Начало
 
 

„Стършел” – писаният хумор, който нрава си не мени

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„Стършел“ от 1974 г.

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

„Една мартенска вечер на 1946 г. се вряза завинаги в паметта ми, защото направи решителен прелом в моя живот. На „стършеловата маса“ в тогавашния ресторант „Бенковски“ седяха Павел Вежинов, Богомил Райнов, Валери Петров, Христо Ганев, Никола Мирчев, Марко Бехар и Димитър Чавдаров – Челкаш. Те бяха поканили на първа лична среща начинаещия автор, на когото преди дни бяха измислили псевдонима „Незнакомов“, по повод първия му неподписан хумористичен разказ, публикуван в първия брой на новия хумористичен вестник („Стършел“)“.

Така започва разказът на писателя хуморист Петър Незнакомов за началото на славната редакция на „стършелите“. Интервюто е записано и съхранено в Златния фонд на Българското национално радио (БНР) през март 1987 г., споделят в редакционна публикация от "Стършел":   

В редакцията на „Стършел“ възниква и идеята за основаването на Сатиричния театър в София през 1957 г. Неговият предходник е сатиричният театър „Стършел“, който представлява уникален културен феномен със специално място в театралния живот на страната.

В него участват водещи фигури от редакционния колектив – Димитър Чавдаров – Челкаш, Валери Петров и Радой Ралин. Писателят Генчо Узунов допълва разказа за първите години на редакцията. Записът е от честването на 55-та годишнина на вестника през 2001 г.

Дори и в тежките периоди, когато вестникът е бил пред закриване заради критика срещу несъстоятелността на металургичния комбинат „Кремиковци“ и обвинен от Тодор Живков, че публикува „антипартийни, антидържавни и антисъветски материали“, „стършелите“ успяват с най-силното си оръжие – хумора, да променят окончателното решение.

Карикатуристът Теню Пиндарев разказва пред микрофона на БНР през 2001 г. за сбирката в Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП), когато колегата му, писателят Генчо Узунов „спасил положението“, като накарал Тодор Живков да прихне от смях.

„Първият вестник с името „Стършел“ излиза през юли 1886 г. в София, а „неговото предназначение е да жили управляващата клика“. Тогава са публикувани едва 3 броя. Ние сме наследник на българската хумористична традиция, която води началото си от вестник „Гайда“ на Пенчо Славейков.

Но най-дълголетният български вестник за хумор и сатира, който излиза без прекъсване от самото си създаване през 1946 г., непосредствено след Втората световна война, и осмива и иронизира обществените, политическите и икономическите прослойки, е днешният „Стършел“.

За своите 70 години той не е променял името и нрава си“, обобщава днешният главен редактор на вестника Михаил Вешим в предаването „Премълчаната история“ по програма „Христо Ботев“ на БНР през 2016 г.

Като издание на Отечествения фронт, което е създадено от млади интелектуалци с леви идеи, една от основните цели, които изпълнява „Стършел“, е да дава отпор на сатиричната рубрика на Трифон Кунев „Ситни-дребни … като камилчета”, която се отпечатва ежедневно на първа страница във вестника на БЗНС (НП) „Народно земеделско знаме”.

Дълги години „Стършел“ е издание на ЦК на БКП, а хуморът от страниците му е „изпълнение на партийната линия“, като постепенно вестникът се превръща и в единствен отдушник на натрупаното обществено недоволство, разказва Вешим.

В началото на демократичните процеси в страната се налагат тежки промени, които да осигурят бъдещето на хумористичния седмичник. Тогава „стършелите“ взимат единственото възможно решение – „да приватизират хумора в държавата“. И създават „Стършел“ ООД с управител Румен Белчев и „постоянен състав“ на редакцията – Йордан Попов, Михаил Вешим, Сергей Трайков и карикатуристът Ивайло Нинов.

„Ние поддържаме традицията в хумористичния печат, една морална позиция, която за нас е удовлетворение”. С тези думи Михаил Вешим потвърждава упоритостта на „стършелите“ да запазят привилегията си да „казват истината по смешен начин“.

Свързани:   Михаил Вешим: Кошмарът на главния редактор

Като опитен алпинист вашият „Стършел” изкачи още един връх – 75 години. Връх, който нито един български вестник не е изкачвал. 75 години Националният седмичник за хумор и сатира излиза без прекъсване, без да е променял името и бодливия си нрав.
Дата: 22.02.2021


 

Сподели в
 

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021/13:02

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021/11:05

През януари т. г. се навършват 55 години от отпечатването на първия брой на списание „Родопи“. Това съобщиха от Държавния архив – Смолян, известява Агенция „Фокус”.

27.01.2021/17:53

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021/12:17

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021/16:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки