Начало
 
 

Може ли Google да „ремонтира” новинарския бранш, който съсипа?

22.01.2021 /15:25 | Автор : Алекс Уеб | Източник: Блумбърг/БТА Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Технологичният гигант Google предлага да плаща на някои европейски издатели за тяхното съдържание. Само че, за да ги спечели, може би трябва да направи нещо повече.

Иновацията, която превърна Google и Facebook в огромни машини за пари, не беше търсенето в интернет, нито социалното свързване на потребителите.

Основата на възхода им беше продажбата на рекламно пространство около съдържание, което те получаваха безплатно. Сега, когато разследвания на регулаторните органи в САЩ, Европа и други части на света повдигнаха въпроса за разбиване на компаниите от Силициевата долина, те започват леко да променят тази формула.

Двата концерна сключват сделки да започнат да плащат на новинарските организации, които са важен източник на съдържание. Това не само ще им помогне да приведат дейността си в съответствие с новите закони за авторското право, но им дава и възможност да си върнат доверието на медийния бранш.

По-късно този месец Facebook ще пусне във Великобритания нов раздел за новини (какъвто е достъпен в САЩ от 2019 г.), където ще се предлага съдържание от издания като "Гардиън", "Икономист" и "Индипендънт". Междувременно Google започна постепенно да пуска собствена новинарска платформа - Google News Showcase.

В Германия я вече действа и работи с 20 издания, сред които са "Франкфуртер алгемайне", "Шпигел" и "Цайт". Следващите ще бъдат Великобритания, Франция, Белгия и Австралия.

И двата продукта създават важен прецедент, при който технологични гиганти плащат на издатели за лиценз да разпространяват материалите им. В миналото приходите, които двете компании насочваха към изданията, идваха или от еднократно филантропско финансиране за нови проекти или като част от рекламните приходи, когато потребителите кликнат върху съдържанието.

Нито един от тези модели обаче не беше достатъчен, за да се изгради устойчив медиен бизнес. Междувременно, консултантската компания PricewaterhouseCoopers очаква комбинираните приходи от реклама и тиражи на световния пазар на вестникарски издания да се свие от 108 млрд. долара до 86 млрд. долара между 2019 и 2024 г.

Капка в морето

3-годишният план на Google да похарчи 1 млрд. долара за новинарско съдържание се равнява на едва 5 % продажбите, които браншът ще загуби. Приходите на самия Google през 2024 г. се очаква да достигнат 273 млрд. долара.

Със сигурност, новите лицензионни такси за използване на новинарско съдържание са сравнително незначителни спрямо цялостния бизнес. Водещите издания в Германия получават твърда такса от едва няколко милиона евро годишно от Google, което се равнява на между 1 % и 2 % от годишните им приходи.

Предвид че гигантът в онлайн търсенето може да опринесе за над 3/4 от трафика им, то това е капка в морето. Facebook плаща подобни суми във Великобритания. Основанието на изданията да приемат подобен компромис е, че така се създава възможност да развият връзка с читателите, които вече използват тези платформи, тъй като те ще бъдат пренасочени към сайта на съответното издание, за да прочетат историята.

Този принцип на работа обаче не важи за новинарското приложение News+ на Apple или за сайтовете на Microsoft - тези инструменти задържат читателите на техните платформи и "замазват" данните на изданията, на които все пак се плаща за съдържанието.

Microsoft разработва нов новинарски продукт за Windows, който да предлага статии, и може би сега издателите, с които концернът е в ранен етап на преговори, ще имат по-силна позиция.

Платформата Google News Showcase се състои от т. нар. карти, всяка от които е насочена към определена тема като спорт, финанси или Ковид, и предлага статии, подбрани от издателите. Ако потребителят кликне на определена статия, бива насочван безплатно към сайта на изданието благодарение на лицензионната такса, плащана от Google.

Със засилването на антимонополния натиск върху Google и Facebook в интерес на онлайн гигантите е да помогнат на новинарския бизнес да развие устойчиви икономически модели.

Това може да намали критиките срещу тях, че първоначално точно те разбиха съществуващите модели, както и да ги предпази от въвеждане на допълнителни регулации.

News Corp. на Рупърт Мърдок например се застъпи за нови правила в Австралия, които принуждават технологичните концерни да споделят по-голяма част от приходите си от дигитална реклама.

Плащане за новините също така би подобрило качеството на платформите, които се превърнаха в "развъдници" на дезинформация. Здравият новинарски бранш е нещо добро за демокрацията. За технологичните гиганти би бил и нещо, добро за бизнеса.


 

Сподели в
 

Нахлуването на КОВИД промени много сфери на живота у нас и в чужбина. Заразата постави на изпитание редица сектори, но даде и възможности за промяна и напредък. Не всички обаче се възползваха.

03.03.2021/18:00

Фалшивите новини бяха сравнително необичаен проблем преди, но през последното десетилетие и особено по време на пандемията, нарастващата консумация на новинарско съдържание увеличи и дезинформацията.

01.03.2021/15:25

Съединените щати разсекретиха доклад на своето разузнаване за убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги в Турция през 2018 г., съобщи Ройтерс.

27.02.2021/09:01

Американската администрация възнамерява да публикува разузнавателен доклад, разкриващ ролята на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман в убийството на журналиста Джамал Хашоги в консулството на страната му в Истанбул през 2018 г., съобщи в. „Вашингтон пост“.

21.02.2021/17:15

Комисията по културата и медиите към Народното събрание прие на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за БТА, внесен от Вежди Рашидов и Тома Биков.

19.02.2021/16:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки