Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...
Преди петдесет и пет години трудовият ми път започна в Първа електротехническа секция в София и бях назначен като електромеханик на Гърбичната автоматична централизиция „Подуяне - разпределителна гара”, след като завърших специалност „Автоматика и телемеханика” в Полувисшия железопътен институт „Тодор Каблешков” ...
От електротехническата секция не ми разрешиха да кандидатствам задочно обучение специалност „българска филология” и след една година и половина преминах на работа като инструктор във Вапцаровския районен комитет на Комсомола по транспорта и съобщенията, а след това и в Градския комитет на ДКМС.
През 1970 година вече бях организационен секретар на Кабинета на младия журналист с председател Иван Славков, а местоработата ми беше в Съюза на българските журналисти .
От 1973 до 1977 година работех като завеждащ отдел в Общия комитет на ДКМС със седалище в Москва, СССР .
През 1977 година бях избран за секретар на Софийския градски комитет на Комсомола, а през 1980 година преминах на работа като главен редактор в Държавно издателство „Септември”. Същата година бях избран за секретар на Учрежденския партиен комитет в националната телевизия, а през 1983 година станах заместник-председател на Столичния съвет за култура с председател Стефан Дикин.
През 1985 година по предложение на секретаря на ЦК на БКП Стоян Михайлов преминах на работа в Българската национална телевизия като главен редактор на „Детски и младежки предавания”. Сега телевизията бележи 60 години, а тогава тя беше на възрастта на 25-годишно момиче и с това са свързани и повечето ми младежки спомени .
Демокрацията преобърна представите ни за дълг, гражданско чувство, национално самочувствие... Внушаваха ни, че е сбъркан моделcj и ние сме виновни за състоянието на страната. А биографичните ни страници придобиха съвсем други измерения...
Трябваше да престоим на трудовата борса, а след това всеки сам да се спасява в писането нови автобиографични редове. Бях известно време главен редактор в издателска къща „Везни” при Българската търговско промишлена палата , известно време на щат към ВС на БСП като председател на Комисията по култура.
През 1996 година станах основетел и отговорен редактор на обществени начала на изданието на ГС на БСП „Софийски бюлетин”, което след 25 години стаж вече също е в миналото.
И само си представете какво излиза. Всичките ми лични автобиографични страници са почти празни. Няма го Вапцаровският комсомолски комитет по транспорта и съобщенията , няма го Градският комитет на Комсомола, няма го Кабинетът и Клубът на младия журналист, няма го Общият комитет на ДКМС в Москва, няма я дори главната редакция в телевизията за детски и младежки предавания, нито издателство „Септември”...
Останала е единствено Гърбичната автоматична централизация на гара Подуяне – разпределителна, макар и доста променена, където почна трудовата ми работническа биография пред 55 години...
Минаха години, без да те забравя аз... сякаш припява времето зад мен, а в празните биографични страници излинява споменът, приятелства тук-там са запазили избледняващи преживявания и сюжети за малки разкази и лозанки - бледи светлинки в тунела, през който влаковете връщат теми от отминалото време, от което нямам нито притеснение, нито съжаление , защото бяха години на честен труд и достоен дълг...