Начало
 
 

В памет на Тодор Коруев: Горе душата и светли небеса, приятелю!...

02.04.2021 /20:19 | Автор : Лияна Фероли | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Тодор Коруев (1942-2021)

Рано сутринта на 1 април, покосен от внезапен инфаркт, на 78-годишна възраст си отиде от нашия свят Тодор Коруев. Изтъкнатият, самородно и самотно блестящ на литературния ни хоризонт наш писател, журналист, публицист, родолюбив деятел и общественик. Вестникарят, „непоправимият Думаджия” по сърце и призвание, както го наричаха колегите му.

Тодор Коруев стои рамо до рамо с едни от най-големите наши радетели на напредничавата интелектуална мисъл, като Стефан Продев, наредил се в анкетата на СБЖ в десетката на най-добрите публицисти на ХХ век. И защитаващи националните ни интереси, нашата идентичност, служещи на истината, на вярата в българския идеал, на свободата на печата – „майката на всички свободи”.

Тодор Коруев през целия си живот се занимава с вестникарство - още от ученическите и учителските си години в Момчилград. Продължава във вестниците „Вечерни новини”, „Работническо дело”, „Дума” (бил е и  кореспондент на вестника в Прага и в Москва), после в редколегиите на списание "Везни", на издателство „Захарий Стоянов”.

До последния си дъх беше главен редактор на в. „Тракия”, издание на Съюза на тракийските дружества в България. Вестникът отбеляза през януари т. г. своята 100-годишнина.

Тодор Коруев е член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Носител е на три „Златни пера” на СБЖ, на Голямата награда на СБЖ за цялостно творчество, на отличие на Съюза на преводачите, на наградата за публицистика „Кирил Маджаров”. Също и на наградата на СБП за публицистика "Богомил Нонев", на Националната награда за политическа публицистика „Георги Кирков”, на Наградата на в. „Дума” за цялостен принос.

Започва издаването на своите книги първо с краеведската история на родния му Момчилград, продължава с интервюта „Горещи думи” и „Горещи думи 2”, с трите си литературни анкети „Животописи” - с Тодор Генов, с Любомир Котев и с Петър Андасаров.

Като се прибавят и тези във в. „Тракия”, се оформя  една своеобразна кардиограма на вчерашния и днешния ден на България и света. Напомняща и за някои малко известни или позабравени събития и личности от нашата история и култура. Наричани са от критиците истински барометър на времето.

Признава, че често ги надписва с автографа „Живот ли бе да го опишеш!" . Но най му е на сърце книгата „Овньо льо вакал, каматан... Жалба по славното родопско овчарство”, в чието словесно тесто от митология, история, етнография, фолклор, народопсихология, мемоаристика, художествена литература и журналистика излива обичта на душата си към родния край.

Наричат я „Библия на овчарството”. За нея Тодор Коруев получава наградата на СБП за народопсихология и националната литературна награда „Николай Хайтов” за белетристика. Споделя, че се е получила от само себе си, понеже е израснал сред приказки и песни, а двама негови прадядовци и единият му дядо са били кехаи. Че повествованието нямало системна подредба - веднъж пипал оттук, друг път - оттам. Но сърцето му подкаравало умело стадото на думите до самия край на книгата.

А черешката на тортата връз тази разнородна смес за него била хрониката на рода му. И то на фона на славното време на родопските тьожки кехаи.

Много го е зарадвал фолклорният спектакъл по нея на Смолянският театър, в който участвали Валя Балканска и гайдарят Петър Янев. Последно е пишел художественото изследване на разбойничеството в българските земи. „Сос ми грачиш, гарванчо... Истории с хайти, разбойници и комити", признава пред колежката си от „Дума” Альона Нейкова.

Много трудно понесе социалната изолация заради коронавируса. Но и с разбирането, че в живота ни има и едно, и друго, че не всичко е „полно и равно”. Но заедно с жена му - проф. Галина Рашкова се „карантинирали" в село Кръстевич в Средна гора. Дори оттам се правел и в. „Тракия”, изцяло дистанционно. „Ако ме подмине злото, ще го вкарам в бъдещите животописи”, също се надявал.

Аз пък трудно се осмелих преди 8 години за неговата 70-годишнина, когато представяхме в кърджалийската Регионална библиотека „Овньо льо вакал, каматан...” да направя интервю с него. Изглеждаше ми толкова недостъпен в поразяващото му с респект мъдро родопско излъчване.

Но неотдавна, за голяма моя изненада, на едно литературно четене, се оказа, че аз съм първата, която го е направила дотогава. Още едно доказателство, че и много други хора са го възприемали по същия начин.

За 30-годишния юбилей на в. „Дума” той поздравява колегите си с любимата максима на Стефан Продев „Sursum corda” - „Горе сърцето!”

Но сега неговото сърце е душата му. Така че  - горе душата, приятелю! И светли ти небеса!

Свързани:

Загубихме и Тодор Коруев. Поклон!

Дата: 01.04.2021

Сподели в
 

Събитието е в рамките на европейски проект под надслов „Изграждане на независими медии за противодействие на политическа намеса”. Лектори по време на уебинара ще бъдат експерти по свободата на словото и медиите от Европейската комисия, Европейския парламент, както и от Центъра за медиен плурализъм и свобода на словото. Съорганизатор е „Отворено общество”.

15.04.2021/20:43

Рано сутринта на 1 април, покосен от внезапен инфаркт, на 78-годишна възраст си отиде от нашия свят Тодор Коруев. Изтъкнатият, самородно и самотно блестящ на литературния ни хоризонт наш писател, журналист, публицист, родолюбив деятел и общественик. Вестникарят, „непоправимият Думаджия” по сърце и призвание, както го наричаха колегите му.

02.04.2021/20:19

Журналисти от ПЖД „Европрес“ към СБЖ положиха цветя пред паметника на Г. С. Раковски в Цар-Симеоновата градина в Пловдив. Те почетоха 200-годишнината от рождението на журналиста, писателя, идеолога и стратег на национално-освободителното движение.

02.04.2021/18:54

Поетът Виктор Самуилов припомни във Фейсбук свое удивително актуално и днес стихотворение, посветено още преди години на приятеля му - сатирика Димитър Бежански, който внезапно почина на 31 март т. г., в самото навечерие на „техниия” Ден на хумора 1 април. Заедно със също отдавна напусналия ни Доньо Донев тримата остават като уникалните „Тримата глупаци” - „едничките глупаци в цялата ни умна държава”, както пише сега Самуилов. И още: „Май не случи на време, веселяко Бежански...”

31.03.2021/20:30

Наемателят на Международния дом на журналистите-Варна известява, че първоначално обявеният срок за ранни записвания до 30.03.21 за летни почивки в МДЖ с 5% отстъпка се удължава до 15.04.2021 поради пандемичната обстановка

31.03.2021/17:37

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки