Начало
 
 

Евросредствата за медии да минават през наднационален орган в ЕС, за да се осуети корупцията в тях

14.10.2021 /16:33 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Част от панелистите в зала "МаксиМ" на БТА. От видеостена се включи Елена Йончева и другите участници от Брюксел. Снимка: Къдринка КъдриноваПо време на конференцията

Това бе едно от предложенията, отправени от журналисти, които участваха в конференция за антикорупционната политика на ЕС и ефекта ѝ в България, организирана от Елена Йончева. С видеообръщение се включи еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс.

Ролята на разследващата и независимата журналистика в борбата с корупцията по високите етажи на властта бе една от основните теми на състоялата се тази седмица едновременно в София и Брюксел конференция под надслова  „Антикорупционната политика на ЕС. Как да се преодолее десетилетие на бездействие във време от рещаващо значение за ЕС“.

Дискусията бе по инициатива на евродепутатката от групата на социалистите и демократите в ЕП и известна журналистка Елена Йончева, която се включи онлайн от Брюксел. Заедно с нея оттам участваха също еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс, зам.-председателката на Европейския парламент Катарина Барли, евродепутатът и съпредседател на Антикорупционната интергрупа Даниел Фройнд, генералната директорка на Главна дирекция „Миграция и вътрешни работи” към Европейската комисия Моник Париат.

От София се включиха анализатори, университетски преподаватели и журналисти, събрали се в зала „МаксиМ” на БТА. Сред тях бяха председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова и членът на УС на СБЖ Павлета Давидова. Говориха адв. Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд, доц. Христо Христев от СУ „Св. Кл. Охридски”, отговорната редакторка на сайта на СБЖ и коментаторка на „Барикада” Къдринка Къдринова, разследващият журналист Димитър Стоянов от сайта bird.bg.

Водещият фокус по време на продължилата два часа конференция беше върху бъдещето на политиката на ЕС за борба с корупцията и ефективното разследване на корупцията по високите етажи на властта в България.

Темата за ролята на медиите в тези процеси бе обсъдена във финала на дискусията, но стана нейна поанта. Защото, както отбелязаха и двамата изказали се журналисти - Къдринка Къдринова и Димитър Стоянов - без подкрепа, включително финансова, за независимите медии, без законодателни гаранции за правата на журналистите и предпазването им от преследване, включително съдебно, няма как да функционира наистина независима и достоверна в разследванията си журналистика.

Беше обърнато внимание и върху корупцията в самите медии, продаващи се за обслужване на политически или икономически интереси, както и употребата им за разправа с политически опоненти или с бизнес-конкуренти.

Отправено бе и конкретно предложение за създаване на нацнационален европейски орган, който прозрачно да разпределя евросредствата за подпомагане на медии, за да се прекъсне сегашната практика този ресурс да минава през местните правителства и те да го разпределят само сред „првилни” меди.

„Корупцията е транснационално престъпление. Когато подценяваме заплахата от нея, създаваме бърза писта, по която вътрешните проблеми на отделните държави членки стават общоевропейски. Убедена съм, че спешно трябва да се създаде механизъм за борба с корупцията, който да е общ за ЕС, а защо не и европейско законодателство,” заяви Елена Йончева в началото на конференцията.

В специално видеообръщение еврокомисарят Дидие Рейндерс изтъкна важността на реалния диалог в ЕС относно по-високата роля на върховенството на закона и правото. Той изтъкна, че в следващите доклади за върховенството на правото Европейската комисия не само ще констатира проблемите, включително в борбата с корупцията, но и ще определи конкретни препоръки към всяка държава членка, както и срокове за изпълнението им.

Освен чрез тези доклади, Брюксел наблюдава ситуацията в България и чрез механизма за сътрудничество и проверка, който е в сила от влизането ни в ЕС през 2007 г., а от лятото на миналата година – и чрез Мониторинговата група за демокрация на Европейския парламент, припомни Елена Йончева. Тя подчерта: „Всички сме наясно с основните проблеми в България. От години борбата с корупцията е борба на хартия, формално отчитане на резултати пред Брюксел, а понякога и по-лошо - инструмент за разправяне с политически неудобни лица: опозиция, разследващи журналисти, бизнес интереси или просто с различно мислещите.” С участниците в дискусията тя обсъди къде се корени проблемът - в законите, в институциите или в хората, които ги прилагат; какво трябва да бъде направено, за да започнат българските граждани да усещат и да виждат резултати.

Европейският съюз очевидно не се ползва от всички правомощия, които има, заяви зам-председателката на ЕП Катарина Барли. Тя се включи в дискусията с пожелание да се чуят мненията на всички участници за слабите места и нужните подобрения в борбата с корупцията.

Съпредседателят на Антикорупционната интергрупа на ЕП Даниел Фройнд отбеляза, че вече съществуват структури за борба с корупцията, които имат и необходимото финансиране, но трябва да започнат да действат с по-голяма амбиция. Той изрази безпокойство, че част от евросредствата, предназначени тъкмо за париране на злоупотребите, не стигат до онези, за които са предназначени, а остават по джобовете а онези сили, които са на власт в една или друга страна.

Фройнд напомни, че група европейски депутати, сред които и Елена Йончева, предприеха стъпки, за да заведат дело срещу Европейската комисия за бездействие. От началото на годината е в сила принцип, който обвързва европейското финансиране за държавите членки с върховенството на закона. Засега ЕК не го е приложила.

„Искам да оспоря впечатлението, че Комисията не иска да упражни принципа на условност, репликира веднага Моник Париат, генерална директорка на главна дирекция „Миграция и вътрешни работи“ в Европейската комисия. Тя насочи вниманието на участниците към двете ключови мерки в новата Стратегия за вътрешна сигурност на ЕС, защото, по думите ѝ, корупцията не е само кражба на средства, а и заплаха за сигурността.

Засилването на борбата срещу организираната престъпност ще предотврати генерирането на финанси, които да се използват за корупционни престъпления. Европейската комисия обмисля да се дадат правомощия на Европол за разследване и на такива заплахи.

Във връзка с последните разкрития, свързани с Досиетата „Пандора“, от които става ясно, че представители на високите етажи във властта в различни държави членки най-вероятно прикриват съмнителни авоари, а също избягват и данъци, Моник Париат припомни, че комисията вече предложи своеобразно законодателство в областта на прането на пари. Догодина ще бъдат приложени по-сериозни правила за средствата, получени по престъпен начин, включително е възможно да бъдат конфискувани, каза тя.

В отговор на въпрос, Париат отбеляза, че освен необходимото финансово и техническо обезпечаване на институциите за борба с корупцията в ЕС, трябва да се има предвид и достъпът до данни.

Европейската комисия не направи необходимото по отношение на България, дори и с тези гъвкави инструменти за борбата с корупцията, с които разполага, коментира доц. Христо Христев като посочи за сравнение отношението към Полша и Унгария. Според него напълно може да се счита, че и България е в криза на върховенството на правото. Най-силният съществуващ инструмент за контрол – ограниченията, съгласно чл. 7 от Договора за ЕС, е неприложим на практика, защото зависи от единодушното решение на държавите членки, каза той.

За доц. Христев едни от мерките, които могат да подобрят ситуацията, са свързани с разширяването на функциите на европейската прокуратура и засилване на правомощията на ОЛАФ.

В България няма осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта и основната причина за това е пълният монопол на прокуратурата върху функцията по наказателно преследване, каза адв. Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд. Според него в сегашната ситуация много по-голям проблем би било да има осъдителни присъди, защото често държавната репресия се упражнява превратно, определени фигури, които са били неудобни в някакъв момент, са наказателно преследвани.

Последните двама изказали се бяха Къдринка Къдринова, отговорна редакторка на сайта на СБЖ и коментаторка на „Барикада”, и разследващият журналист от bird.bg Димитър Стоянов.

„За да има истинска разследваща журналистика, а не поръчана от едни или други политически или икономически интереси, от едни или други медийни олигарси или рекламодатели, в чиято роля често се появяват правителствени структури - особено що се отнася до разпределението на еврофондовте - за да избегнем такова опорочаване, преди всичко трябва да имаме гаранции и подпомагане на наддържавно ниво на реално независими медии и журналисти,” каза Къдринка Къдринова.

Според нея е абсолютно наложително „в Европарламента да бъде разгледана и констуирана по възможно най-рационален начин наддържавна структура за финансово подпомагане на независими медии и журналисти чрез европейски средства.” Журналистката подчерта, че е редно това да става „прозрачно и да бъдат привлечени независими международни журналистически организации, отстояващи включително синдикалните права на журналистите”. Тя спомена като подходящи партньори за целта Международната федерация а журналистите (МФЖ ) и Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ).

Къдринова настоя също, че е много важно „да се постави ребром и въпросът за опазване на правата на журналистите, за гарантирането на техния труд, включително и за достойното му заплащане”.

Тази тема в България упорито и с постоянство е поставяна от СБЖ - включително в предложенията на СБЖ за законодателни промени, внесени в НС още през 2017 г. „Това е носещ акцент в общата ни борба за независима журналистика,” изтъкна Къдринова.

Тя обърна внимание още: „Когато говорим за корупция, нека говорим и за корупцята в медиите. Нека се огледаме и си дадем сметка колко медии - и то далеч не само в България - представящи се дори за „сериозни”, се превърнаха в обслужващи структури на едни или други политически или финансово-икономически стректери. Какво да прави журналистът, ако съвестта му ропте срещу продажни практики на неговия издател или главен редактор? Да напусне? Къде да отиде? Как да храни семейството си? Ето това е пътят към убийството на журналистиката в България, за което толкова пъти предупреждава и Елена Йончева,” каза Къдринова.

Димитър Стоянов от сайта bird.bg – единствен партньор в България на международния консорциум, който стои зад разкритията на Досиетата „Пандора“, разказа с примери за проблемите, препъващи работата на разследващите журналисти у нас. Важни разкрития , направени от малки и независими медии, не се тиражират от големите български медии, защото пазарът е малък, а понякога замесените са основни рекламодатели - и пречат на разгласяването на неудобни за тях разкрития.

„Моделът е порочен. Дори и да победим в един конкретен казус, разкривайки корупция, усилията ни често  отиват на вятъра, защото липсва ефективна реакция от обществото и институциите,”коментира Стоянов.

Той спомена и случаят, когато изданието е било съдено, защото е публикувало разкрития на „Уикилийкс”, фигуриращи и в „Уикипедия”, но към журналистите отправени абсурдните обвинени, че не са направили проверка на фактите в разузнаването на САЩ.

В заключителното обобщение по дискусията Елена Йончева посочи: „Всички в България говорят колко е важна борбата с корупцията, но сякаш никой не я припознава напълно като ангажимент. Ако търсим кой отговаря за цялостната антикорупционна политика на страната - превенция, разкриване, разследване, наказателно преследване – отговорностите се прехвърлят между различни институции. Предвид проблемите, които имаме в тази област, не трябва ли да има, например, министър, който да отговаря за изработването на цялостна антикорупционна концепция - да не се работи на парче, а да има ясна визия, и този министър да носи отговорност”.

ЕС предлага много решения, но не може да се меси директно в сфери като разследване и наказателно преследване. За това е нужна решителност на национално ниво, коментира Йончева.

Тя припомни, че наскоро мониторинговата група за демокрация на ЕП, от която тя е част, беше на посещение в България. Евродепутатите от групата заседаваха точно в деня на провеждащата се конференция (12 октомври), за да обсъдят първоначалните заключения от мисията.

Елена Йончева изрази надежда скоро България да има редовно правителство, което да е готово да чуе препоръките на Брюксел и желанието на българските граждани да живеят в европейска страна, където върховенството на правото съществува в реалния живот, а не само на книга. „Да започнат дълбоки реформи, така че институциите най-накрая да заработят,” пожела Йончева.

Сподели в
 

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021/16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021/15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021/08:00

Сбогуването с Веселин Константинов ще е на 30 октомври от 12.00 ч. в храма „Света София”. Вечна памет и дълбок поклон!

21.10.2021/13:31

Това бе едно от предложенията, отправени от журналисти, които участваха в конференция за антикорупционната политика на ЕС и ефекта ѝ в България, организирана от Елена Йончева. С видеообръщение се включи еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс.

14.10.2021/16:33

 Представяме ви

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021 /12:23 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект. Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

18.11.2021 /20:03 | Автор: Георги Караманев | Източник: karamanev.me

От „когато снимките се научиха да ходят“ до дигитализацията и високата резолюция пътят е изминат за по-малко от век.

15.11.2021 /19:47 | Автор: Габриеле Трост | Източник: planet-wissen.de

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021 /15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021 /08:00

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки