Лозан Такев

Преди петдесет и пет години трудовият ми път  започна в Първа електротехническа секция в София и бях назначен като електромеханик на Гърбичната автоматична  централизиция „Подуяне - разпределителна гара”, след като завърших специалност „Автоматика и телемеханика” в Полувисшия  железопътен институт „Тодор  Каблешков” ...

От електротехническата  секция не ми  разрешиха да кандидатствам задочно  обучение  специалност „българска  филология” и след една  година и половина преминах на работа като  инструктор във Вапцаровския районен комитет на Комсомола по транспорта  и съобщенията, а след това и в Градския комитет на ДКМС.

 През 1970 година вече бях организационен секретар на Кабинета на младия журналист с председател Иван Славков, а местоработата ми беше в Съюза на българските журналисти .

 От 1973 до 1977 година работех като завеждащ отдел в Общия комитет на ДКМС със седалище в Москва, СССР  .

 През 1977 година бях избран за секретар на Софийския градски  комитет на Комсомола, а през 1980 година преминах на работа като  главен редактор в Държавно издателство „Септември”. Същата  година бях избран за секретар на Учрежденския  партиен  комитет в националната  телевизия, а през 1983 година станах  заместник-председател на Столичния  съвет за култура с председател Стефан Дикин.

 През 1985 година по предложение на секретаря на ЦК на  БКП Стоян Михайлов преминах на работа в Българската национална телевизия като главен редактор на „Детски и  младежки предавания”. Сега телевизията бележи 60 години, а тогава тя беше на възрастта на 25-годишно момиче и с това са свързани и  повечето ми  младежки спомени .

Демокрацията преобърна представите ни за дълг, гражданско  чувство, национално  самочувствие... Внушаваха ни, че е сбъркан моделcj и ние сме виновни за състоянието на страната. А  биографичните ни страници придобиха съвсем други измерения...

Трябваше да престоим на трудовата  борса, а след това всеки сам да се спасява в писането нови автобиографични редове. Бях известно време главен редактор в издателска къща „Везни” при Българската търговско промишлена палата , известно  време на щат към ВС на БСП като председател на Комисията по култура.

През 1996 година станах основетел и отговорен редактор на обществени начала на изданието на ГС на БСП  „Софийски  бюлетин”, което след 25 години стаж вече също е в миналото.

И само си представете какво излиза. Всичките ми лични автобиографични страници са  почти празни. Няма го Вапцаровският комсомолски комитет по транспорта и съобщенията , няма го Градският комитет на Комсомола, няма го Кабинетът и Клубът на младия журналист, няма го Общият комитет на ДКМС в Москва, няма я дори главната редакция в телевизията за детски и младежки предавания, нито издателство „Септември”...

Останала е единствено Гърбичната автоматична централизация на гара Подуяне – разпределителна, макар и доста променена, където почна трудовата  ми  работническа биография пред 55 години...

Минаха години, без да те забравя  аз... сякаш припява времето зад  мен, а в празните  биографични страници излинява споменът, приятелства тук-там са запазили избледняващи  преживявания и сюжети за  малки  разкази и лозанки - бледи светлинки в тунела, през който  влаковете връщат теми от отминалото време, от което нямам нито притеснение, нито съжаление , защото бяха години на честен труд и достоен  дълг...

Сподели в