Начало
 
 

Ангел Ганцаров написа историята на Великотърновската журналистика

20.02.2021 /12:48 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ангел Ганцаров несамо е вестникар, но и колекционира вестнициот цял свят

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

Реших, че би било интересно за читателите на сайта на СБЖ да ги срещна с този наш интересен колега и ето той вече е наш гост. Преди това обаче нека ви споделя 

Кой е журналистът Ангел Ганцаров

Кореняк търновец, възпитаник на Националния военен университет „Васил Левски“ в специалност „Инженер по далекосъобщителна техника” през 1974 г., а през 1986 г. и Военната академия „Георги  С. Раковски” специалност „Радиоразузнаване”. По-късно Ганцаров завършва във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” специалност „Мениджмънт, маркетинг и реклама”. През 1986 г. доайенът на българската спортна журналистика Александър Манов, преди да почине на 92-годишна възраст, го кани за сътрудник на в. „Народна армия”. А след това колегата Цончо Драгански му предлага да е кореспондент на вестника, който вече се казва „Българска армия”. През 1997 г. друг доайен на спортната журналистика, Андрей Кожухаров,  го кани за кореспондент на неговия вестник „Спорт-Експрес” за Великотърновска област. Ангел Ганцаров е бил също кореспондент и на друг национален спортен всекидневник, „Дерби мач”, който за съжаление излиза само през 2004 г., а от 2005-та до момента е кореспондент на единия от двата национални спортни всекидневника „Тема Спорт”. Като спортен журналист е правил и спортните страници на пет местни вестника – „Времена”, „Великотърновски новини”, „Велико Търново”, „Новини” и „Кореспондент”. Бил е репортер-редактор на Радио „Велико Търново” и на Радио „Фокус Велико Търново”, а от 2002 до 2004 г има свое авторско спортно предаване в местната телевизия „Видеосат”. В продължение на 20 години – от 1998 до 2018 г. издава частния местен вестник „Футбол”, както и над 30 юбилейни спортни вестници. Автор на книгите – „80 години ФК „Етър” (2004 г.)., „100 години футбол във Велико Търново” (2009 г.), „90 години ФК „Етър” (2014 г.), „Спортната слава на Велико Търново” (2019 г.) и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.” през 2020 г.

За дългогодишното отразяване успехите на великотърновския спорт, през 2015 г. е отличен с престижната награда „Велико Търново-2015”.      

Ако се водим от познатата максима за това, кое е по-първото - яйцето или кокошката, то при вас как се случи, колега Ганцаров? Първо се роди идеята да колекционирате вестници или да съберете и разкажете историята на журналистиката във Велико Търново?

В случая максимата няма връзка с двете неща. Когато почнах да колекционирам вестници, изобщо не съм си помислял, че един ден ще пиша книга за Великотърновската журналистика. Но пък когато почнах книгата, разделът за великотърновските вестници в колекцията ми помогна много.  

Вие сте сред малцината наши колеги, които са събрали колекция от издания, достойна за респект. Как се „запалихте“ по това трудно дело?

Колкото и нескромно да звучи, още от малък се интересувам от много неща. А преди вкъщи да имаме радио, а след това и телевизор, вестниците бяха единственото средство за масова информация. Купувах си различни вестници, които след прочитането не ги изхвърлях, а ги запазвах. Без да съм мислил да правя колекция. Но като станаха повече, оставих си по един брой от всяко заглавие.  

Колко издания наброява сбирката ви и кое беше първото, с което сложихте началото й?

Може би над 7000, но от 5 – 6 години не съм ги преброявал. Но не са се увеличили много, защото през последните години почти не излизат нови заглавия.

Как близките ви и приятелите посрещнат вашето начинание? Имате ли „ятаци“, които да ви помагат в колекционерското дело?

„Ятаци” имам много, защото имам и много приятели. А те като ходят в други градове и в чужбина ми носят. Но има и трима души в страната, колекционери, с които си разменяме.

Кои от вестниците са ви най-скъпи? Най-старото издание, което притежавате?

По принцип всички. Но... има и „по-скъпи”. Например старите български и чуждестранни от малки и „екзотични” държави. Разбира се и над 30 мои частни вестници, които през годините сам издавал – спортни, юбилейни и четири за Джон Ленън и „Бийтълс”.

Най-уникалният материал, публикуван в търновска медия?

Не е само един. През годините различните вестници са отразявали събитията по различен начин. Има и много интересни и даже весели реклами и обяви.

А как се решихте да напишете „Великотърновската журналистика -1878 г.  2020 г.“? Прочетох, че са ви предизвикали динамичните процеси в медийните среди. Кои процеси ви оказаха влияние?

Идеята я имам от преди 7 – 8 години, но през втората половина на 2019 г. във Велико Търново започна чувствителна „редукция” на кадрите от местните медии и това ускори писането на книгата.

Бихте ли разказали кои вестници и списания,излизали във Велико Търново, оставят ярки следи несамо в регионален аспект, но и в българската журналистика изобщо?

Велико Търново, заедно с Пловдив, са първите градове в България след Освобождението, където започват да се издават вестници. През 1879 г. от Петко Р. Славейко в града е издаден първият в България хумористичен вестник „Остен”, а през 1886 г. внукът на прочутия майстор-строител Кольо Фичето – генерал Иван Фичев, станал по късно и министър на войната, издава в града първия в страната военен вестник „Народна защита”. След промените от 10.11.1989 г., в края на 1990 г. тук е издаден и един от първите опозиционни вестници у нас „Синьо време”, а през първата половина на същата година и първият за култура – „Литературен вестник”.

Според вас кои са най-изявените търновски журналисти и какво трябва да научим за тях?

За съжаление през миналата година починаха четирима от най-известните местни журналисти, които работиха дълги години за най-популярния местен вестник със 77-годишна история, в „Борба” – главният редактор Николай Томов, художникът Петър Борсуков, фотографът Николай Качаков и отговорният редактор  Петко Петков. Преди 9 години почина и дългогодишният кореспондент на БТА Пламен Цветков, но сега с работата си много добре се представя неговата наследничка Марина Петрова.  Дългогодишната кореспондентка на Националното радио Катя Чорова остави трайна следа, а сега по нейния път успешно върви и Здравка Маслянкова; Нели Сукова, Сашка Александрова; Мила Милчева;  кореспондентките на други национални медии като Зорница Илиева, Веселина Ангелова, Дима Максимова; фотографите Найден Найденов, Валентин Русанов, Даниел Йорданов. В момента има и други по-млади и амбициозни журналисти. Те търсеха и търсят,  не пропускаха важните събития и ги отразяваха изключително професионално. Това трябва да бъде за пример при по-младите.

Какво могат да научат от вашето изследване бъдещите журналисти, които сега се учат на А,Б на занаята?

Преди всичко историята на журналистиката в града и по-конкретно историята на местните вестници, списания, радиа, телевизии и сайтове, както и хората които са работили за тях. Какви събития са отразявали те и по какъв начин. Как са изглеждали и оформяни през годините местните вестници и списания и на какво са обръщали по-голямо внимание.

Има ли още неразкрити тайни великотърновската журналистика?

Не мисля, че има някакви тайни от професионален характер.  

Все повече се говори, че идва края на печатните издания,   според вас губят ли вестниците своята сила в ерата на интернет сайтовете и социалните мрежи?

Да, определено. Много вестници „загинаха”, а други излизат в силно намален тираж.

За да сложим точката на нашия разговор. Какво да очакваме от вас в бъдещо време?

Преди да почна да пиша книгата за великотърновската журналистика към края на 2019 г. имах готов материал и снимки за друга книга, която дори бях започнал да я пиша – „Паметниците на Велико Търново”. Сега работя върху нея и се надявам до края на годината да излезе от печат.

Снимки Личен архив

 

Сподели в
 

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022/20:20

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021/19:07

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021/16:13

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021/09:39

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021/21:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки