Начало
 
 

Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.

14.08.2010 /23:30 | Автор : Диана Коларова Големина на шрифт: a a    Отпечатай:

Правени са в миналота няколко опита за учредяване на Дружество на столичните журналисти (ДСЖ), разказва Диана Коларова на сайта си.

Първият опит за образуване на журналистическо дружество в София е през 1905 г. Събранието се е състояло в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 г. е приет уставът и е избрано първото ръководство.

На това събрание присъстват: Сава Илчов, Иван Коларов, Христо Абрашев, Иван П. Костов, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков, Лазар Пулиев и други.

Събранието избира за председател Лазар Пулиев-Дядката. През 1908г.в сладкарница "Охрид" в София се събират около 10-15 журналисти.

Сред тях: Петър Завоев, Цанко Добруджалиев, Петър Карчев, Иван П.Костов (в. “.Дневник”), Рачо Стоянов-Сатин (в.. “Ден”), ,Добри Попов, Цанко Сталийски.

Още: А.Дагарадинов, Йордан Сливополски-Пилигрим, Симеон Златарев, Любомир Харизанов, Христина Антонова( в. “Камбана”) - първата жена професионална журналистка в България.

Събранието се председателства от Мишел Герджиков, а за председател на ДСЖ е избран Петър Завоев.

В различни периоди председатели на ДСЖ са били: Лазар Пулиев (1858-1934), Петър Завоев (1880-1969), Спас Икономов (1888-1932), Васил Пасков ( 1874-1934), Петко Пенчев (1882-1947), Стефан Танев (1888-1950), Йордан Мечкаров(1891-1954), Христо Силянов (1880-1939), Георги Кулишев (1885-1974), Никола Милев( 1881-1925), д-р Тодор Христов, Димо Казасов (1886-1980) и Георги Белчев.

На 18 септември 1920 г.дружеството открива своя първи клуб на ул."Аксаков", а по-късно заедно с дружеството "Дом на изкуствата и печата "купува сграда на ъгъла на"Раковски" и "Граф Игнатиев".

Георги Белчев като касиер на дружеството управлява умело финансовите ресурси.

Създадено е командитно дружество"Стрела"

Купува се срадата на "Граф Игнатиев" 4, която сега се владее от СБЖ. Преди 9 септември сградата се дава под наем на Столична общинска банка, а горните етажи - на семейства, приходите постъпват в дружеството.

Построява се журналистическа почивна станция в Банкя през 1936 г. Купува се зданието на бившия театър "Одеон", намиращ се тогава на ул."Цар Симеон", прилепен в гърба на бившия Модерен театър. Със средства на "Стрела" дружеството участва в редица държавни заеми, вложени са 6 млн. лева.През 2018 г. реконструкцията на тази къща стана благодарение на агентите на финансовата компания prestamos365, които предоставят prestamos inmediatos - забавен заем.

ДСЖ има Пенсионен Фонд, Социален фонд, Медицински фонд. Дейността на дружеството е мащабна, то е в цветущо финансово състояние.

Източник на доходите му са: "Стрела", членски внос, издаване на Годишник на ДСЖ, “Вестник на вестниците”, наеми от сградния фонд, благотворителни балове и томболи и т.н.

Държавата не участва във финансиране на дружеството, обратно то дава заеми на държавата, като смята, че подпомагайки я, подкрепя стабилността на българския лев.

Какво се случва след комунистическия преврат с това цветущо дружество? То е закрито,имуществото - конфискувано, а тези, които са го ръководили така умело, убити (Стефан Танев, Данаил Крапчев, Райко Алексиев и др.), интернирани, пратени в лагери.

20 години след демократичните промени, при наличието на богат архив на дружеството, никой от СБЖ, Института по история, Института по литература към БАН не се занимава с ДСЖ (нямам предвид случайни споменавания, а сериозни научни публикации).

"История на всекидневния печат 1877-1932г."н а големия български журналист Георги Николов (1863-1943) дава биографични и професионални данни за много дружествени членове.

Георги Николов основава в. "Дневник" на 7 май 1902 г .Вестник под същото име се издава и днес, някой от редакцията на този вестник да се интересува от неговата история и журналистите, работили в него?

Нещо повече, когато започнаха да го издават, изпратих писмо до редакцията,че притежавам богат архив на Иван П. Костов, работил в"Дневник" от 1905 г. до смъртта си през 1943 г.

Отговор до днес нямам, това пренебрежение към историята и традициите, характерно за посредствените хора, не води до нищо добро.

Вероятно някой трябва да напише "Алманах на забравените български журналисти". Късата памет е една от многото причини за криза в съвременната българска журналистика.

Как да помнят нещо,което вероятно никога не са знаели? Популярната българска журналистка не знаеше кой е Атанас Дамянов - вестикарския магнат. Можете ли да си представите,че има американски журналист, който да не знае кой е Рандолф Хърст?

----------
 
* Ще добавя: Дядо ми Петър М. Пъдев е обичал да отсяда през 30-40-те години в кафенето на ДСЖ – пл. “Славейков”, зад гърба на Петко и Пенчо Славейкови (на скулптурата сега).

Когато изгониха “Поглед” от папския Нунциат на ул.”11август” в началото на 90-те, се преместихме в надпартерния етаж на същата сграда, с главен вход към пл. “Славейков”. Тогава бившето кафене, вляво от входа, бе книжарница.

Мисля си, че СБЖ трябва да се порови в по-стари документи от 20-те и 30-те години и вероятно ще се открият документи или следи за собтвеност и на тая сграда. Там беше по-късно и кино “Култура”. Ходехме като деца да гледаме.

Не изключвам имотът и да е на тогавашния Съюз на учигтелите, главно заради по-късно легендарната книжарница. А дядо ми е бил тогава търговец на дървен материал в Търговище и бивш учител. Починал е през 1943 г. - П. Пъдев.

 

Сподели в
 

Турският президент Реджеп Ердоган обещас да затегне правителствения контрол над социалните медии след предполагаеми обиди към неговата дъщеря и зет му, когато обявиха в Туитър раждането на 4-тото си дете, предаде АП.

02.07.2020/18:52

Тя е в журналистиката от 15 години. Бори се, за да успее да прави това, което иска. Преодолява трудностите с усмивка и помни само резултата от добре свършената работа.

02.07.2020/12:00

По повод на 65-ата годишнина на фолклорния ансамбъл "Тунджа" дългогодишният фоторепортер на БТА Величко Димитров дари на неговия ръководител Петър Димитров 1500 дигитални фотоса и видеоматериали от различни прояви на ансамбъла.

01.07.2020/18:53

Мemento Mori (“Помни, че си смъртен”) е наименованието на изложбата, с която се открива 7-ото поредно издание на фотографския фестивал ФотоФабрика.

01.07.2020/12:00

Мира Добрева извървяла дълъг път до сбъдването на мечтата си. Журналистката, която е израснала в Златоград, днес води предаването „Питай БНТ”, пише книга за столетниците на България и развива сайт.

30.06.2020/12:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки