Маргарита Мартинова в Гран каньон

Съставител и редактор на изданието е Людмила Калоянова, която от години следи поезията във фейсбук.Дамата е вицепрезидент на Лигата на българските писатели в САЩ и по света Изданието се публикува изцяло с дарителски средства и включва 46 български авторки от цял свят, между които имена като Неда Антонова, Аксиния Михайлова, Валентина Радинска, Виолета Гъркова, Цвета Софрониева, Живка Балтаджиева, Наталия Андреева, Румяна Захариева и др. Корицата на алманаха е дело на големия варненски художник Христо Христов, а илюстрациите включват платна на американската художничка от български произход Кина Бъговска. Ето как съставителят и редактор на изданието Людмила Калоянова обобщава в предговора какво може да се прочете между кориците на новата поетична антология: “Днес е време новата българска женска поезия да се дефинира в глобалния си контекст на творчество, писано в рамките на една различна „родина“, един нов дом на единението, чиито граници се определят от параметрите на духа и езика. Цел на това безпрецедентно по рода си издание е да изгради инклузивно литературно пространство, включващо имената на съвременни авторки от американската, европейската и австралийската творческа диаспора. Едни от най-обичаните и популярни поетеси в България могат да бъдат прочетени и „усетени“ редом до тези, които творят в Родината на словото, променяйки духовните измерения на нацията.“ Според нея творбите докосват, извън обединяващата ги женска идентичност, универсални проблеми като междуличностни отношения, отчуждение, родина, семейство, емиграция, превръщайки поетичните образи в поразителни сцени на болка, тъга или всеотдайност. Към изключително красивото и събрало, може да се каже, уникална женска поезия издание, не е безразлична и Снежана Галчева, председател на Салона за българска култура и духовност в Чикаго. Според нея новопоявилият се алманах е мащабен опит да се обединят творческите усилия на български авторки от цял свят и да се глобализират, извън обичайните географски маркери, най-новите тенденции в съвременната българска женска поезия. „За първи път в това издание си дават среща поетеси от България, от една страна, и САЩ, Австралия, Германия, Англия, Франция, Испания, Гърция, Швеция, Кипър и Венецуела, от друга, които, макар и далеч от родината, творят и създават образите си на български език“ - е написала тя на стената си във фейсбук.

"Честь имею!" стиховете ми да бъдат представени в една красива книга – организирана през времето на бури, политически борби и отдалечена на хиляди километри, но въпреки това изваяна от жена с горещо сърце - Людмила Калоянова – безпрецедентната по рода си, международна, поетична антология "Дъщерите на България по света“ – сподели с приятелите си във фейсбук Маргарита Мартинова. - Бях поласкана от случилото се - това бе точно преди половин година. На стената са ми всички стихотворения, които пратих и гледам че съм на 8 страници там.“

Маргарита Мартинова е ценена и уважавана като поетеса и от нашите сънародници в града на ветровете – Чикаго. Преди две години тя беше отличена с втора награда във второто издание на литературния конкурс „Изящното перо – 2019“,организатор на който е Салонът за българска култура и духовност.

Честито на Маргарита поредно признание за поетичния й талант!

Предлагам ви едно от нейните шест прекрасни, но и разтърсващи, стихотворения включени в антологията:

Маргарита Мартинова

DEJA-VU

Казвах ти,

че ще дойдат накрая дърварите!

Подлудели, ще почнат да цепят гората.

Зверовете без ум

ще пищят под върхарите,

разлютени орли ще си сриват гнездата.

Казвах ти,

че ще тлеят селата запалени

преди много лета –

с автограф от войната.

Във всемирната памет следите изкаляни

ще дамгосват съня и деня на децата.

Казвах ти,

че жените ще мрат – непогалени,

че мъжете, когато

не стига храната,

монстери ще плодят. Ти наивно повярва ли,

че вулканите спят в своя гроб под тревата?

Казвах ти,

да разкараш от къщата надписи:

„Тук живях“, „Тук творих“.

Или „Тук бях богата“.

Ще изскочат дракони от пещи угаснали.

Ще дерат и със нокти ще сринат стената.

Днес не казвам.

Мълча. Всичко е изтарашено.

А дърварите клада

редят под краката.

И когато се спрат. И се скрият изплашени,

ще прилича на сирене с дупки – Земята.

Сподели в