Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.

14.08.2010 /23:30 | Автор : Диана Коларова Големина на шрифт: a a    Отпечатай:

Правени са в миналота няколко опита за учредяване на Дружество на столичните журналисти (ДСЖ), разказва Диана Коларова на сайта си.

Първият опит за образуване на журналистическо дружество в София е през 1905 г. Събранието се е състояло в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 г. е приет уставът и е избрано първото ръководство.

На това събрание присъстват: Сава Илчов, Иван Коларов, Христо Абрашев, Иван П. Костов, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков, Лазар Пулиев и други.

Събранието избира за председател Лазар Пулиев-Дядката. През 1908г.в сладкарница "Охрид" в София се събират около 10-15 журналисти.

Сред тях: Петър Завоев, Цанко Добруджалиев, Петър Карчев, Иван П.Костов (в. “.Дневник”), Рачо Стоянов-Сатин (в.. “Ден”), ,Добри Попов, Цанко Сталийски.

Още: А.Дагарадинов, Йордан Сливополски-Пилигрим, Симеон Златарев, Любомир Харизанов, Христина Антонова( в. “Камбана”) - първата жена професионална журналистка в България.

Събранието се председателства от Мишел Герджиков, а за председател на ДСЖ е избран Петър Завоев.

В различни периоди председатели на ДСЖ са били: Лазар Пулиев (1858-1934), Петър Завоев (1880-1969), Спас Икономов (1888-1932), Васил Пасков ( 1874-1934), Петко Пенчев (1882-1947), Стефан Танев (1888-1950), Йордан Мечкаров(1891-1954), Христо Силянов (1880-1939), Георги Кулишев (1885-1974), Никола Милев( 1881-1925), д-р Тодор Христов, Димо Казасов (1886-1980) и Георги Белчев.

На 18 септември 1920 г.дружеството открива своя първи клуб на ул."Аксаков", а по-късно заедно с дружеството "Дом на изкуствата и печата "купува сграда на ъгъла на"Раковски" и "Граф Игнатиев".

Георги Белчев като касиер на дружеството управлява умело финансовите ресурси.

Създадено е командитно дружество"Стрела"

Купува се срадата на "Граф Игнатиев" 4, която сега се владее от СБЖ. Преди 9 септември сградата се дава под наем на Столична общинска банка, а горните етажи - на семейства, приходите постъпват в дружеството.

Построява се журналистическа почивна станция в Банкя през 1936 г. Купува се зданието на бившия театър "Одеон", намиращ се тогава на ул."Цар Симеон", прилепен в гърба на бившия Модерен театър. Със средства на "Стрела" дружеството участва в редица държавни заеми, вложени са 6 млн. лева.

ДСЖ има Пенсионен Фонд, Социален фонд, Медицински фонд. Дейността на дружеството е мащабна, то е в цветущо финансово състояние.

Източник на доходите му са: "Стрела", членски внос, издаване на Годишник на ДСЖ, “Вестник на вестниците”, наеми от сградния фонд, благотворителни балове и томболи и т.н.

Държавата не участва във финансиране на дружеството, обратно то дава заеми на държавата, като смята, че подпомагайки я, подкрепя стабилността на българския лев.

Какво се случва след комунистическия преврат с това цветущо дружество? То е закрито,имуществото - конфискувано, а тези, които са го ръководили така умело, убити (Стефан Танев, Данаил Крапчев, Райко Алексиев и др.), интернирани, пратени в лагери.

20 години след демократичните промени, при наличието на богат архив на дружеството, никой от СБЖ, Института по история, Института по литература към БАН не се занимава с ДСЖ (нямам предвид случайни споменавания, а сериозни научни публикации).

"История на всекидневния печат 1877-1932г."н а големия български журналист Георги Николов (1863-1943) дава биографични и професионални данни за много дружествени членове.

Георги Николов основава в. "Дневник" на 7 май 1902 г .Вестник под същото име се издава и днес, някой от редакцията на този вестник да се интересува от неговата история и журналистите, работили в него?

Нещо повече, когато започнаха да го издават, изпратих писмо до редакцията,че притежавам богат архив на Иван П. Костов, работил в"Дневник" от 1905 г. до смъртта си през 1943 г.

Отговор до днес нямам, това пренебрежение към историята и традициите, характерно за посредствените хора, не води до нищо добро.

Вероятно някой трябва да напише "Алманах на забравените български журналисти". Късата памет е една от многото причини за криза в съвременната българска журналистика.

Как да помнят нещо,което вероятно никога не са знаели? Популярната българска журналистка не знаеше кой е Атанас Дамянов - вестикарския магнат. Можете ли да си представите,че има американски журналист, който да не знае кой е Рандолф Хърст?

----------
 
* Ще добавя: Дядо ми Петър М. Пъдев е обичал да отсяда през 30-40-те години в кафенето на ДСЖ – пл. “Славейков”, зад гърба на Петко и Пенчо Славейкови (на скулптурата сега).

Когато изгониха “Поглед” от папския Нунциат на ул.”11август” в началото на 90-те, се преместихме в надпартерния етаж на същата сграда, с главен вход към пл. “Славейков”. Тогава бившето кафене, вляво от входа, бе книжарница.

Мисля си, че СБЖ трябва да се порови в по-стари документи от 20-те и 30-те години и вероятно ще се открият документи или следи за собтвеност и на тая сграда. Там беше по-късно и кино “Култура”. Ходехме като деца да гледаме.

Не изключвам имотът и да е на тогавашния Съюз на учигтелите, главно заради по-късно легендарната книжарница. А дядо ми е бил тогава търговец на дървен материал в Търговище и бивш учител. Починал е през 1943 г. - П. Пъдев.


 

Сподели в
 

В изпълнение на решенията на Изпълнителното бюро на НС на БСП от август 2006 г. и от 2 юли 2019 г. Националният съвет на БСП обявява, че започва набирането на предложения за определяне на носителя за 2019 г. на Наградата на НС на БСП за политическа журналистика и публицистика „Георги Кирков - Майстора“.

16.07.2019/18:55

Традиционно през лятото телевизиите подготвят есенните си програми, с които ще влязат в битката за вниманието на зрителите. Летните програми са леки, с повторения и временно спиране на политическите и публицистични предавания.

16.07.2019/12:00

"Безшумни думи" – изложба-фотография на Иво Малинов може да бъде видяна в Посетителския информационен център на Банско. Неказаните думи може би са по-значими от водопад от обяснения, казва той.

15.07.2019/18:52

Сръбският министър на външните работи Ивица Дачич е подписал споразумение от името на Белград за присъединяване към глобалната Коалиция за свобода на медиите.

15.07.2019/12:00

Андрей Арнаудов е роден на 8 юни в София през 1979 г. Син е на Васил Арнаудов – български хоров диригент. Учи в Шесто основно училище „Граф Игнатиев“ в София.

14.07.2019/12:17
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява цялата колегия със светлия празник на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбука и с път към уникалното място на България в световната духовност и напредък. Мисията на всички хора на словото днес е то да остане непобедим лъч на правдата

24.05.2019 /00:22

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

 Мнения

Прочетох тия дни, че популярното предаване ще бъде излъчвано по БНТ до края на юни. След това излизало в летен отпуск. А продължаването му през есента не било сигурно – щяло да зависи от подписването на нов договор, от решението на новия директор на обществената ни телевизия и т.н.

30.05.2019 /13:51 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки