Свободата роди „Дума“, а свободата е състояние на духа и словото се ражда от сърцето. „Ако то спре да тупти, ако Духът залинее, никакви байпаси не могат да спасят и левия вестник, и самата БСП“. Казал го е Стефан Продев.

Със съгласието на авторката препечатваме следния коментар, който журналистката Велиана Христова публикува на своя профил във Фейсбук на 4 април - деня, в който се навършиха 32 г. от остоваването на Продевата "Дума":

На всички думаджии – честито! Преди 32 години на този ден излезе първият брой на Продевата „Дума“ - едно уникално явление сред българските медии, един вестник луд, но мъдър; вихрен и немирен. Роди се „Дума“- автентичният ляв вестник, вестник идея. Роди се като служител на истината, като носител на професионализма и на морала. Роди се онази спойка, онова задружие от съмишленици, които Стефан Продев ненатрапчиво изгради около себе си и които всички наричаме думаджии. За нас и за читателите на Продевата „Дума“ 4 април е сакрална дата. Ние имаме право да си я честитим.

Много премеждия преживя „Дума“ през годините. Честният вестник не живее леко, ограбен беше след прословутата "конфискация на имуществото", 4 пъти бе спиран от безпаричие, пращаха чужди на духа му хора да го управляват икономически, на някои в партията не им понесе честното слово на Продев за "мобифоните и червените бабички", други го предадоха. Писала съм вече, че най-страшното, което помня, беше лицето му в деня, когато се върна, след като реши и си подаде оставката като главен редактор. Който е минал през това училище, знае за какво говоря. Всъщност, Продев го изгониха.

Щастлива бях, че духът, който бе синоним на вестника, все пак успя да се запази и го преведе през перипетиите на годините. И когато от БСП гонеха главните му редактори, и когато го моряха от глад, когато отменяха празника на „Дума“ на 1 май, духът му оставаше.

Днес обаче видях, че тези, които преди няколко месеца подмениха „Дума“ и я превърнаха в антипод на Продевия вестник - в орган на тесния кръг около председателката Нинова, имат наглостта да употребят и Продевото име за личната си възхвала.

Първото кредо на Продев бе, че вестникът не е и няма да бъде орган на ЦК. Като решиха да го цитират днес, защо скриха думите му: „Още от първия си брой ДУМА обеща да бъде вестник на всички, които търсят истината… Тя не е партиен орган в стария тоталитарен смисъл на това понятие, а знак за нов професионален и граждански подход… Отрежем ли езика й, ще я превърнем в чучело или в исторически експонат... Най-големият ми грях е, че не успях да превърна ДУМА в стока или в слугиня. Защото не исках“.

Точно така. „Дума“ не стана слугиня. Аз съм единственият журналист, който почти 32 години работи в нея – от първия й брой, и съм жив свидетел, че не можаха да пречупят духа й. Допреди няколко месеца, когато го екзекутираха.

Днес същите хора, които стъпиха в редакцията за пръв път, за да изхвърлят от нея знакови журналисти; които не допускат на страниците на вестника ни една дума извън указанията от кабинета на четвъртия етаж, носят торти и си правят снимки с остатъците от екипа на „Дума“. Нинова, която досега удостои работещите във вестника с присъствието си веднъж - след две години покани, молби и писма, за да им съобщи, че правят „лош продукт“, сега изведнъж засия от любов към тях. Утре най-вероятно фотосите ще се мъдрят на първа страница. А поредният читател ще се откаже от абонамента си за „Дума“, както някои вече направиха.

И не мислете, че пиша всичко това, защото ме е яд, че ме изгониха. Напротив, спестиха ми неизбежността да напусна сама вестника, който съм създавала и обичала – аз в него и той в мен, защото „този“ вестник сега е обида за самия Продев и за думаджиите. Читателите ни обичаха, получих в подкрепа прекрасни думи от стотици знакови интелектуалци и други читатели, дори от хора, които съм критикувала, за каква по-голяма награда може да мечтае един журналист?! Услуга ми направиха.

Сега новите господари на „Дума“, чужди на това, което бе тя, продължават да принуждават колеги там да работят без всякакъв договор, под чехъл. Ни звук. Проблемът не е и в ниските заплати. Проблемът е, че свободата роди „Дума“, а свободата е състояние на духа и словото се ражда от сърцето. „Ако то спре да тупти, ако Духът залинее, никакви байпаси не могат да спасят и левия вестник, и самата БСП“. Казал го е Стефан Продев. Четвърти април е негов празник. Техният рожден ден, на сменената „Дума“, е през ноември, когато я възседнаха, а кръщенето бе през януари, когато изгониха Продевите журналисти. Да не им пречат.