попова, Димитър Пенев и много  други. Песните връщаха щастливи  спомени, черните и  бели  спомени  на детството и черните  и бели спомени от календара  живот...

И се сетих как в края на миналия и началото на новия  век български  демократи внесоха и  гласуваха закон за престъпното социалистическо време, за  мракобесието в този период. И се опитаха да забранят всичко, което носеше  знака на соцвремето. Помня отлично и имената им – Мартин Димитров, който още е в българския  парламент, Петър Славов и  професор Вили  Филков...

 И си представих, ако чудесните текстописци и поети се бяха отказали от песните си, писани в онова същото „мрачно и непоносимо” време, какво щеше да звучи в залата и в домовете ни пред телевизорите през празничните  великденски дни? Защото повечето от хитовете бяха от годините преди 1989-та. „Златният Орфей” също беше тогава, а той присъстваше актуално и в сценариите на юбилейните концерти на Белчев и Тенев...

И за миг между телевизионните заставки „ХРИСТОС  ВОСРЕСЕ” премина като на забавен  каданс  пред очите и ушите  ми „Песента възкръсна! Во истину  воскресе! От онова  време”...

Песента върна не толкова носталгия, колкото истината за времето, в което бяха създавани тези хитове. И тях сега  ги пееха и певци от плаката на СДС до храм-паметника „Александър Невски” с логото „Времето  е наше”. Пееха ги и онези , които не застанаха  тогава за обща демократична снимка. Заедно  те сега  благодаряха  искрено на авторите на хитовете , които ги бяха направили известни или просто им бяха дали първия тласък в популярната естрадна и забавна кариера... За да празнуват след 33 години Преход и  демокрация своите „45  юбилейни хитове”, своите 60 , 70 и 75-годишни  юбилеи... Именно  с песните, създадени прес престъпното време...

Послепис:

А нали  си представяте, ако само прибавим към повода, поради  който написах  тези изречения, и златното  наследство на Емил Димитров и Лили Иванова, ако споменем не всички останали, а само, примерно, Недялко Йорданов, Павел  Матев, Валери Петров, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Миряна Башева, Петър  Анастасов, Маргарита Петкова, Александър Петров като великолепни и незабравими поети, чиито стихове имат и своите хитови и вечни песни...

 Ако прибавим не всички, а поне само няколко имена на композитори, оставили имената си от същите тези години, като Тончо  Русев, Митко Щерев, Найден Андреев, Георги Костов, Александър Йосифов, Вили Казасян и много  други, чиито хитове няма как да оставим в музея на социалистическото изкуство, защото още живеят в душите на хората... И още връщат светли и черно-бели чувства.

Не  може всичко да е само черно за миналото. Както е, примерно, в мислите на Александър Йорданов, Асен Агов, Иво Инджев, Георги  Марков, Спас  Гърневски, Бойко Борисов, Соломон  Паси, Илиян  Василев, Тома Биков и останалата  компания. Има и „бели” песни...