Начало
 
 

Д-р Мохамед Алибрахим: За мен всички пациенти са специални

04.06.2021 /16:10 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Д-р Мохамед Алибрахим

Случи се така, че коронавирусът ме повали, колкото и да се пазех и то по времена т. нар. трета вълна, в която медиците виждаха едва ли не края на света. Че си беше „не е за приказване", си беше,но пък на мен късметът ми проработи да попадна лекар, за когото с ръка на сърцето бих казала, че е ангел в бял скафандър.

Останах поразена от неговото внимание и от прегледа и „разпита“, на който ме подложи. След като установи, че съм с коронавирус и видя,че липсата на кислород ми е страшновата, той ме заведе в линейката, където ме сложи на кислород. Разказвам подробно, защото скоро не бях попадала на такъв лекар. Оказа се сириец, който от 35 години живее в България. При тръгване се представи – д-р Мохамед Алибрахим, и ми остави дори телефона си при нужда да го търся.

Това е негова запазена марка, защото и други пациенти имат тази привилегия да се чувстват специални щом лечението им е поето от д-р Алибрахим. Заради неговата всеотдайност и поради това, че в днешно време рядко човек попада на такъв доктор, реших да го поканя да гостува на сайта на СБЖ.

Роден в сирийския град Алепо и слушал разказите на братовчед на баща му, бивш посланик на Дамаск в София, Мохамед Алибрахим пристига у нас, завършва медицина във Варна с пълно отличие. Дълги години практикува като лекар във Варна, след което се мести в столицата. В момента работи като редови лекар в Спешна помощ на първа линия в борбата с Ковид-19. Специалист е по педиатрия, неонатология, пулмология, алергология, спешна медицина и здравен мениджмънт.             

Да започнем разговора ни не само с кой е Мохамед Алибрахим, а и с това, че сте родом от един град, превърнал се в точка на кървави сблъсъци в Сирийския конфликт – Алепо. Липсва ли ви и как посрещахте случващото се там? Ислямска държава превърна града в своя крепост, за което жителите му платиха скъпа цена.

Така е. В интерес на истината Алепо е един много известен и голям град. В него живееха около 6 милиона души, но след Ислямска държава, която аз наричам идиотска, защото няма нищо общо с исляма, той бе разрушен. Това са едни разрушители, които съсипаха не само него, но и много други градове.

Алепо е бил също и под турско робство, след това и френска колония. За разлика от другите завоеватели, французите оставиха едно много добро наследство. Градът беше като една градина. На мен Алепо ми липсва много и изпитвам голяма носталгия. Там съм роден, там съм учил и откакто се започна тази война през 2011 г. не съм си ходил в моя роден град. Баща ми почина и аз не можах да отида да се простя с него и да го погреба. Нашият род е голям и там имам много близки, които много ми липсват. За съжаление сред тях има и загинали, а и такива, които са в неизвестност.     

Как намерихте пътя за България и защо избрахте страната ни за житейски пристан?

Защо избрах България? Братовчед на баща ми беше посланик на Сирия в София. Разправял ни е много хубави неща за страната, а и манталитетът сякаш е много по-близък до нашия, за разлика от Западна Германия, например. Другата причина беше, че България е по-близка, като разстояние, до Сирия. Само една Турция ни дели. Няма да забравя, че когато си идваше братовчед ни, носеше сирена, кашкавал и още други продукти, които много харесвахме в Сирия. И може би това ми въздейства и реших да дойда тук.

Като се озовахте в нашата страна, как потръгна вашият живот?

Когато пристигнах в България, ме посрещнаха мои близки, които бяха дошли тук две години по-рано. Те завършиха в България медицина и стоматология.

В началото се сблъсках с много трудности и дори им казах, че няма да мога да проговоря български, защото е труден и няма да го науча. Дори ги помолих да ме върнат обратно. С моите колебания закъснях с един месец да се запиша в Института за чуждестранни студенти. Включиха ме със закъснение в една група и се оказа, че има-няма месец месец и половина и аз започнах да говоря на български. Дори станах първи в групата и започнах да превеждам на приятели. И въпреки това, много е труден българският. Граматиката ви е много трудна. Имате много глаголи и времена.

А медицина тук ли завършихте?

Още от малък обичах медицината и ми беше мечта да я завърша. И това се случи тук, в България. Първата година учих в Пловдив, който град харесвам много, след което по разпределение отидох във Варна, където се дипломирах обща медицина и то с пълен отличен. Започнах работа и едновременно с това и специализирах, като първата ми специалност е педиатрия. Обичам децата и обичам да помагам. В София се явих на изпитите за специалност. Според мен педиатърът може да лекува всичко, но обратното не.

Ама май не сте останали само с една специалност, разбрах аз.

Не. Продължих и специализирах неонатология, гастроентерология, пулмология, алергология. След което успоредно с работата специализирах и спешна медицина. Работя като реаниматор в Спешна помощ. А преди три години завърших и здравен мениджмънт.

Днес вие, като лекар от Спешна помощ, сте в епицентъра на борбата с коронавируса. То това си е същинска война. Как се срещате с болни от тази коварна болест и само конкретните лекарски предписания ли са вашето оръжие?

Аз никога не лекувам хората само с медикаменти. Най-важното, което правя, е да ги настроя положително и да им дам кураж. По време на тази пандемия се срещам с какво ли не. Виждам едни отчаяни и уплашени хора, които едва ли не очакват смъртта. Но аз правя всичко възможно да ги успокоя и да им дам кураж, че ще победят болестта. Давам им и личния си телефон, за да ме потърсят, ако имат нужда да се посъветват или да попитат нещо, и винаги съм насреща в името на тяхното оздравяване.

Обичам да помагам, а и то ми идва отвътре. Още повече, че обичам България и българите. Така че не само с лекарствата се лекува. Много съм се борил за пациентите ми. По време на третата вълна беше ад. Нямаше места в болниците и като съм карал пациент в болница, не се предавам, докато не го настанят за лечение. Стигал съм до шефовете на болничните заведения, само и само да осигуря място за болния. Случвало ми се е да обикалям по 7-8 болници и не се предавам, докато не се намери място. Но най-важното е пациентите да не се отчайват и да мислят позитивно, защото така по-лесно се овладява заболяването.

И защо Спешна помощ и то в София, при положение, че имате пет специалности и то такива, които да ви дадат възможността да печелите и да имате много желаещи да бъдат лекувани от вас, а и да се развивате като специалист?

Имал съм кабинет, и за преглед са се записвали болни от други градове. И до сега ме търсят много. Разбира се, че там и заплащането е много по-добро, но аз избрах Спешна помощ, защото ме влече неизвестното. Тръгвам за даден адрес и не знам какво ме чака там. Може да са казали, че е сърдечна болка, а аз като отида, установявам инфаркт. В други случаи се сблъсквам с инсулт или дихателна недостатъчност. Обичам да работя с неизвестни проблеми, за да мога да реагирам и да помагам на хората в най-трудните за тях моменти.

Правите така, че пациентът да се почувства специален, така ли да разбирам? Това много малко лекари го правят.

Така е. За мен няма разлика и всички пациенти са специални, защото знам,че те разчитат на моята помощ и вярват,че аз ще им помогна, което винаги се старая да правя. За мен няма малки, няма стари, млади. Щом се нуждаят, давам всичко от себе си. Много пъти хора, на които съм помагал, пишат до Спешна помощ да благодарят, че съм ги спасил. Това ме сгрява, защото знам, че те са ми се доверили. Чувствам се удовлетворен.

Мохамед, кое е първото нещо, което казвате, когато влезете в дома на болен, който чака с надежда помощта на лекаря? И как ви посрещат щом по акцента ви разберат, че не сте българин?

Добре ме посрещат, защото аз още от вратата започвам да говоря успокояващо, че ще намерим решение на проблема. Има такива тежки случаи, а медицината и добрите лекари ще се стараят да помогнат. Настройвам болните психически на моята вълна, за да могат да приемат, че наистина ще им се помогне. Много е интересно, че те усещат, още когато вляза в дома им, че могат да ми се доверят. Още с първите ми думи ги предразполагам, правя им необходимите изследвания от А до Я, защото не ми е присъщ формалният преглед. Знам, че не всички мои колеги постъпват така, но аз правя това, което смятам за необходимо.С внимание се печели доверието на болния. И дори след като вече са здрави, ми звънят, за да се консултират или пък да ми благодарят,че съм им помогнал.

И още нещо трябва да има един лекар – чувство за хумор. При мен то много ми помага. Преди всичко лекарят трябва да е много добър психолог. Когато видя тъгата и болката в очите на пациента, започвам да му повдигам духа с добри, позитивни думи и да се шегувам с него. Чувството за хумор е много важно в такъв момент. Пациентите, като се обаждат на 112, дори директно искат д-р Алибрахим да отиде. Но това, естествено не зависи от мен и няма как да се случва винаги.

А как посрещат скафандъра, с който се появявате при болните? Те чуват само гласа ви и виждат очите ви. Стряскате ли ги?

В началото да, но постепенно свикнаха.

А вие как се чувствате в това облекло?

Като извънземен, който е дошъл от Космоса да помага в най-трудните моменти. Но сериозно казано, за нас е изключително трудно да ходим в тези облекла. Трябва обаче,защото и ние трябва да се пазим от вируса.      

Имате ли „тайно оръжие“ срещу коронавируса, с което ако не го унищожавате, то поне облекчавате страданията на болния? И още нещо. Толкова време се борите с този коварен вирус как го надхитрихте да не се заразите?

За разлика от останалите ми колеги аз съм единствен, който всеки ден е на работа.Давам извънредни дежурства. При нас графикът е дневна, нощна и три дни почиваме. А аз всеки Божи ден съм на работа и то по 14 часа. И това е от март миналата година. Не съм ползвал нито отпуска,нито болнични.

А как се предпазвам да не се заразя? Рецептата ми е елементарна и аз лично я правя девет месеца. Жабуркам си устата преди излизане навън и веднага като се прибера вкъщи в кафена чаша  сипвам ябълков оцет, добавям 1 чаена лъжица сол, щипка джинджифил. Това го правя от началото на пандемията и ме е предпазило, и то предвид, че всеки ден общувам с болни от коронавирус. Така че препоръчвам я и на тези, които не са преболедували или пък вече са се срещали с вируса. И още нещо. Съветвам всички да пият сок от нар и да ядат червено цвекло. Това не съм го измислил аз, а бащата на медицината Авицена, или както той се казва в действителност - Ибн Сина. Между другото скоро си изследвах антителата и те са 32 хиляди. Колегите имат по 34хиляди, но аз не се чувствам нито отпаднал, нито пък,че съм боледувал. Всички ми се чудят откъде ги имам. Отвръщам, че вероятно е благодарение на моята рецепта или пък е Божа работа.   

Любопитно е, след дежурство, което, както се казва ви е смъкнало кожата от напрежение, как се възстановявате? И преживявате ли за даден пациент при когото сте били?

Ако съм имал, примерно, 10-12 случая и сред тях един-два тежки, не спирам да ги мисля и след като изляза от дадения адрес. И ако са ги приели в болница, държа връзка, за да разбера как се развива болестта или дали диагнозата ми се е оказала вярна. И това не е само при ковид болните, а по принцип и за други заболявания. За късмет се оказва, че поставената от мен диагноза в 99 % от случаите се оказва вярна и това ме удовлетворява.

А вие как се чувствате след едно тежко дежурство?

И колегите винаги ме питат това. Отвръщам им, че когато изпитвам удовлетворение от себе си не усещам умора, а съм зареден с енергия. Питат ме защо не спя в Спешна помощ и как може всеки ден да съм на работа, а да не усещам умора. Работим по седем часа, а аз имам 140 часа в графика си, а за извънредните да не говорим. Никой не ме кара, но аз искам да работя и извънредно. И ми харесва, защото хората имат нужда от добри лекари.

Работата ви като лекар в Спешна помощ ви сблъсква с различни случаи. Кой беше най-тежкият, с който се срещнахте очи в очи и кога ви беше най-тежко в работата? Не сте ли искали да захвърлите скафандъра, образно казано?

О, сблъсквал се с много тежки случаи. Но имам няколко, които няма да забравя никога. За двата писаха дори в медиите, сега ви разкривам, че докторът в линейката бях аз. Веднъж тръгнахме на повикване на десет километра от София заради токов удар в едни халета. При пристигането виждам четирима мъже, проснати на една метална платформа  на четири страни. В желанието си да помогна се докоснах до единия от тях и токът удари и мен.
Изчакахме от Енергото да дойдат, за да спрат тока, но трима от мъжете бяха починали на място. Четвъртият, на около 30 г., успяхме да го закараме до „Пирогов“ и го спасихме. 

Другият е с едно младо около 30-годишно момче.Повикаха ни на адрес през нощта. Този млад мъж живееше в огромен палат. Баща му ни посрещна и обясни, че синът му имал проблеми с жена си. Заведе ме до стаята и като отвори вратата видях едно красиво момче, беше се изкъпал и облякъл в халат и се беше прострелял в главата. Трябваше само да установя смъртта.Преживях го тежко. Другият случай е катастрофа на Околовръстното. При пристигането ни виждам кола, паднала в яма, успоредно на магистралата, и още три автомобила, един върху друг. Спасихме мъж и жена от един джип, но най-отдолу в първата кола имаше 30-годишен младеж. Разрязаха ламарините и го извадиха. Когато го видях, разбрах, че е мой познат. Любо беше майстор и ми е ремонтирал колата. Беше обезобразен, уви, не успяхме да го спасим. Оказа се, че родителите му катастрофирали там по-рано през деня. Падат в ямата, но нищо им няма. Тогава майката звъннала на сина си, да ходи да прибере колата им, защото е майстор и разбира. При пристигането му вали пороен дъжд, тогава той спира за да изчака да спре. В това време огромен джип го удря отзад и го помита и той пада върху колата на родителите си в същата яма. Тази жестока история ме порази.  

Как разпускате след дежурство, което ви е „разказало играта“? Имате ли хоби и какво най-много обичате да правите в почивните дни?

Хоби ми е да пресаждам цветя и да се грижа за тях. И да готвя. Правя различни арабски ястия. Това ме разтоварва след тежките дежурства. Или пък се събираме приятели и излизаме,но отдавна не сме го правили заради пандемията.        

Преди време ми се случи да придружавам съпруга си, светла му памет, по време на лечение в една авторитетна болница. При разговор с един от лекарите стана дума за Хипократовата клетва и неговия отговор ме порази, че тя трябвало да бъде изхвърлена, защото не означавала нищо. Вие какво мислите? И още нещо. Църквата също настоява клетвата да бъде премахната.

Вярно, че да помагам на хората, и да ги лекувам, ми идва отвътре, но за мен на първо място стои Хипократовата клетва. За разлика от колеги, които я пренебрегват, а това не им прави чест.

Колкото и до мнението на Църквата ще кажа,че оставям на страна вярата и религията. Но медицината е точна наука и трябва да се съхрани Хипократовата клетва, защото всеки един лекар, когато се дипломира и полага тази клетва, след това трябва да е отговорен и да я спазва. Така мисля аз.

Толкова години спасявате български животи имате ли вече българско гражданство, д-р Алибрахим, и не сте ли искали да станете български гражданин, да станете част от България, която така обичате?

За съжаление нямам и това много ме боли.В интерес на истината много искам да стана част от България.Със специалностите, които имам,в която и държава да отида ще ме вземат веднага. Но аз тук съм учил и тук съм завършил. Преди една година съм подал всичките необходими документи в Министерството на правосъдието и до колкото знам по новия закон трябва да ми отговорят от три до шест месеца, а те още не са ми отговорили. А такива, които дори не са следвали тук, и не знаят български език,  получават гражданство за една година. А аз съм лекар, работя за България и българите и ето вече една година съм на първа линия в борбата с коронавируса и още не съм получил гражданство. Изобщо не мисля да се връщам в Сирия,защото тук съм се интегрирал сред българите и тук живея. Колеги ме питат защо стоя тук с моите специалности, а не напусна България,а аз им казвам,че нямам намерение да ходя нито в Германия, нито в Англия, защото обичам България. Бях дете, като дойдох тук,учил съм тук, създал съм две деца, които вече са големи на 28 и 26 години, и са тук. Живеят във Варна. Странно ми е защо Министерство на правосъдието се бави толкова и какво още чака. Вече 35 години живея тук.Искам всичко да бъде по законен ред и няма  да търся връзки. Болно ми е,че бавят нещата.             

На края на разговора ни нещо хипотетично. Какво ще направи д-р Алибрахим когато настъпи края на пандемията и коронавируса бъде укротен?

О, никак няма да ми липсва, но не бива да се успокояваме,че всичко е минало. Да, сега малко се успокои ситуацията, но се предвижда, че през есента вероятно ще има нова вълна и хората трябва да вземат необходимите мерки и да не се отпускат, а и да се пазят.

Много стана актуално да се говори след ковидно за опашката на вируса. Какво ще посъветвате преболедувалите,за да се възстановят по-бързо? И има ли от какво да се страхуват?

Моят съвет е повечето хора да се ваксинират,защото ваксината пази. И най-вече да мислят положително и да не се върти в съзнанието им само коронавируса. Много е важно след преболедуването да отидат на кратка почивка, за да се разтоварят от преживяното.

Снимки личен архив

 

Сподели в
 

В тандем с Бинка Желязкова създават филмите "А бяхме млади”, “Голямото нощно къпане”, “Животът си тече тихо”, “Басейнът” и др.

25.09.2021/22:39

На 25 септември от 14.00 ч. в галерия „София” за 32-и път в България се откриват Дните на японската култура с подкрепата на Посолството на Япония у нас и клуб „Приятели на Япония в България - Нихон Томоно Кай”. Традиционно участват членове на Сдружение за икебана „Кагецу” и Столична библиотека.

24.09.2021/18:37

Настоящата учебна година Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици в Плевен посрещна с името на новия си патрон – писателя Димитър Димов.

24.09.2021/12:29

Отличието бе връчено на писателя от президента Румен Радев на тържествена церемония в Народния театър "Иван Вазов" на 22 септември вечерта.

23.09.2021/09:40

С венци и цветя признателни българи отрупаха паметния камък пред гроба на Иван Вазов в София. Навръх 100-годишнината от смъртта на Патриарха на българската литература, който умира на 22 септември 1921 г., Националният литературен музей традиционно организира поклонение в негова памет. То се проведе на гроба на твореца, намиращ се в градинката зад църквата "Св. София" в столицата.

22.09.2021/14:48

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

 Мнения

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки