Новото лице на bTV Марина Цекова: Журналистиката е отговорност

23.02.2021 /14:04 | Автор : Калин Каменов | Източник: dnes.dir.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Марина Цекова

Известната телевизионна журналистка вече е част от екипа на bTV и ще е лицето на следобедните и късни емисии новини на тази телевизия, сочи dir.bg във встъпление към интервю със звездата от малкия екран.

Марина Цекова е едно от най-разпознаваемите лица в българската ТВ журналистика, припомня dir.bg. Завършила е Немската гимназия в София, след което в Берлин учи Публицистика и комуникация и Филмови науки, като завършва и магистратура Медии и политически комуникации отново в немската столица. Прави и медийни специализации и лидерски тренинги в цял свят, включително и като част от мрежата на World Press Institute в САЩ.

Повод за интервюто с нея, направено от Калин Каменов за dir.bg е фактът, че тя вече е част от екипа на bTV и ще е лицето на следобедните и късни емисии новини.

- Марина, вече два месеца си част от нюзрума на bTV. Как те посрещна екипът и свикна ли с новата среда?

- Започнах работа в bTV в нови за телевизията времена. Като прибавя към това и моето ново професионално време, началото се изпълни с повече емоции от очакваното. Но животът ме е научил, че в периоди на вълнение, човешкото си проправя път най-убедително. Много колеги ми подадоха ръка и я държат до днес. Благодарна съм им за това.

Смисълът на журналистическото призвание е еднакъв, независимо къде работиш. Но в bTV високите професионални стандарти крачат редом с новите технологии. Така че, по линия на иновациите, все още свиквам.
 

- Професионалният ти път започва като стажант, след това репортер - до водещ и продуцент. Къде обаче се чувстваш в свои води и какво още искаш да постигнеш в професията?
- Всяка една професионална роля е носила смисъл в различните етапи от живота ми. Радвам се, че съм започнала от първото стъпало и през годините, че съм получавала възможността да опитам и нови неща. Продължавам да вярвам обаче, че истинският смисъл на професията носят хората с микрофон в ръка и решителност да задават точните въпроси. Така че, освен воденето на новини, си обещавам, че ще снимам повече. Вече подготвям няколко материала, които зрителите ще видят скоро.

- Имаш ли предпочитан ресор и излизаш ли често от зоната си на комфорт?

- Нямам зона на комфорт. А и не бих си позволила да имам, защото прекалената увереност успива. Колкото и добре да си мислиш, че си се подготвил, винаги нещо може да те изненада. Не рядко се и случва. Затова обичам да се съмнявам.

- Отразявала си протести, терористични актове; правила си разследвания по редица тежки теми - имало ли е момент, в който ти е било трудно да говориш?
 
- Журналистиката е отговорност. Жертваш личния си комфорт в името на информацията, която трябва да поднесеш. Понякога обаче ми е било трудно да избера правилните думи. Особено, когато от тях зависи нечие бъдеще. Правила съм много репортажи за деца в нужда. От начина, по който ще изглежда и звучи този материал, може да зависи успехът или несполуката на нечия лична битка. Тези репортажи са ми най-трудни, но никога не бих се отказала от тях.
 
- Светът се променя, новините също. Помагат или вредят според теб социалните мрежи на журналистите и на информираността на обществото?

- Социалните мрежи нямат необходимите регулаторни механизми, за да бъдат приемани за медия, на която да вярваш безрезервно. Могат да бъдат незаменим източник на информация, но само тогава, когато се използват мъдро. Изисква усилие да откриеш кои са каналите, на които можеш да вярваш, за да не бъдеш излъган и разочарован. За момента това е място, където всеки разбира от всичко, но никой не носи отговорност за нищо. Предвид лавината от фалшиви новини в мрежите изграждането на филтър при използването им е единственият начин за информационно оцеляване.

- Съпругът ти - Златимир Йочев, също е популярно телевизионно лице, а след броени дни двамата ще сте колеги в нюзрума на bTV. Защо според теб Антон Хекимян видя именно в него най-подходящия водещ на сутрешния блок на bTV?

- Аз съм най-неподходящият човек да отговори на този въпрос. За мен Злати е бил и ще бъде най-добрият. Може би, от тази гледна точка, не съм изненадана от решението на Антон Хекимян. Но аз съм предубедена. (усмихва се)

- Изглежда, че той ще е ранната птица в семейството, а ти - късната. Възможно ли е постигането на баланс между личното и професионалното при режим като вашия?

- Ние живеем в тази реалност от доста време и се справяме с помощта на семействата ни. Той се прибира около обед, а аз излизам в късния следобед, така че имаме дълги часове заедно. Не е лесно, но и двамата много се стараем да открием своя баланс. Той е резултат от обстоятелствата, но и от много старание, работа и понякога - жертви от наша страна. За щастие сме възпитани никога да не приемаме семейството си като даденост и се стремим то никога да не се превърне в такова.

- Преди две години се появи дъщеричката ви Тамара. За разлика от повечето жени, чието ежедневие преминава под светлините на прожекторите, ти избра да останеш до нея възможно най-дълго преди отново да се върнеш към работния график. Кое предопредели това решение?

- Работата и тя никога не могат да се доближат като ценност в моя живот. Тамара е всичко и освен обичта ми към нея, тя заслужава и максимума от моето време. Бях решила, че ще се върна на работа тогава, когато тя е готова да премине в следващия етап от живота си. Тръгна с радост на ясла, където и до днес ходи с огромно удоволствие. Никоя майка не бива да е единствен приятел на детето си. Много ми липсва нашето време, но виждам, че е за добро - за мен, но най-вече за нея.

- Как промени живота ти пандемията? И трудно ли се отглежда и възпитава малко дете в ситуация като днешната?

- Тамара е още прекалено малка, за да разбере промяната в света около нас. По време на първото затваряне, с нея и Злати прекарахме дълги дни заедно вкъщи. Това бяха безценни съвместни мигове, които в забързания ни живот иначе трудно бихме могли да си позволим. В този смисъл пандемията ни взе, но и ни даде много.
Признавам, че не бих искала тя да разбира за актуалните правила на новото време. Не искам да я е страх да общува, да докосва близките си хора, да пътува. Надявам се, че светът ще е друг, когато е достатъчно голяма, за да прави разликата.

- Завършила си висшето си образование в Германия и си била част от екипа на "Дойче веле". Защо избра да се върнеш в България и съжалявала ли си някога, че си поела по обратния път?

- Времето и образованието ми в Берлин са едни от най-ценните ми преживявания досега. Животът там ме научи на свобода, каквато в България не е съвсем на мода. Това усещане много ми липсва. Но вярвам, че страната ни се нуждае от хора, които искат да променят. И всеки един човек, който избира да живее тук, е от значение. За мен беше много важно и да съм близо до родителите си. Имаме нужда един от друг и никоя професия не си струва жертвата да остаряваш сам.

- Трудно ли направи първите си стъпки в журналистиката у нас? Някой подаде ли ти ръка в началото? Имаш ли близки приятели и учители в професията?

- Началото ми не беше лесно или по-скоро не беше това, което очаквах. Много исках да работя като репортер, но след два бакалавъра, един магистър и три стажа в Германия, се оказа, че на пръв поглед тук няма много възможности за мен. Но аз бях твърдо решена, че поне искам да опитам. Започнах отначало. Кандидатствах за стаж, одобриха ме и така до днес. Има хора, които с радост наричам приятели, а учител ми е всеки един колега. Независимо дали сме в един нюзрум, или не.

- Свикнала си да бъдеш от другата страна на микрофона. Как се чувстваш, когато се налага вместо да питаш, да отговаряш?
 
- Предпочитам да питам. Водя се от убеждението, че човек трябва да говори с работата си, а не с истории от личния си живот. Но осъзнавам, че въпросите към мен до известна степен също са част от професията. Нормално е хората да се вълнуват от живота на тези, които всеки ден влизат в домовете им през екрана. Но това прави отговорността още по-голяма.
 

- Какво си носиш вкъщи след работа - стрес или вдъхновяващи истории, които да споделяш с любимите си хора?
- Стремежът ми е, доколкото мога, да оставям работата си пред вратата. Не успявам винаги, защото в нашата професия новините са не просто за информация, те са изискване. Но вкъщи изключително рядко гледаме телевизия, опитваме се да държим и детето си далече от нашите трудности и от телевизора. Давам прекалено много от себе си за тази работа. Вкъщи е мястото, където си припомням защо го правя.

- Познаваш вкуса на популярността - по-скоро сладък или горчив е той?
- Не мисля по този въпрос. Живея живота си както преди. Разбирам вълнението на хората, които показват, че се познаваме отнякъде. Все пак често гостувам, макар и през телевизора, в най-личното им пространство. Подхождам с внимание към мислите им, макар и понякога да не мога да успокоя всичките им тревоги.

- Във вените ти тече 4 вида кръв. Чувстваш ли, че някой от тях преобладава и ако можеше да избираш, би ли предпочела друг?

- Трябвало е да се родя в Киев, но заради аварията в Чернобил семейството ми по спешност се мести тук. Съдбата е отредила да се родя в България. На по-късен етап сама избрах да продължа живота си тук. Отстоявам това решение всеки ден. Живяла съм и в Украйна, а в Унгария съм била десетки пъти. Чешката ми страна засега е догонваща в класацията. Обичам и четирите парчета от този родов пъзел, защото те носят спомена за хора, които вече не са сред нас.

Коя е Марина Цекова

Медиен опит Марина Цекова трупа в Deutsche Welle в Бон, в БНР, сп. L"europeo и други, а магията на телевизията открива през 2011 като стажант в публицистичното предаване "Панорама", след което и като репортер, водещ и продуцент в Нова Телевизия. Тя се присъединява към bTV Новините през 2020 с увереност, че опитът и силното ѝ присъствие на екран ще допринесат още повече за утвърждаване на лидерската роля на редакцията с най-голямо доверие в България.

През 2018 Марина Цекова получава награда за Качествена и обективна ТВ журналистика на сп. Business Lady. Носител е и на специалната награда на медийния фестивал "Българска Европа" през 2016, както и на "Светове и цветове" през 2015. Същата година е отличена и от Българската търговско-промишлена палата за обективно отразяване на проблемите на бизнеса в страната, получава и приза "Мис ТВ чар". През пролетта на 2014 Марина Цекова е удостоена и с признанието "Достойните българи" на в-к "24 часа".

Марина е автор на редица материали, които в последните години развълнуваха телевизионните зрители - журналистически разследвания за търговията с деца на черно и схеми за купен вот по време на местни и парламентарни избори, материали за ужаса на най-страшния концентрационен лагер Аушвиц. Марина е отразявала терористичните атаки в Берлин, Кьолн и Истанбул, денят на гнева в Йерусалим и Западния Бряг. Отразявала е финансовата криза в Гърция и масовите протести в Румъния.

Сподели в
 

Подсъдимият за катастрофата, при която загина журналиста Милен Цветков, Кристиан Николов е заразен с коронавирус и това е причина за отлагане на делото, съобщи mediapool.bg, позовавайки се на БТА.

04.03.2021/13:39

На 71-годишна възраст е починала известната журналистка и депутатка в 7-о ВНС, 36-о и 37-о Народно събрание Клара Маринова, съобщават много медии. Тя печели популярност с дългогодишната си кариера в БНТ, била е говорител на БСП, а последно работеше в телевиция On Air.

03.03.2021/22:13

Думите "Боже Господи, какви нищожества стоят начело на българската държава" прозвучаха в ефира на БНТ като глас зад кадър в момента, в който по обществената телевизия бе включено извънредно изявление на председателката на парламента Цвета Караянчева от връх Шипка.

03.03.2021/18:15

"Ютюб ще е изненадата като канал за комуникация особено към младите, а Фейсбук ще прегрее по изборите". Това каза в предаването "Хоризонт до обед" по БНР специалистът по дигитален маркетинг Любомир Чакъров.

03.03.2021/14:05

22 партии, коалиции и инициативни комитети подписаха с Българското национално радио Споразумение за отразяване на предизборната кампания за парламентарните избори на 4 април.

03.03.2021/10:03

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки