Начало
 
 

Ангел Ганцаров написа историята на Великотърновската журналистика

20.02.2021 /12:48 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ангел Ганцаров несамо е вестникар, но и колекционира вестнициот цял свят

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

Реших, че би било интересно за читателите на сайта на СБЖ да ги срещна с този наш интересен колега и ето той вече е наш гост. Преди това обаче нека ви споделя 

Кой е журналистът Ангел Ганцаров

Кореняк търновец, възпитаник на Националния военен университет „Васил Левски“ в специалност „Инженер по далекосъобщителна техника” през 1974 г., а през 1986 г. и Военната академия „Георги  С. Раковски” специалност „Радиоразузнаване”. По-късно Ганцаров завършва във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” специалност „Мениджмънт, маркетинг и реклама”. През 1986 г. доайенът на българската спортна журналистика Александър Манов, преди да почине на 92-годишна възраст, го кани за сътрудник на в. „Народна армия”. А след това колегата Цончо Драгански му предлага да е кореспондент на вестника, който вече се казва „Българска армия”. През 1997 г. друг доайен на спортната журналистика, Андрей Кожухаров,  го кани за кореспондент на неговия вестник „Спорт-Експрес” за Великотърновска област. Ангел Ганцаров е бил също кореспондент и на друг национален спортен всекидневник, „Дерби мач”, който за съжаление излиза само през 2004 г., а от 2005-та до момента е кореспондент на единия от двата национални спортни всекидневника „Тема Спорт”. Като спортен журналист е правил и спортните страници на пет местни вестника – „Времена”, „Великотърновски новини”, „Велико Търново”, „Новини” и „Кореспондент”. Бил е репортер-редактор на Радио „Велико Търново” и на Радио „Фокус Велико Търново”, а от 2002 до 2004 г има свое авторско спортно предаване в местната телевизия „Видеосат”. В продължение на 20 години – от 1998 до 2018 г. издава частния местен вестник „Футбол”, както и над 30 юбилейни спортни вестници. Автор на книгите – „80 години ФК „Етър” (2004 г.)., „100 години футбол във Велико Търново” (2009 г.), „90 години ФК „Етър” (2014 г.), „Спортната слава на Велико Търново” (2019 г.) и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.” през 2020 г.

За дългогодишното отразяване успехите на великотърновския спорт, през 2015 г. е отличен с престижната награда „Велико Търново-2015”.      

Ако се водим от познатата максима за това, кое е по-първото - яйцето или кокошката, то при вас как се случи, колега Ганцаров? Първо се роди идеята да колекционирате вестници или да съберете и разкажете историята на журналистиката във Велико Търново?

В случая максимата няма връзка с двете неща. Когато почнах да колекционирам вестници, изобщо не съм си помислял, че един ден ще пиша книга за Великотърновската журналистика. Но пък когато почнах книгата, разделът за великотърновските вестници в колекцията ми помогна много.  

Вие сте сред малцината наши колеги, които са събрали колекция от издания, достойна за респект. Как се „запалихте“ по това трудно дело?

Колкото и нескромно да звучи, още от малък се интересувам от много неща. А преди вкъщи да имаме радио, а след това и телевизор, вестниците бяха единственото средство за масова информация. Купувах си различни вестници, които след прочитането не ги изхвърлях, а ги запазвах. Без да съм мислил да правя колекция. Но като станаха повече, оставих си по един брой от всяко заглавие.  

Колко издания наброява сбирката ви и кое беше първото, с което сложихте началото й?

Може би над 7000, но от 5 – 6 години не съм ги преброявал. Но не са се увеличили много, защото през последните години почти не излизат нови заглавия.

Как близките ви и приятелите посрещнат вашето начинание? Имате ли „ятаци“, които да ви помагат в колекционерското дело?

„Ятаци” имам много, защото имам и много приятели. А те като ходят в други градове и в чужбина ми носят. Но има и трима души в страната, колекционери, с които си разменяме.

Кои от вестниците са ви най-скъпи? Най-старото издание, което притежавате?

По принцип всички. Но... има и „по-скъпи”. Например старите български и чуждестранни от малки и „екзотични” държави. Разбира се и над 30 мои частни вестници, които през годините сам издавал – спортни, юбилейни и четири за Джон Ленън и „Бийтълс”.

Най-уникалният материал, публикуван в търновска медия?

Не е само един. През годините различните вестници са отразявали събитията по различен начин. Има и много интересни и даже весели реклами и обяви.

А как се решихте да напишете „Великотърновската журналистика -1878 г.  2020 г.“? Прочетох, че са ви предизвикали динамичните процеси в медийните среди. Кои процеси ви оказаха влияние?

Идеята я имам от преди 7 – 8 години, но през втората половина на 2019 г. във Велико Търново започна чувствителна „редукция” на кадрите от местните медии и това ускори писането на книгата.

Бихте ли разказали кои вестници и списания,излизали във Велико Търново, оставят ярки следи несамо в регионален аспект, но и в българската журналистика изобщо?

Велико Търново, заедно с Пловдив, са първите градове в България след Освобождението, където започват да се издават вестници. През 1879 г. от Петко Р. Славейко в града е издаден първият в България хумористичен вестник „Остен”, а през 1886 г. внукът на прочутия майстор-строител Кольо Фичето – генерал Иван Фичев, станал по късно и министър на войната, издава в града първия в страната военен вестник „Народна защита”. След промените от 10.11.1989 г., в края на 1990 г. тук е издаден и един от първите опозиционни вестници у нас „Синьо време”, а през първата половина на същата година и първият за култура – „Литературен вестник”.

Според вас кои са най-изявените търновски журналисти и какво трябва да научим за тях?

За съжаление през миналата година починаха четирима от най-известните местни журналисти, които работиха дълги години за най-популярния местен вестник със 77-годишна история, в „Борба” – главният редактор Николай Томов, художникът Петър Борсуков, фотографът Николай Качаков и отговорният редактор  Петко Петков. Преди 9 години почина и дългогодишният кореспондент на БТА Пламен Цветков, но сега с работата си много добре се представя неговата наследничка Марина Петрова.  Дългогодишната кореспондентка на Националното радио Катя Чорова остави трайна следа, а сега по нейния път успешно върви и Здравка Маслянкова; Нели Сукова, Сашка Александрова; Мила Милчева;  кореспондентките на други национални медии като Зорница Илиева, Веселина Ангелова, Дима Максимова; фотографите Найден Найденов, Валентин Русанов, Даниел Йорданов. В момента има и други по-млади и амбициозни журналисти. Те търсеха и търсят,  не пропускаха важните събития и ги отразяваха изключително професионално. Това трябва да бъде за пример при по-младите.

Какво могат да научат от вашето изследване бъдещите журналисти, които сега се учат на А,Б на занаята?

Преди всичко историята на журналистиката в града и по-конкретно историята на местните вестници, списания, радиа, телевизии и сайтове, както и хората които са работили за тях. Какви събития са отразявали те и по какъв начин. Как са изглеждали и оформяни през годините местните вестници и списания и на какво са обръщали по-голямо внимание.

Има ли още неразкрити тайни великотърновската журналистика?

Не мисля, че има някакви тайни от професионален характер.  

Все повече се говори, че идва края на печатните издания,   според вас губят ли вестниците своята сила в ерата на интернет сайтовете и социалните мрежи?

Да, определено. Много вестници „загинаха”, а други излизат в силно намален тираж.

За да сложим точката на нашия разговор. Какво да очакваме от вас в бъдещо време?

Преди да почна да пиша книгата за великотърновската журналистика към края на 2019 г. имах готов материал и снимки за друга книга, която дори бях започнал да я пиша – „Паметниците на Велико Търново”. Сега работя върху нея и се надявам до края на годината да излезе от печат.

Снимки Личен архив

 

Сподели в
 

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021/20:13

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021/20:02

Тези дни колегата ни Калин Тодоров заяви, че „Завесата падна“. Това е неговата пета книга от поредицата за това, какво се случва зад завесата по времето на соца, в годините, когато уж се наливаха основите на демокрацията, уж вървяха някакви промени и се стоварваха върху народа, който в последно време в името на шоуто измислени политици започнаха да наричат суверен.

01.09.2021/23:21

С юбилеен сборник разкази и фейлетони си припомняме някои от най-ярките и все така актуални произведения на писателя

27.08.2021/09:15

Владо Береану с чиста съвест може да бъде наречен и Сладкодумец Храбър, защото можеш с часове да слушаш неговите отговори по болните за всекидневието неща, които не са сухи и формални, а пълни с интересни факти. Самият живот на Владо е живот като на кино с неговите срещи с личности легенди, близкото му обкръжение. Съдбата взела, че му дала много,за което много с часове можем да слушаме.

08.08.2021/18:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

Тези дни колегата ни Калин Тодоров заяви, че „Завесата падна“. Това е неговата пета книга от поредицата за това, какво се случва зад завесата по времето на соца, в годините, когато уж се наливаха основите на демокрацията, уж вървяха някакви промени и се стоварваха върху народа, който в последно време в името на шоуто измислени политици започнаха да наричат суверен.

01.09.2021 /23:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

С юбилеен сборник разкази и фейлетони си припомняме някои от най-ярките и все така актуални произведения на писателя

27.08.2021 /09:15 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

Нека бъдем достойни за завета на легендарния Юлиус Фучик "Хора, обичах ви, бдете!". Именно паметта на Фучик увековечава отбелязваният всеки 8 септември Ден на международната журналистическа солидарност.

08.09.2021 /08:27

Поздравявайки колегията с празника на Съединението, председателят на СБЖ Снежана Тодорова апелира към журналистическата гилдия непрестанно и гръмко да напомня на политическата класа, че родината ни се е развивала успешно, само когато наистина сме били единни и увлечени от високи, етични и достойни цели.

06.09.2021 /08:35

 Мнения

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки