Шефовете на БНТ от основаването й до днес

19.07.2010 /09:50 | Източник: БНТ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:

Кратка ретроспекция на това кой, как и до кога е ръководил националната ни. Всички генерални директори и техните биографични справки и снимки.

 Българската Национална Телевизия е основана през 1959 г. Официалното й откриване е на 26 декември същата година. През 1964 г. към Министерството на културата е създадена Главна дирекция "Българска телевизия и радио".

През 1971 г. радиото и телевизията в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, част от структурата на изпълнителната власт.

От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура.

През 1986 г. двете медии отново са обединени в Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет.

На 06.03.1990 г. Деветото обикновено Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. От 1992 г. наименованието на медията е Българска Национална Телевизия.

На 10.09.1996 г. в бр.77 на "Държавен вестник" е обнародван Закон за радиото и телевизията, регламентиращ нейния правен статут.

Към настоящия момент Българската Национална Телевизия осъществява своята дейност по силата на Закон за радиото и телевизията, обнародван в бр.138 от 1998 г. на "Държавен вестник". БНТ е юридическо лице със седалище гр. София. Тя е национален обществен телевизионен и далекосъобщителен оператор.
 

 

Борислав Петров е първият ръководител на телевизията у нас. В края 1959 година той е назначен на поста “Главен редактор” на БТ. Неговите усилия са насочени към привличането за сътрудници на писатели, журналисти, музиканти, актьори, на полагането на основните художествено-творчески дейности, на които в бъдещето залага телевизията. Години по-късно Борислав Петров ще обобщи: “Никога не съм смятал, че телевизията е нещо като домашно кино. Убеден бях, че тя е друг феномен - много мощен пропаганден и културен институт за разпространение на знания и истина.”

 

 

  Васил Баев успешно развива започнатото от своя предшественик Борислав Петров. Осъществена е програмна реформа - увеличават се дните, в които се излъчва телевизионна програма, обогатяват се театралните телевизионни постановки и обществено-политическите програми.
Баев  е типичен представител на т.нар. буржоазна интелигенция. Баща му, известният в Шумен инж. Радослав Баев, е учил в Дрезден и Лайпциг, създател на техническото училище в града, строил шосето Варна - София. Родът назад е от сравнително заможните. Майката е дъщеря на поборник-опълченец от Руско-турската освободителна война. Тя завършва икономика и финанси в Брюксел.
 

Времето, в което Васил Баев е директор на телевизията, е наситено със силни музикални програми - концерти от зала "България", "Страници от любими опери", "Музикална разходка", "Музикален магазин", стари английски и немски автори.От януари 1961 до август 1966 с Баев е рождат първите телевизионни състезания: за младежта - "Познавате ли своята родина", студентското "Весело състезание". Средношколците имаха своята "Вечер на петте желания".

 

На 01.07.1966 г. ръководството на БНТ се поема от дъщерята на Гео Милев, Леда Милева. Родена е през 1920 г. в София. Тя е завършила Американския колеж и Институт за детски учителки, като междувременно следва и в Юридическия факултет на Софийския университет.
От 1945 до 1951 година е главен редактор на програмата за деца в радиото, а от 1951-ва до 1966-та - главен редактор в издателствата „Народна младеж” и „Български писател”.
 

В продължение на 4 години - от 1966-та до 1970-та - Леда Милева е генерален директор на Българската телевизия.
През 1972 година заминава за Париж като постоянен представител на България в ЮНЕСКО, а през периода 1984-1992 година е и член на Управителния съвет на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО. От 1979 до 1989 година тя е председател на Съюза на преводачите. Автор е  на над 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси и преводач на съвременна американска, английска и африканска поезия. Леда Милева е в Почетния списък “Ханс Кристиян Андерсен” на Международния съвет по детската книга.
На 10.10.1969 г. под нейно ръководство е телевизионният дебют на емблематичното детско-юношеско състезание “Бързи, смели, сръчни”.

 

Павел Писарев, поел щафетата от Леда Милева е роден в София в семейство на царски офицер и майка германка, но от 19-годишна възраст е член на БКП. По-късно става журналист в “Работническо дело”, а след това и кореспондент на вестника в Париж.

През 70-те години е директор на ДО “Българска кинематография” в най-силния период за киното ни. Бил е първи заместник-министър на културата в екипа на Людмила Живкова и два пъти заема поста на генерален директор на БНТ. Павел Писарев е старши научен сътрудник, доктор на социологическите науки, автор на много статии и книги.

Последната, 1970-та, година от неговото ръководене на националната медия е изключително плодотворна за редакция “Телевизионен театър”, която подготвя 78 спектакъла за възрастни. От тях 41 са оригинални постановки на театъра, 11 повторения, 8 адаптирани спектакъла и 18 чуждестранни театрални представления. Начело но БНТ е от 31.10.1970 до октомври същата година.

 

 

С управлението на  Кирил Василев започват и първите сериозни структурни промени - създаден е Комитет за радио и телевизия. В ефир излизат съвместни радио-телевизионни предавания. Поставя се началото на изграждането на телевизионни центрове извън София.

Създадено по времето на Василев е  новото развлекателно предаване на Българската телевизия. “Събота вечер, неделя обед”.

 

                                                                 

                                                                                                                                                                                     


В края на месец март 1972 митичният Иван Славков заема неговият пост.
Славков е роден през 1940 година в София. Има инженерно образование. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет и е удостоен с титлата “Доктор хонорис кауза” на Националната спортна академия.

Работил е като редактор във вестниците „Работническо дело” и „Труд”, и е бил главен редактор на списание „Българско фото”.

От 1972-ра в продължение на 10 години е генерален директор на БНТ. През този период е бил начело на Съюза на българските филателисти и заместник-председател на Комитета за култура. През 1982 година е избран за председател на БОК, през 1987-ма става член на МОК, а от 1995 г. е и президент на БФС.

 

 
 


В историята на обичаната ни национална телевизия следва името на Стефан Тихчев. Той  е роден във Видин през 1929 година. През 1954 година завършва Висшия икономически институт - София. Работи като организационен работник в Космола, а през 1958-1962-ра е литературен сътрудник и заместник-отговорен секретар във вестник “Народна младеж”. През 1963-1982 година работи в БТА, като е бил кореспондент на агенцията в Москва и неин заместник-главен директор.

Стефан Тихчев е начело на Комитета за радио и телевизия през 1982-1986 година.

След освобождаването му от този пост е завеждащ отдел на ЦК на БКП. Пише по въпросите на международната политика и на външната политика на България.

 
 

 

Лалю Димитров е роден през 1928 година в село Орешак, Троянско. На няколко поколения журналисти и интелектуалци е известен като журналист, изминал целия си творчески път от репортер до главен редактор на вестниците “Народна младеж” и “Отечествен фронт”. Основава и възражда вестник “Поглед”. През 1989-1990 година създава списание “Съвременен показател”.

Лалю Димитров е бил първи заместник-председател на Комитета за печата, председател на Комитета за телевизия и радио и на СБЖ.

Автор е на няколко публицистични книги и на три стихосбирки.

 


 


 

 

Любомир Павлов е назначен е за директор на БТ на 1 септември 1987 година. Периодът на “перестройката” за БТ се характеризира с развитие на развлекателните програми. Стартират първите сапунени телевизионни сериали. Медията се отваря към световните телевизионни канали. Начело е в медията от 01.09.1987 до 04.12.1989

 

 
 

 

 

Филип Боков е роден през 1948 година в София. Завършва Английската гимназия в столицата и международни отношения в Москва. От 1974 година се занимава с дипломация.

Назначен е за генерален директор на БНТ в края на знаменателната 1989 година и именно той е човекът, който разрешава старта на студентското предаване “Ку-ку”, излъчването на първия опозиционен митинг след 10 ноември 1989 година и на януарския протест на СДС в началото на 1990 година.

През първия си президентски мандат Георги Първанов го назначава за секретар по координацията на посланията, а от 2005 година Боков е началник на кабинета на министър-председателя. От 19 септември 2008-ма с президентски указ Филип Боков е назначен за посланик на страната ни в Словения. Ръководи БНТ н периода 05.12.1989 - 22.02.1990.

 
 
 

 

Огнян Сапарев е роден през 1942 година в София. Завършва славянска филология и философия в Софийския университет. От 1977 година вече е професор по теория на литературата.

През 1991-ва е начело на БНТ, а през 1993-2003 година е ректор на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Сапарев е депутат от Коалиция за България в 39-ото Народно събрание.

Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските филмови дейци и на Съюза на учените в България. Автор на множество книги, статии и рецензии.

 

 

 

 

Асен Агов е роден през 1948 година в София. Завършва международни отношения във Висшия икономически институт - София. Повече от 23 години е журналист в БТА и в националната телевизия.

От 1989 до1993 година последователно е редактор в БНТ, директор на редакция “Новини” и генерален директор на БНТ.

През 1993 година е заместник-председател на Националния координационен съвет на СДС и председател на Управителния съвет на агенция “Демокрация” от 1993 година. От 1994-та е председател на Християндемократическия съюз. Агов е депутат от СДС в 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание. През 2004 година напуска синята партия и е сред учредителите на |ДСБ. През 2005 година е избран за народен представител в 40-то Народно събрание от групата на ДСБ.

 
 


Проф. Хачо Бояджиев е роден през 1932 година в Шумен. Завършва математика в СУ “Климент Охридски” и “Театрална режисура” във ВИТИЗ, защитава докторат по специалността “Телевизия и кино” в Англия, специализира във Франция при големия френски режисьор Рене Клер, САЩ и Канада.

Дълги години работи в БНТ като режисьор, като в периода 1993 - 1995 година оглавява медията.

Проф. Хачо Бояджиев е създател на българския мюзикхол, автор е на много новогодишни програми. в момента режисира “Полет над нощта” по БНТ.

В последните години е режисьор на предаването “Полет над нощта”. Директор на БНТ от 11.03.1993 до 23.06.1995.

 


 

Рулят на БНТ е поет на 23.06.1995 от Иван Гранитски е роден през 1953 година в София. Завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”.

Бил е редактор и заместник-главен редактор на вестник “Пулс”, заместник-главен редактор на вестник “Литературен фронт”, главен редактор на списание “Черно и бяло”, директор на ИК “Христо Ботев”. През 1995-1996 година Гранитски е начело БНТ.

Година по-късно създава издателство “Захарий Стоянов” и е главен редактор на списание “Везни”. Автор на 21 книги с поезия, критика и публицистика.



 


Иван Токаджиев е роден през 1952 година в Разград. Завършва Художествената академия и работи като главен художник и дизайнер в община Русе. Бил е общински съветник и заместник-председател на общинския съвет в Русе.

През 1995 година е избран за изпълнителен директор на БНТ, а през 1996-1997 година. е и неин генерален директор.

През 2001-2005 година е изпълнителен директор на МСАТ. Токаджиев е художник постановчик на оперни и балетни спектакли в Русенската и Варненската опера, в Музикалния театър в София и в други театри в страната. Автор е на самостоятелни изложби у нас и в Германия.



 



Стефан Димитров е роден през 1949 година в София. Завършва консерваторията. Работи до 1992 година в обединение “Музика” и БНР.

Бил е изпълнителен директор на Нова телевизия, а през 1997 година е избран за генерален директор на БНТ. Член е  на СЕМ.

Стефан Димитров е един от най-известните български композитори и автор на филмова музика и на редица телевизионните предавания.

 


 


Иван Попйорданов завършва в Прага през 1962 година филмова и телевизионна техника. През 1963-та започва работа в изграждащия се тогава Киноцентър, чийто директор е от 1972 до 1979 година.Под негово ръководство са реализирани около 150 филма.
От 1984-та е директор на Българския културен център в Прага, работи във филмопроизводствената студия на БНТ и от 1990-та е заместник-генерален директор.

През 1997 година за кратко е заместник-министър на културата, а през януари 1998-ма печели конкурса за генерален директор на БНТ. Есента на същата година подава оставка заради несъгласие с приетите от парламента поправки в Закона за медии.



 


Лиляна Попова работи като журналист в програма “Хоризонт” на БНР още от 70-те години на миналия век. През 1995 година е сред седмината журналисти, уволнени от радиото заради протестите им срещу червената цензура.

Работи във вестник “Демокрация”, след което е назначена за генерален директор на БНР. От този пост е отстранена след решение на Конституционния съд, след което поема новинарските емисии на “Нова телевизия”.

В началото на 1999 година Лиляна Попова оглавява БНТ и ръководи медията в продължение на две години.

 
 


 

Кирил Гоцев е роден през 1957 година. Има техническо образование и специализация по мениджмънт в “Сони корпорейшън” в Белгия и Франция. Преподавател в НБУ. В националната телевизия е от 1985 година.
От 1993-та последователно е бил заместник-директор и директор на дирекция “Техника”, както и изпълнителен директор на телевизията. От 5 декември 2001-ва изпълнява временно длъжността генерален директор на БНТ.

На 4 март 2002 година СЕМ избира Кирил Гоцев за генерален директор на Националната телевизия, а на 11 март той встъпва в длъжност. След като напуска БНТ Гоцев регистрира “Арт продукция” ООД, оторизиран дистрибутор на NETWOK , Норвегия, и ACRODYNE VIDESSENCE, PRO СYC - САЩ. Той е и преподавател в Нов български университет, мениджър на анимационно продукционно студио и директор на техническото изложение “Мултимедийни и телевизионни технологии”.

 

 

 


Проф. Емил Владков е роден през 1929 година в Русе. Завършва МЕИ – София. Той е признат за един от доайените на българската телевизия с авторитет на безспорен технически специалист, добре запознат с процеса на техническото й обновление.

Проф. Владков има 150 научни публикации и монографии по електроника, автоматизация, електроакустика и телевизия, “TV радиоразпръскване”.

Той е автор и на 54 изобретения с патенти в България, САЩ, Русия и Белгия.

 


 


Уляна Пръмова е родена през 1952 година в София. Завършва френска гимназия, италианска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и гръцка филология в Атина.

Владее още английски, немски, руски. Журналистическата си кариера стартира като международник. В продължение на 20 години трудов стаж в БНТ Пръмова усвоява в детайли механизмите за правене на новини и публицистични предавания. Работи в Женева и Виена като кореспондент на БНТ и БНР. В България се завръща през 1992 година и става водещ и редактор на новинарски блокове в БНТ. За кратко ръководи отдела “Вътрешна политика” във вестник “Континент”, а след това създава новините на телевизия “Ден”.

От края на 2003-та Уляна Пръмова е назначена за управляващ директор в ВВТ, после за директор на дирекция “Информация” в БНТ, а 24 септември 2004 година СЕМ я избира за генерален директор на Националната телевизия с 5 от 9-те гласа. Основната амбиция на Пръмова е да превърне БНТ в европейска телевизия с конкурентни новини и публицистика. На 26 юни 2007-ма СЕМ я преизбира с пълно мнозинство от 9 гласа.

 
 


 

Вяра Анкова е родена на 5 февруари 1966 г. Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1991 г. започва работа в БНТ в редакция "Обмен за чужбина". Дълги години работи като репортер, редактор в БНТ, един от първите водещи е на новините в сутрешния блок "Добро утро" с Александър Авджиев и в съботно-неделния екип на новините.

Специализира журналистика в САЩ, щата Уисконсин, скоро след което спечелва конкурс за специализация по журналистика в СиЕнЕн. След това става стрингер на СиЕнЕн от България в програмата "World report". Специализира и журналистика в ББС.

 

Сподели в
 

Над 117 000 лева ще плати от бюджета си Народното събрание (НС), за да са в час с новините у нас и в чужбина българските законотворци през следващата 2019 г.

16.11.2018/18:53

Турски съд осъди журналиста Али Юнал от вече несъществуващия в. „Заман” на 19,5 години затвор по обвинения във връзки с организация, набеждавана, че е организирала неуспешния опит за преврат в Турция през юли 2016 г., предаде Ройтерс.

16.11.2018/14:01

Тв каналът "Фокс нюз" обяви, че се присъединява по заведеното от телевизия CNN дело срещу Белия дом в защита на журналиста Джим Акоста, предаде АФП.

15.11.2018/14:04

Гледам си една петъчна вечер, в която няма футболни мачове, едно вече повтръснало предаване, водено от един журналист, пообиколил 4 телевизии. В неговото предаване често се огласяват факти, които други телевизии премълчават.

14.11.2018/18:51

Записите от убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, които Турция е предала на свои западни партньори, са "ужасяващи" и са шокирали и служител на саудитското разузнаване, който ги е изслушал.

13.11.2018/20:10

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

Становище на Комисията по журналистическа етика на СБЖ: Общинският съвет по наркотични вещества - Благоевград, изпрати писмо до СБЖ по повод предаване „На кафе” по Нова телевизия, излъчено на 14 ноември т.г.

16.11.2018 /12:04

Всяка година около Деня на народните будители СБЖ връчва своите годишни награди на онези журналисти, отличили се през дванайсетте месеца. Верни на традицията, в клуб „Журналист“ в СБЖ се стекоха представители на перото, словото и електронните медии не само от столицата, но и от страната, за да присъстват на церемонията по връчването на наградите.

09.11.2018 /23:07

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки