Начало
 
 

Ангел Ганцаров написа историята на Великотърновската журналистика

20.02.2021 /12:48 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ангел Ганцаров несамо е вестникар, но и колекционира вестнициот цял свят

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

Реших, че би било интересно за читателите на сайта на СБЖ да ги срещна с този наш интересен колега и ето той вече е наш гост. Преди това обаче нека ви споделя 

Кой е журналистът Ангел Ганцаров

Кореняк търновец, възпитаник на Националния военен университет „Васил Левски“ в специалност „Инженер по далекосъобщителна техника” през 1974 г., а през 1986 г. и Военната академия „Георги  С. Раковски” специалност „Радиоразузнаване”. По-късно Ганцаров завършва във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” специалност „Мениджмънт, маркетинг и реклама”. През 1986 г. доайенът на българската спортна журналистика Александър Манов, преди да почине на 92-годишна възраст, го кани за сътрудник на в. „Народна армия”. А след това колегата Цончо Драгански му предлага да е кореспондент на вестника, който вече се казва „Българска армия”. През 1997 г. друг доайен на спортната журналистика, Андрей Кожухаров,  го кани за кореспондент на неговия вестник „Спорт-Експрес” за Великотърновска област. Ангел Ганцаров е бил също кореспондент и на друг национален спортен всекидневник, „Дерби мач”, който за съжаление излиза само през 2004 г., а от 2005-та до момента е кореспондент на единия от двата национални спортни всекидневника „Тема Спорт”. Като спортен журналист е правил и спортните страници на пет местни вестника – „Времена”, „Великотърновски новини”, „Велико Търново”, „Новини” и „Кореспондент”. Бил е репортер-редактор на Радио „Велико Търново” и на Радио „Фокус Велико Търново”, а от 2002 до 2004 г има свое авторско спортно предаване в местната телевизия „Видеосат”. В продължение на 20 години – от 1998 до 2018 г. издава частния местен вестник „Футбол”, както и над 30 юбилейни спортни вестници. Автор на книгите – „80 години ФК „Етър” (2004 г.)., „100 години футбол във Велико Търново” (2009 г.), „90 години ФК „Етър” (2014 г.), „Спортната слава на Велико Търново” (2019 г.) и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.” през 2020 г.

За дългогодишното отразяване успехите на великотърновския спорт, през 2015 г. е отличен с престижната награда „Велико Търново-2015”.      

Ако се водим от познатата максима за това, кое е по-първото - яйцето или кокошката, то при вас как се случи, колега Ганцаров? Първо се роди идеята да колекционирате вестници или да съберете и разкажете историята на журналистиката във Велико Търново?

В случая максимата няма връзка с двете неща. Когато почнах да колекционирам вестници, изобщо не съм си помислял, че един ден ще пиша книга за Великотърновската журналистика. Но пък когато почнах книгата, разделът за великотърновските вестници в колекцията ми помогна много.  

Вие сте сред малцината наши колеги, които са събрали колекция от издания, достойна за респект. Как се „запалихте“ по това трудно дело?

Колкото и нескромно да звучи, още от малък се интересувам от много неща. А преди вкъщи да имаме радио, а след това и телевизор, вестниците бяха единственото средство за масова информация. Купувах си различни вестници, които след прочитането не ги изхвърлях, а ги запазвах. Без да съм мислил да правя колекция. Но като станаха повече, оставих си по един брой от всяко заглавие.  

Колко издания наброява сбирката ви и кое беше първото, с което сложихте началото й?

Може би над 7000, но от 5 – 6 години не съм ги преброявал. Но не са се увеличили много, защото през последните години почти не излизат нови заглавия.

Как близките ви и приятелите посрещнат вашето начинание? Имате ли „ятаци“, които да ви помагат в колекционерското дело?

„Ятаци” имам много, защото имам и много приятели. А те като ходят в други градове и в чужбина ми носят. Но има и трима души в страната, колекционери, с които си разменяме.

Кои от вестниците са ви най-скъпи? Най-старото издание, което притежавате?

По принцип всички. Но... има и „по-скъпи”. Например старите български и чуждестранни от малки и „екзотични” държави. Разбира се и над 30 мои частни вестници, които през годините сам издавал – спортни, юбилейни и четири за Джон Ленън и „Бийтълс”.

Най-уникалният материал, публикуван в търновска медия?

Не е само един. През годините различните вестници са отразявали събитията по различен начин. Има и много интересни и даже весели реклами и обяви.

А как се решихте да напишете „Великотърновската журналистика -1878 г.  2020 г.“? Прочетох, че са ви предизвикали динамичните процеси в медийните среди. Кои процеси ви оказаха влияние?

Идеята я имам от преди 7 – 8 години, но през втората половина на 2019 г. във Велико Търново започна чувствителна „редукция” на кадрите от местните медии и това ускори писането на книгата.

Бихте ли разказали кои вестници и списания,излизали във Велико Търново, оставят ярки следи несамо в регионален аспект, но и в българската журналистика изобщо?

Велико Търново, заедно с Пловдив, са първите градове в България след Освобождението, където започват да се издават вестници. През 1879 г. от Петко Р. Славейко в града е издаден първият в България хумористичен вестник „Остен”, а през 1886 г. внукът на прочутия майстор-строител Кольо Фичето – генерал Иван Фичев, станал по късно и министър на войната, издава в града първия в страната военен вестник „Народна защита”. След промените от 10.11.1989 г., в края на 1990 г. тук е издаден и един от първите опозиционни вестници у нас „Синьо време”, а през първата половина на същата година и първият за култура – „Литературен вестник”.

Според вас кои са най-изявените търновски журналисти и какво трябва да научим за тях?

За съжаление през миналата година починаха четирима от най-известните местни журналисти, които работиха дълги години за най-популярния местен вестник със 77-годишна история, в „Борба” – главният редактор Николай Томов, художникът Петър Борсуков, фотографът Николай Качаков и отговорният редактор  Петко Петков. Преди 9 години почина и дългогодишният кореспондент на БТА Пламен Цветков, но сега с работата си много добре се представя неговата наследничка Марина Петрова.  Дългогодишната кореспондентка на Националното радио Катя Чорова остави трайна следа, а сега по нейния път успешно върви и Здравка Маслянкова; Нели Сукова, Сашка Александрова; Мила Милчева;  кореспондентките на други национални медии като Зорница Илиева, Веселина Ангелова, Дима Максимова; фотографите Найден Найденов, Валентин Русанов, Даниел Йорданов. В момента има и други по-млади и амбициозни журналисти. Те търсеха и търсят,  не пропускаха важните събития и ги отразяваха изключително професионално. Това трябва да бъде за пример при по-младите.

Какво могат да научат от вашето изследване бъдещите журналисти, които сега се учат на А,Б на занаята?

Преди всичко историята на журналистиката в града и по-конкретно историята на местните вестници, списания, радиа, телевизии и сайтове, както и хората които са работили за тях. Какви събития са отразявали те и по какъв начин. Как са изглеждали и оформяни през годините местните вестници и списания и на какво са обръщали по-голямо внимание.

Има ли още неразкрити тайни великотърновската журналистика?

Не мисля, че има някакви тайни от професионален характер.  

Все повече се говори, че идва края на печатните издания,   според вас губят ли вестниците своята сила в ерата на интернет сайтовете и социалните мрежи?

Да, определено. Много вестници „загинаха”, а други излизат в силно намален тираж.

За да сложим точката на нашия разговор. Какво да очакваме от вас в бъдещо време?

Преди да почна да пиша книгата за великотърновската журналистика към края на 2019 г. имах готов материал и снимки за друга книга, която дори бях започнал да я пиша – „Паметниците на Велико Търново”. Сега работя върху нея и се надявам до края на годината да излезе от печат.

Снимки Личен архив

 

Сподели в
 

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021/19:16

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021/11:16

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021/17:16

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021/12:48

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021/19:48

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки